Борбената водеща на "Съдебен спор" Нана събра смелост и разказа подробности за тежката си диагноза - рак. През сълзи русокосата фурия извади купища документи и биологичен материал, без да спестява и факта, че излиза от болницата след като й отстранили лимфни възли.
&quot;Провокирала съм хората, очаквала съм диалог и няма как да се чувствам нормално. но няма как да се крия и да плача. Има толкова много хора, които стоят пред кабинетите и искат да бъдат чути. Много хора, които са в общественото пространство и имат подобни диагнози. <br /> <br /> &quot;Моят страх е далби ще се справя с подобна болест. Хората трябва да знаят, трябва да са наясно, затова ще кажа всичко открито. Оказва се че ракът се превръща в епидемия. Особено, когато говорим за жени и рак на гърдата&quot;, категорична е Нана. <br /> <br /> На 14 февруари влязох в болница, имах съмнение, че съм бременна. Една седмица по-късно се оказа, че ме приемат, защото двама лекари поискаха да изрежат лимфните ми възли трябва да бъдат изрязани. Бяха направили скенер с контраст нва белия дроб. В такива случаи, знаете, човек полудява. Дойде лекар и ми каза, че има метастази, аз преди това го попитах: Ще се мре ли?&quot;. <br /> <br /> &quot;Когато ми казаха: &quot;метастази&quot;, шейсетгодишните хора ми се сториха столетници. Хирурзите, знаете, че не са хора, призвани да бъдат психолози. Аз съм наследствено обременена, баща ми почина от рак на белия дроб за месец. Когато се обадих на Джон, мъжа ми, бързо му казах, че имам рак. Казах и на сестра си. Накрая, казах и на майка ни. Аз имам особено чувство за хумор, решиха, че се шегувам&quot;, признава актрисата. <br /> <br /> &quot;Първият ден беше ад. И следващите, но опитвам да следвам някаква логика. Имам лекарка, която е като пътеводна звезда, не можех да заспя. След като не заспах до 3 часа, изпих единствения лексотан в живота си, четвъртинка. Аз съм лош пациент. не ползвам психолози, но усетих, че имам нужда от такъв тип помощ. Питах се кое е по-лошо: да пия лексотани или да пия. Най-големият ми ужас беше, че се опитвах да изкарам целия си сън. Доста се наревах през последните дни. Вече съм тръгнала на борба. Чувствам се като в асансьор - ту си горе, ту си долу, разревавам се като магаре, когато видях една майка, която разхождаше детето си за ръка. Аз съм в дива истерия, нося документи навсякъде - мамографии, хистологии, всевъзможни неща. <br /> <br /> &quot;Джейсън е на 2 години половина, но усеща, че нещо се случва. Метастазите са ткрити, но не могат да открият със сигурност първоначалното огнище. Баща ми ми беше казвал, че ключовото звено в медицината са патолозите. Първият ми патолог - доктор Дакова, каза че е трудно да се разбере след многократните изследвания.&nbsp; <br /> <br /> &quot;Албена Факирова - патоложката ми, невероятна жена, ми каза, че изследванията водят към тумор в гърдата. Вижте ме как ходя със стъкленици, с биологичен материал. Патоложката ми каза, че става дума за гърдата. Лекарите в българия масово режат, преди да стане ясно всичко. Ще се боря за това, да не се случва това повече. Един месец след като родих, ме накараха да направя изследване. Все пипах, усещах, че лимфния възел се втвърдява и благодаря, че го изрязаха. Благодарна съм, че ми отрязаха лимфния възел&quot;, разказва актрисата-водеща. <br /> <br /> &quot;Отказах се категорично да чета, аз се изследвам непрекъснато. Доктор Александър Маринов непрекъснато ми помагаше, той ми помогна изключително много. Предпочитам да говоря с лекари. Какво да ги люят лекарите, трябва да се говори с тях, трябва&quot;, защити лекарите Нана. <br />