Мадона питаше: Кой е Антон Касабов?

<strong>- Антоне, душата на емигранта не е ли някак оксиморонна - хем за нищо на света не иска да се завръща, хем тъгува за родината? </strong><br /> - Там си емигрант, защото не си американец. Тук не си българин, защото си емигрант. Все едно нямаш никъде дом. Това е лошото. Но пък взимаш най-доброто от двете култури. Отидох там с хилядолетната ни история - в контраст с тяхната. Това ме кара да се гордея. Когато си идвам, нося със себе си новото мислене на Америка и позитивността на хората. И нагласата, че за тях няма нищо невъзможно за постигане. Ние сме малко по-песимисти. Щом кацнеш, го усещаш - хората все едно носят на раменете си товар. Вижда се, че у нас животът не е много добър.<br /> <br /> <strong>- Как ти се случи Америка?</strong><br /> - Едно време беше събитие да гледаш филм на видео. Имаше го само една съученичка - Моника. Тогава съм бил на 8 години. Веднъж отидохме у тях и тя, понеже имаше двама братя, ни пусна &quot;Големият бос&quot; на Брус Лий. От този момент вече имах различно светоусещане. Знаех какво искам да правя с живота си. Исках да бъда най-добрият в бойните изкуства и да съм актьор, който да играе в подобни филми. Спортувах дотогава борба, волейбол, плуване, но нищо не задържаше особено вниманието ми. И така - превъртам следващите няколко години. В националния отбор по таекуондо съм, Слави Бинев ни е треньор. Бяхме на състезание по бойни изкуства в Австрия, за първи път български отбор беше поканен. Бях на 19. Спечелих първата европейска титла за България и два златни медала. Върнах се, продължих да се състезавам, станах пет пъти европейски. Имах братовчед, който ми беше като по-голям брат, който беше в специалните сили тук. И изведнъж му дадоха служба в Ню Йорк, в ООН, да бъде охрана на посланика ни. Той ми изпрати покана. Навърших 21 и на другия ден заминах за града, който никога не спи. <br /> <strong><br /> - Имаше ли колебания, вашите не те ли спираха?</strong><br /> - Притесняваха се. Питаха Ванга дали да замина. Тя им беше казала, че там ми е успехът, да вървя. В самолета пътувах с вратовръзка на Супермен, с младежката мечта да покоря света. Кацнах в Ню Йорк, братовчед ми ме чакаше. Изживях шок - като погледнеш нагоре, няма небе, толкова са огромни небостъргачите, че се сливат. Живях в служебния апартамент на братовчед ми няколко месеца. Имах туристическа виза за 6 месеца. Но трябваше да се издържам. Работех всичко. Първо боядисвах детска градина в едно градче Янкърс. Записах се в школа по таекуондо, но нивото беше доста ниско и като видяха уменията ми, предложиха аз да водя групи. Звучи нескромно, но нашата школа е от най-добрите в света. Спортът, музиката - имаме големи таланти.<br /> <strong><br /> - Да не говорим за актьорите!</strong><br /> - Калин Врачански ме покани на негово представление и просто онемях. Такава игра не съм виждал и на Бродуей. <br /> <strong><br /> - Там какво си гледал?</strong><br /> - &quot;Клетниците&quot; с Джерард Бътлър, &quot;Фантомът на операта&quot;. Но ние имаме уникален театър. Ако се случваше на английски и американците имаха възможност да гледат, направо ще се смаят. <br /> <strong><br /> - И започна с школата... </strong><br /> - Там не ми плащаха много, но се поддържах във форма. Пътувах сутрин до Янкърс, град с много афроамериканци, малко като гето, боядисвах тази градина по 12 часа на ден. Цял месец отне. То беше люта зима, минус 30 градуса и боята замръзваше. Влизах в строителния комплекс да я загрявам и излизах пак да мажа. Много каляващо преживяване. Вечер се връщах и тренирах деца в школата. През уикенда ходех на състезания, на щатски, национални. После бях касапин в магазин на месо. <br /> <strong><br /> - Този ти талант откъде се появи?</strong><br /> - Уредиха ме познати в школата. Тренирах момче от италиански произход, баща му май беше от мафията в Ню Йорк. Та магазинът за месо беше негов. Играех си с ножа, правех се на нинджа и веднъж си порязах пръста. После бях бавачка на децата на супермоделка от Бразилия за 6 месеца. Свърза ме пак родител на дете от таекуондото. Хлапетата бяха момче и момиче, на три и пет. Аз обичам малчуганите, в България имах школа, в залата на Нешка Робева. Тренирах 300, имам подход към тях, много ме кефят. И майката, манекенката, ме попита защо и аз не съм модел. Препоръча ме в нейната агенция, те ме пратиха при фотографи, тестове, снимки. Взеха ме, но в Ню Йорк не ми хареса - нито града, нито хората, нито времето. Изкарах две години там. Тръгнах за Ел Ей много спонтанно. Бях взел от една книжарница карта на града. Винаги съм искал да се установя в Холивуд. Пътувах с два куфара и 700 долара в джоба си. Това беше 1997 г. В центъра на Лос Анджелис имаше само мексиканци и чернокожи, които се водят с много нисък социален статус. Отседнах в хотел в гетото. Беше евтин, а аз бях единственият бял. Един ден минавах край някаква бензиностанция, попривършил парите, когато ме видя възрастен човек. Той си зареждаше колата. Погледа куфарите, мен и попита дали си търся квартира. Каза, че дава стая под наем за 400 долара, а аз имах 450. Божи пръст. В такива моменти се закалява вярата в Господ - когато минаваш през тежки изпитания.