Теодосий Спасов е роден в Исперих. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. По-късно завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1995 г. щатското списание "Newsweek" го определя като "най-добрият музикант в Източна Европа". Досега той е изнесъл концерти в Европа, Близкия изток, Азия, Канада, САЩ, Индия, Япония, Аржентина, Австралия, Непал и др. Записвал е и е композирал музика към различни филми, притежава десетки международни музикални отличия, има няколко издадени албума, а в средата на януари 2013 г. бе представена биографичната книга "Теодосий Спасов. Преследващият звуци", написана от известния музикален критик и журналист Владимир Гаджев.
<em>По-интересно за мнозина обаче се оказа друго. Преди седмица вестникарска публикация &ldquo;разведе&rdquo; музиканта с актрисата Бойка Велкова. Според изданието раздялата била настъпила заради ководещия на &ldquo;Минута е много&rdquo; Стефан Спасов. Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Теодосий разкри цялата истина за отношенията си със съпругата си и има ли трети човек между тях. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Теодосий, казахте, че завистниците за пореден път се опитват да ви разделят със съпругата ви. Защо точно в този момент го правят?<br /> </strong>- Тази година стартира чудесно за мен. Започна с участието ми на фламенко биенале в Холандия с Влатко Стефановски, Мирослав Тадич и Архангел, след това свирих с Лайпцигския и Лондонския симфоничен оркестър. Представяте ли си &ndash; да ти свири Лондонската филхармония твоята музика, а ти да свириш на кавал... Или пък в Монте Карло, Лайпцигската филхармония... Когато се върнах, дойде поканата от &ldquo;Всяка неделя&rdquo; и беше представена книгата за мен на Владимир Гаджев. Кеворк беше благоразположен, може би беше уморен от началото на предаването, защото имаше твърде много политика и стана много човешки разговор, много бляскаво стана... След тези участия очаквах, че ще има нещо за мен тук, но не и точно това. <br /> <br /> Съобщението за &bdquo;раздялата&rdquo; ни с Бойка е написано от човек в театралната гилдия. Аз имам 25-годишна връзка с Бойка и се радваме на страхотен живот и баланс във всичко и нищо не ни пречи да продължим да живеем по този начин! <br /> <br /> <strong>- В коментар в интернет видях дори твърдение, че има заведено бракоразводно дело! Човекът твърдеше, че е видял молбата...<br /> </strong>- Не?! Това е опит за отвличане на вниманието, а и освен това е криминално деяние. Медийно криминално деяние, което, разбира се, трябва да подлежи на санкции като поругаване на гроб, например. А приживе е още по-лошо. Това е оскверняване на душата! <br /> <br /> <strong>- От години приписват връзки на Бойка с колеги...<br /> </strong>- Това не е новина. Винаги я свързват с главния герой в пиесата или филма, в който играе. Сега обаче има нещо различно. Никога не са ми отделяли толкова внимание, на първа страница, и то с целия кавал! В историята на музиката никой кавалджия преди мен не е имал честта да бъде на първа страница на вестник! Аз съм отново първи, но не пожелавам на другите след мен да се видят по този начин. Едни ме следват, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>други мечтаят да го няма Теодосий, те да са...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Наистина ли?! <br /> </strong>- Преди да започна сериозния си път, баща ми ми каза: &ldquo;Виждам, че си решил, но да знаеш, че е много голяма злобата и лицемерието в изкуството и трябва да си готов&rdquo;. Давам за пример това интервю с Кеворк. Той разбра, че аз съм артист от висока класа, аз разбрах, че той е артист от висока класа, дори плюс нещо друго. Това направи впечатление и не им издържаха нервите. За да направиш впечатление, за да се качиш на ниво, се изисква да си много организиран, систематичен, честен, трудолюбив, морален и много други качества. Когато нямаш време, не си минал по този път, пък искаш да притежаваш това, което имам аз, включително любовта на много хора, успехът... Тръгнал съм от кьошето на България &ndash; Исперих, Белица... Ами ако си роден в град, ако не искаш да си селянин, ако се отвращаваш от селяните, как ще възприемеш успеха на този селянин? Ако ти липсват усещанията колко синя е незабравката, как пее царевицата с вятъра, как ухае пръстта на погребение на селското гробище... Ето тези неща не се прощават!... Дори и това сега, което се случи, е урок за мен. Знам как мирише такава клюка и ще стана още по-богат в това отношение.<br /> <br /> <strong>- Дали все пак не е удар и по Бойка?<br /> </strong>- Тя също е много успешна. В театъра е друго. Когато инструментът ти е лицето ти и душата ти, лицемерието и завистта са е огромни. И аз ако съм нереализирана актриса или пък нереализирана театроведка, а имам шанс да пиша в жълти вестници, защо да не го направя?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>С тази интрига се целяха четири удара<br /> <br /> </strong></span>Първо се бие по театралния успех на Бойка, после - по брака ни, трето &ndash; по моето име, което е канонизирано дори в съседна Македония, и четвърто &ndash; по Стефан, който се опитва да израсне по някакъв начин. Удар е срещу моите родители, срещу нейните и срещу неговите... Кой ще плати и как? Нека да оставим нещата така, защото мой приятел е Господ, и то голям. Аз съм щастливец, винаги Ме е водил и съм Му чувал гласа.