Ивайло Калоянчев е имал изключително буйно детство. Синът на Калата дотолкова е ядосвал родителите си, че накрая ги принудил буквално да го освободят от семейството, сокато не бъде превъзпитан от вуйчо си. Ивайло Калоянчев разказа изключително интересната си история специално за читателите на в. "ШОУ", чийто нов брой е на пазара от днес.
<u>БЛИЦ публикува кратка част от спомените на Ивайло:<br /> </u><br /> <em>Прибирам се вкъщи. И още като влизам, веднага чатнах каква е работата, &lsquo;щото цялото семейство у дома, барабар с вуйчо ми. Влизам, а те в един глас: &bdquo;Нещо да кажеш?!&rdquo;. И ме гледат страшно, изотдолу. Вуйчо ми - два метра висок, як мъжага, национален състезател по баскетбол - Георги Кънев от Казанлък, Бог да го прости - имах му страха. И татко вика: &bdquo;Ей ся с вуйчо ти ша са разправяш!&rdquo;. Викам си на акъла: &bdquo;Ей ся ша ям кютека! Няма начин!&rdquo;. Изнизаха се от стаята, набързо излязоха всички и... това няма да го забравя никога, останахме само двамата. Ама, има една подробност, понеже навремето и вуйчо е бил лош ученик, и има опит, та все той ми проверяваше бележника и този фалшивият го бе гледал, когато в началото на ваканцията му го дадох да го провери. Гледа го, въртя го в ръцете си и... го &bdquo;одобри&rdquo;. Търсеше разни трикове, да не е фалшифициран. А сега?! Като се разбра, като се оказа, че имам не две, а 11 двойки и бях вече готов да &bdquo;ям кютека&rdquo;?!... Той ме гледа, гледа изпитателно, страшно, и само ми зададе един единствен въпрос: &rdquo;Абе..., как го направи?&rdquo;. Демек, как съм го фалшифицирал тоя бележник, тъй майсторски, че и той не познал. Викам му: &bdquo;Вуйчо ще ти кажа&rdquo;. И му разправих. Ей тогава вече ме пратиха да живея при него. За да ме превъзпита! <br /> <br /> Татко вдигна ръце от мен. Майка &ndash; също. Абе, нашите не можеха да се оправят с мене! И тогава ме преместиха да живея у вуйчови, пак в София, но на друго място. При тях завърших гимназия. Той ме изпитваше всеки ден. Сутрин отива на тренировка и се връща на обяд. И тогава започваше зора. Но не искаше с мои думи да му разказвам урока, &lsquo;щото това дето съм му го казвал, не го пишело в учебника, а държеше в ръцете си учебника и следеше дума по дума от него дали му казвам каквото там пише. Дотам ме докара, че взех да уча наизуст, да зубря уроците /смее се/.</em><br /> <br /> <a href="https://www.blitz.bg/news/article/259103" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ - ЧЕТЕТЕ ЕДИНСТВЕНО В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА! </strong></span></a><br />