<br /> <strong><br /> - Що за човек беше това старче?</strong><br /> - Най-странната птица, която някога съм виждал. Не му помня името. Беше професор от чешки произход в най-реномирания колеж в Ел Ей по ядрена физика. И беше клошар.<br /> <strong><br /> - Е, как така, като е взимал по 400 долара наем само от теб?</strong><br /> - Доказали са, че понякога клошарството е психическо увреждане. Той имаше голяма къща и даваше много стаи под наем, но събираше от улицата всякакви вехтории. В дома му имаше все възрастни хора и аз делях тоалетната с някаква британска бабка със седем котки. Но когато си изправен пред улицата, избираш покрива над главата. <br /> Хазяинът беше работил над ядрената бомба<br /> Може би са го дръпнали американците след Втората световна война. Имаше библиотека с книги на немски как се правят бомби. При него живях година и половина. <br /> <strong><br /> - Как припечели следващите 400 долара за наем?</strong><br /> - В Ню Йорк беше много по-лесно да живееш като емигрант. Там има много европейци преселници и ти подават ръка. В Лос Анджелис е точно обратното. Има много мексиканци, които са евтина работна ръка. Мексико е на три часа от Калифорния, там умират от глад и идват да си търсят работа в Ел Ей. Границата е голяма и трудно я охраняват. В Америка има 15 млн. нелегални мексиканци. Наемат ги все за черната работа. Янките са ОК с това, защото не могат да наемат бял за тези пари. Лошото беше, че трябваше да се състезавам с тези мексиканци тогава, защото и аз бях нелегален. Четири години живеех инкогнито. Но не гонят никого. И отидох в българската църква - те са две в Града на ангелите. Попитах за работа, един нашенец ми предложи в строителството на някаква къща. На втория месец този човек изчезна и не ми плати и стотинка. Имах няколко такива случаи с българи, но се постарах да ги забравя. От 10 години избягвам сънародници<br /> Виждам евреи, италианци, руснаци как се държат, помагат си. Тъжно е. Мъчно ми е за България, но българите там гледат как да те използват, как да те спънат, да те прецакат. Имаше месеци, в които съм ял само китайски спагети по петдесет цента. Това ме кали, превърна ме в човека, което съм сега. За нищо не съжалявам. И тогава започнах да тренирам при един от най-известните корейски майстори - Хи Ил Чо, който е с девети дан. Той ми беше идол и мечтаех да се срещна с него. Записах се като обикновен ученик и още на първата тренировка той ми предложи да му водя групата с черните колани. Бях много поласкан. Така изкарвах и пари. <br /> <strong><br /> - Излиза, че таекуондото винаги те е спасявало...</strong><br /> -Да, така е. То е нещо като международен език. Та си стъпих на краката, въпреки че трябваше да намеря още някоя работа, за да се издържам. Събрах пари за адвокат, да се легализирам и те ми казаха, че за три месеца ще взема зелена карта. Има закон в Америка, според който ако си сред първите трима в света в дадена област - спорт, музика, наука, и можеш да го докажеш с документ, ти дават зелената карта за три месеца. Аз станах световен там, докато боядисвах още къщите. И това ми даваше предимство. Състезавах се за националния отбор по таекуондо, те не знаеха, че нямам документи. И понеже ходехме на първенства из Америка, нямаше проблем. Но когато трябваше да заминем за Австралия, на световно, ми казаха: &quot;Потегляме след седмица, взимай си паспорта!&quot;. Попитах ги: &quot;Кой, българския ли?&quot;. И те се учудиха, че нямам зелена карта. И така не успях да излетя. Иначе всеки уикенд им печелех на националния по някой трофей. Там няма медали. Това беше още докато живеех в Ню Йорк със съквартирант в апартаментче. В него нямаше място и редях трофеите по стълбището. И хората се чудеха кой живее тук. На един турнир в Пенсилвания, през 1996-а, помолих да поканят българския национален отбор, с които тренирах от дете. Тогава спечелихме доста титли. <br /> <strong><br /> - Как успя да вземеш зелената карта?