В България има много хора които си въобразяват, че могат да пеят. И когато имат някакви пари, намерени отнякъде - от мама и татко, от спонсор или приятел, си въобразяват, че са някакви звезди. Това заяви в интервю за Агенция БЛИЦ Любен Кънчев – главен редактор в БНТ по повод конкурса за Евровизия.
Любен Кънчев е роден на 28.02.1955 г. в София. Завършил е френска и българска филология в СУ. Главен редактор е на главна редакция “Музика и забава” в БНТ. Женен е за известната от екрана на БНТ кака Лили Вучкова. Имат две деца, момиченца.


- Любо, признай си, имаше ли опити за подкупи на журито тази година?

Веднага ми става и тъжно и весело защото си спомням Вили Казасян, лека му пръст, който много пъти е бил в жури на "Евровизия". Вършеше страхотна работа. Страшно съжалявам, че го няма. Изключително почтен човек и голям професионалист. Винаги като се събирахме, казваше: "Любо, къде са парите? Кой колко пари даде?" След което започвахме да работим с едно наистина добро настроение на хора, които нямат нищо общо с каквито и да било далавери. Разчитам Евровизия да морализира българската забавна музика.

- Но с “Кен Лий” от "Мюзик айдъл" станахме известни в света?

Да, с нещо глупаво станахме известни, а не с качества за музика. Такива смехотворни неща можем да произведем в световен мащаб. Въпросът е да произведем хит и изпълнител в световен мащаб. Нещо, което не се е случвало.

- Защо продуцираните от БНТ песни, се класираха направо за финала, без журиране?

Заради авторитета, който има БНТ като продуцент на музика и песни. Имаме опит, какъвто едва ли други институции в България имат. Не е нужно някой да прави корекции на нашите песни. Освен това, досега песните, които са били продуцирани от БНТ, винаги са били на първите места.

- Голяма разлика имаше в озвучаването на някои песни. Говоря за записите и живото изпълнение?!

По въпроса със звука нещата са много сложни не само в България. Това, за което държа, а аз съм от началото в Евровизия, е първа точка от регламента: Да се пее на живо. Пеенето на живо е качество, което зрителите и слушателите в България, освен че очакват, то дава и морализиращ ефект на българската забава. Много изпълнители пеят на плейбек, правят пари и от това се получава една заблуда, че имаме големи звезди. Това не е вярно и трябва да се проверява от време на време с такива форуми като Евровизия. И тази година се оказа, че много изпълнители, които изпращат записи за селекционна комисия, звучат чудесно, но това са песни направени в студио с машинки и с ръководители - подсказвачи. За голяма част от тези хора, когато се качиха на сцена, се оказа, че истината е съвсем друга. Оказа се, че

те не могат да пеят въобще и, че никога не трябва да се качват на сцена.

- Кои се издъниха с разликата между студийния запис и пеенето на живо?

Имена няма да спомена, защото не искам да влизам в комфликт с когото и да е било. Трябва да изброявам около 100 имена. От тези, които се явиха в предаването “Бъди звезда”, само двама отидоха на полуфинала. Това са Ивелина и Ники Томов от “Мото”. Това показа какъв е задният двор на българската забавна музика.

- Тази година ще направите ли същата грешка с SMS ите?

Първата година скандалът стана поради липсата на опит. Тази година от един номер могат да се изпратят само 5 SMS-a и то в рамките на 15 минути. Така поне до минимум се ограничават масовките и подставените лица.

- Има ли голяма издънка тази година?

Издънката е, че

в България има много хора които си въобразяват, че могат да пеят.

И когато имат някакви пари, намерени отнякъде - от мама и татко, от спонсор или приятел, си въобразяват, че са някакви звезди. Защото могат да влязат в студио, да запишат песен, албум. Ние имахме такива изисквания за студиен запис като смятахме с това да откажем някои, които си въобразяват, че могат да пеят. Нищо подобно не се получи. Правят го с парите си по един глупав и лош начин за забавната музика.
Изненадата миналата година беше, че в “Дийп зоун” се появи Йоана, която се оказа дъщеря на колежка. Затова тази година проверявахме стриктно да няма роднински връзки в продуцираните песни от БНТ.

Едно интервю на Жоро Захариев, БЛИЦ