Георги Кушвалиев е консултант на "24 часа" по музикалните въпроси. След скандала с “човека глас” той навлиза малко по-дълбоко в пластовете на проблема.
Mакар и да споделям изригналия негативизъм към песента - победител в българския финал за Конкурса на Евровизия 2009, не виждам нищо необичайно в класирането й. Тя просто си легна идеално в пейзажа на набиращата скорост родна посредственост - лесно смилаема и съответно масово подкрепена.
(Най-гледаното българско изпълнение в мрежата си остава „Кен ли-то" на Валентина Хасан, така че реалният никандидат би трябвало да е тя.)

Както и да е - победи Човекът глас, макар че и малко повече уши никак няма да са му излишни, особено на финала, където се пее на живо. И нито цигуларката, нито Теодоси могат да го спасят дори и да карат кънки около него, какъвто е последният стандарт за песен победител. Но да оставим господин Аврамов насаме със страховете му - аз дори изпитах известна симпатия към него след прочувствения му призив за подкрепа към държавата и институциите. Дори и "танковете да дойдат", пич, ще трябва да се пее - това все пак е конкурс за песен...
Друг е въпросът дали някоя от останалите песни финалисти би ни представила по-добре и моят отговор е категорично да. Особено с новия правилник на финала в Москва, предвиждащ гласуване 50 на 50, поделено между масов вот и експертни журита от страните участници.
Освен че ограничава донякъде реверансите между бивши съюзни републики, той със сигурност дава шанс на по-стойностни песни да си проправят път до финала.
Недоумявам защо нашите организатори не се възползваха напредничаво от тази формула още на националния финал, а без никой да ги задължава, предпочетоха рисковото “дупнишко" гласуване, което даде и съответния резултат.
Още повече че на национално ниво има много страни, които определят финалиста само чрез жури, и някои (Германия) дори допускат до участие само изпълнители, подкрепени от големи издатели. Но това е вече пропусната възможност, пък иедно жури конкретизира виновниците за евентуален лош избор, така че забравете.
Всъщност не, не забравяйте например, че преди няколко месеца на последната детска Евровизия се наредихме убедително последни от всички участници с песен, в която децата ни се опитваха да се правят на възрастни.
Победи трио грузинчета с наистина страхотна песен и изпълнение, но детска дотам, че дори нямаше думи.
Напомням го, защото в напразно очакване да роди новите АББА, Лулу или Селин Дион конкурсът на Евровизия има лошия навик да налага щампи.
Дори и без особено взиране във финалистите ни е ясно, че Мариана Попова и Нора ги тегли към славните времена на Ертаб, Руслана и Елена Папаризу, докато Поли Генова е на драматичната вълна, започната от Мария Шерифович и продължена в Белград от Дима Билан.
А в лицето на най-доброто ни класиране до сега (Стоян и Елица) имаме пример как излизането от щампата винаги бива оценено, колкото и да искат да ни прецакат. Това е, което, струва ми се, ни трябва и би осмислило участието ни в скъпото удоволствие конкурс за песен на Евровизия. Защото безплатен обяд няма - дори затлъстяването го доказва....
P.S. Между другото вчера прочетох, че през 2007 г. родната емиграция е внесла в страната ни 1,9 милиарда долара. Приведено във външен вот за нашата песен, това би ни направило сигурни и точно тогава напълно заслужени победители. На цената на един есемес...
/БЛИЦ