</strong><br /> - Денем продавах кафета в &quot;Старбъкс&quot;, следобед преподавах таекуондо при Хи Ил Чо, вечер бях охрана в най-голямата дискотека. Събрах пари за адвокатите. Но имах един период преди това, когато цял месец бях бездомен<br /> Спях в школата на Хи Ил Чо. Подът беше мекичък и нямах проблем. И без това част от духа ми живееше в това пространство. Един от учениците, също кореец, ми даде стаичка под наем. Взех зелена карта, дойдох в България да видя роднините си. Те не знаеха през какво съм преминал. Много хора по принцип си мислят, че там парите растат по дърветата. <br /> <strong><br /> - Ти си се хвърлил в дълбокото - вместо да кандидатстваш във ВИТИЗ тук, си се прицелил направо в Меката на киното. Това не е ли безумно?</strong><br /> - Абсолютен безумец съм. Вървя срещу течението. Колкото по-големи са рисковете, толкова по-голяма е наградата. Не искам да съм голяма риба в малко езеро. <br /> <strong><br /> - Къде учи актьорство?</strong><br /> - Бях в двегодишна програма при Джоан Берън и Ди Браун, те преподават теорията на Санфорд Майзнер, известен колкото и Станиславски. По неговата методология са учили Пол Нюман, Робърт Дювал, Уорън Бийти, Даян Кийтън, Стив Макуин, Шон Пен, Деми Мур. В същото време продължавах с моделството в агенция в Лос Анджелис. Една вечер, беше втората ми година в града, ми пишат оттам, че имам ангажимент - да се обадя веднага. Бях толкова уморен, че признавам -постъпих непрофесионално. Не се обадих, легнах си. На другия ден им звъня и те ми крещят: &quot;Къде си, Мадона ни се обади лично. Пита: &quot;Кой е този Антон Касабов?&quot;. Видяла ми фотосите, снимала видео в града и спешно й трябвал човек. Искала мен, но... Там, ако мигнеш минута по-късно, край. <br /> <strong><br /> - Е, тъкмо си направил услуга на Хесус Лус - един от нейните избраници...</strong><br /> - Да, не искам да звучи нескромно, но наистина е питала за мен. Хората в агенцията бяха в екстаз, защото това щеше да е добре и за техния престиж. Няколко пъти съм минал покрай подобен шанс. Но си казвам, че щом веднъж е имало, пак ще има. <br /> <strong><br /> - Разкажи за първия пробив в шоубизнеса? </strong><br /> - Беше с реклама през 2005 г. на фитнес вода. От &quot;Кока-Кола&quot; искаха най-добрия в бойните изкуства. Бюджетът на рекламата беше 2 млн. долара. В едно от студията на &quot;Юнивърсъл&quot; бяха направили огромен басейн и аз трябваше да изскоча с плисъци и с удар да разпръсна хиляди малки капки. Бяха построили трамплин, който да ми помогне за скока. Обаче все не се получаваше. Накрая предложих да си направя моя си скок и се издигнах повече, отколкото с трамплина, и режисьорът направо се смая. Една година излъчваха рекламата по най-големите канали на Америка. В същото време бях и статист във филми с Томи Лий Джонус, в &quot;Бързи и яростни&quot;. Наех си жилище, взех си мечтаната кола, сбъдваха ми се нещата. Най-голямата ми роля до момента е в &quot;Текен&quot;, който е по компютърна игра и там играех един от петимата екшън герои. После играх в &quot;Час пик 3&quot;. Имах бойна сцена с Джеки Чан, биехме се около 30 секунди. А това отнема три-четири часа хореография. Аз бях от лошите французи в лентата. Видях, че той е много мил, скромен. Той е това, което излъчва. Платиха му 25 млн. долара за този филм. <br /> <strong><br /> - А на теб?</strong><br /> - А на мен достатъчно добре. Дадох му диск с моето портфолио, ако за нещо му потрябвам. <br /> <strong><br /> - С кои от звездите се познаваш там?</strong><br /> - Живея в &quot;Хенкок парк&quot; в Лос Анджелис, то е малко кварталче, съседи са ми Антонио Бендерас и Мелани Грифит. Учел съм в школата ми по таекуондо децата на Бекъм, на Розана Аркет, сина на Никълъс Кейдж, Уестън, две години беше при мен. <br /> <strong><br /> - Кейдж даде ли ти съвет за актьорството?</strong><br /> - Идваше на състезанията на Уестън и ми каза да изляза от рамката, в която Холивуд винаги иска да те постави. Да кажем моята е в името и че могат да доловят акцент и затова да ме пратят на кастинг за &quot;лошия руснак&quot;. Каза да не слушам агентите си и да участвам в комерсиални филми, а да правя такива, които имат позитивно и морално влияние. Трябва да искам да кажа нещо много силно на света и това да води моите избори на роли, не хонорарът. <br /> <strong><br /> - Сега по какво работиш?</strong><br /> - Взeх правата на два много добри сценария. Опитвам се да направя копродукция с България. Имам срещи с продуценти тук. И в двата има по малко от бойните изкуства, но са замислени като трилъри и темите са общочовешки. Сега работя по финансирането. <br /> <strong><br /> - Като си работел в дискотека, направи ли ти впечатление как се забавляват?</strong><br /> - В Америка не пиянстват, не се качват по масите, не се отпускат. Сковани са, стоят само и си говорят по между си. <br /> Боряна Колчагова, в. &quot;Стандарт&quot;<br />