Eлин Рахнев беше главен сценарист на предаването за култура, което се излъчваше всеки ден по PRO. bg Арт театър”. Преди седмици изненадващо то беше свалено от екран, а на негово място се появи ново предаване “Антракт”. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на култовото списание за поезия и есеистика "Витамин Б". В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов" . От 2006 г. е драматург на Държавния сатиричен театър. Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" и на пиесите "Боб", "Флобер", "Прозорецът на Йонеско", "Кукувицата", "Фенове" и "Маршрутка". Носител е на различни награди за поезия и драматургия. Пиесите и стиховете му са превеждани на повече от 15 езика.
<strong><br /> - Г- н Рахнев, как се стигна до свалянето от екран на предаването &ldquo;Арт трафик&rdquo; по PRO. bg, на което Вие бяхте главен сценарист, след като беше оценено като успешно? <br /> </strong><br /> - Първо искам да споделя, че &bdquo;Арт трафик&rdquo; е едно от прекрасните неща в живота ми.<br /> Никога няма да забравя как в село Рударци, където често се крия от света, дойдоха вече покойната Живка Гичева и Димитър Гочев. Там нахвърлихме основните линии. Но не искам да изпадам в сантименти. А иначе и до сега ме спират хора по улиците и ме питат какво стана! <br /> Най-хубавото нещо беше, че се развиваше постоянно, не зацикляше, търсеше арта в граничните му варианти. И беше субективно, което за мен е важно. И последно, според мен &bdquo;Арт трафик&rdquo; е летящият старт на Петя Дикова. Тя е абсолютно явление в журналистиката и до няколко години това ще се разбере от всички. <br /> А иначе, един ден ни беше съобщено, че предаването е хубаво, но скъпо. Телевизията няма възможност да го финансира. Неофициалните версии за свалянето му са под достойнството ми да коментирам. Тук е мястото да кажа, че продължавам да се чувствам виновен пред екипа, защото всички останаха на улицата. <br /> <br /> <strong><br /> - Причината за това дали е в конфликт с ръководството на телевизията, защото PRO. bg&ldquo; вече излъчва друго предаване за култура &ldquo;Антракт&rdquo;? <br /> <br /> </strong>-Наистина нямам представа. А и съм доста далеч от тв нюансите у нас. Аз бях нает да измисля концепцията и реализацията му. <br /> <strong><br /> - Какво ще се случи в театъра, след като отново се заговори за реформи, за затваряне на театри, за орязване на пари? Ще има ли уволнени актьори, изявените сценаристи като Вас, ще останат ли без работа? <br /> </strong><br /> - Трябва да започна да се появяват частните театри. Трябва да започнат да никнат като гъби т.нар. гаражни театри. Трябва да се промени пейзажа основно. Стопирали сме, не мърдаме. Станали сме самодостатъчни, затворили сме се в някакви гилдии, връчваме си награди и това е. Няма гръмотевици...!. Равно ...! А иначе за реформата има специалисти, които да я обяснят. Аз не съм от тях. Само бих казал, че в съзнателния си живот много често съм бил без работа и вероятно имам вече изграден имунитет. Трудно е, понякога зловещо, но така съм си го избрал. И никой не ми е виновен. <br /> <br /> <strong><br /> - Намери ли се място за &ldquo;Маршрутка&rdquo;, която в продължение на три години събираше многолюдна публика на сцената на Сатиричния театър, след като директорът на театъра я свали от сцената, защото бела скъпа? <br /> <br /> </strong>- Тя бе върната в Сатиричния театър. Преди няколко дни, след погребението на Пламен Масларов, с част от екипа си говорихме, да се опитаме да направим едно турне на пиесата в негова памет. И мисля, че ще стане. Това е едно от последните неща, които е режисирал. И много обичаше. Тук е мястото да кажа - без Пламен София вече не е същата. Един по един си отиват бохемите. За сметка на това е пълно с юпита, които мляскат обедно меню и в петък вечерта отиват на развлечение. Жалко.. <br /> <br /> <strong>- Ще има ли скоро нова пиеса? <br /> </strong><br /> Може би да, може би не. Няма нищо сигурно. Особено сега. Никога съм нямал планове, а само мечти. В общи линии живея ден за ден и така се чувствам по свободен. В момента съм се скрил, ограничил съм всякакви контакти до минимум. Нахвърлям някакви идеи, но нямам абсолютно никаква визия за напред. Винаги съм живял така и трудно бих се променил. <br /> <br /> <br /> -<strong> Къде за Вас е мостът между поезията, драматургията и журналистиката, защото работите и в трите сфери? <br /> </strong><br /> - Много са различни. И май няма никакви мостове. Когато ми стане скучно от едното правя друго и обратното Никога насила... Може би с поезията е по- различно. Винаги съм я приемал като вътрешна необходимост, като стомашен сок, като някакво различно кръвно налягане. Тя ме е спасявала до сега в много отношения и мисля, че продължава. <br /> <br /> Камелия Цветанова, БЛИЦ<br />