<br /> <br /> <strong>- Така ли?<br /> </strong>- Да. Прилича на гласа на баща ми. Който знае кой го е направил, нека види какво ще се случи оттук нататък. Тепърва предстои резултатът. Да видим какво ще се случи например с главния редактор на този вестник - Николай Пенчев... Аз няма да взема никакви мерки, няма да предприема никакви действия, нека да видим съдбата на този човек в следващите два месеца, защото той носи отговорността за това си деяние.<br /> <br /> <strong>- По какъв повод сте чули Божия глас?<br /> </strong>- Трябваше да отида да видя родителите си. Те живееха над Панагюрските колонии по това време, а аз бях студент в Пловдив. Имах страшно много работа, стигнах до гарата в последния момент, купих си билет и в движение се метнах в последния вагон на влака за Панагюрище. Извървях коридора, стигнах до трето купе от началото на вагона, нямаше никой в целия вагон. Настаних се и започнах да си чета. В един момент съм заспал. Събудих се от страшен трясък и в лявото ми ухо, като пърхащ глас чух гласа на баща ми: &ldquo;Как си? А, добре, нищо ти няма!&rdquo;. И тогава напълно се събудих. Влакът беше спрял, чух глъчка от хора, идващи от предния вагон, а други надникнаха в купето ми през прозореца откъм коридора. &ldquo;Еееее, ти си щастливец бе, момче! Трябва да черпиш! Ела да видиш какво е станало!&rdquo;, развикаха се те. Излязох и що да видя &ndash; едно дърво беше паднало върху последния вагон, върху първо и второ купе, прескача трето (моето), но до края на вагона всички прозорци са натрошени и като ножове са забити в кожените седалки на купетата. Само моето купе беше невредимо! Има сили над нас, има Ангели, които ни пазят и вярваме в тях.<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте истински драматични ситуации откакто сте с Бойка? На мен ми се струва, че разделите ви са твърде чести...<br /> </strong>- Дали трябва да сме постоянно заедно? Или когато физически сме заедно, сме истински заедно? Когато имаш скайп, телефон, медии, не те ли събират? Кой може да каже формулата за любовта? Няма точна формула. <br /> При нас срещата е кармична. Впоследствие разбрах, че Бойка се е появявала в живота ми, без да знам, че това е тя. Когато съм бил войник, съм я виждал, но не съм знаел тогава, че е тя. Баща ми е познавал баща й. <br /> <br /> <strong>- Като войник къде сте я виждал?<br /> </strong>- В Балчик. Тя е снимала там &ldquo;Йо-хо-хо&rdquo;, а аз съм свирил в съседния ресторант с войнишката си група. Когато Начо Културата ни запозна, изпитах усещане, което не бях изпитвал никога до този момент &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>че виждам жена си<br /> <br /> </strong></span>Много фактори има, които правят връзката ни доста логична и в същото време кармична. Бойка беше известна актриса в Пловдивския театър, аз &ndash; известен музикант в Пловдив. Бяхме 30-годишни, имахме живот зад гърба си. Не е случайна, някакво споразумение или гаф и затова да съм се оженил. <br /> <br /> <strong>- Голямата любов обаче винаги е съпътствана от големи препятствия...<br /> </strong>- Опитите да ни разделят започнаха още в момента, в който ни видяха заедно в Пловдив. Моментално тръгна мълвата, че всеки ден сменям гаджетата си. Всички онези, които имаха идеи да ме &ldquo;партнират&rdquo; с дъщерите си, използваха момента да започнат анонимни обаждания срещу нея. Сигурно и на нея са се обаждали. Хубавото нещо се вижда отдалеч и всеки иска да го има...<br /> <br /> <strong>- Може би тези писания за раздялата ви са предизвикани от общоприетото твърдение, че не може всичко да е само хубаво. Освен това вече говорим и за навик, тъй като у нас известните са известни с това, че са известни...<br /> </strong>- Както пееше Тодор Колев &ndash; &ldquo;Фалшив герой&rdquo;. Той почина днес (разговорът ни се провежда в петък - б. а.). Ходеше ли на химиотерапия?<br /> <br /> <strong>- Ходил е. За съжаление не е имало начин да му се помогне. <br /> </strong>- Преди 2-3 години изгубих така моя приятел Румен Тосков за броени месеци. Той почина от лимфом. Ние се върнахме от турне в Япония и той предполагаше, че е настинал. Докато не му направиха няколко теста и стана ясно, че болен от рак на лимфите в напреднала фаза. Беше се забавил. Всъщност не знам дали човек се бави, има ли значение кога ще отидеш...<br /> <br /> <strong>- Така си отиде и Александър Авджиев...<br /> </strong>- Познавах се и с него. Гостувал съм в предаванията му през 80-те години. Много неща се промениха оттогава, трябва да се оправят разрушенията. Ние преживяхме война. Макар и не в буквалния смисъл, пораженията са си като на война. Преживяхме целия процес, дадохме кръвен данък в лицето на активни кадри, създадени в България. Физически бяха унищожени. Кръвният данък беше в посока на емигрантството. Не беше нужно да се избият, те просто заминаха. В музиката, в изкуството, заедно с хората си отиват и идеите. Ето, Тодор Колев си замина &ndash; той няма аналог. Кой може бъде втори Тодор Колев? Той е уникален! Това, което е дал на киното ни, на театъра, е нещо огромно. <br /> <br /> <strong>- Вие сте човек, който познава балканския фолклор до дъно. Нашият попфолк &ldquo;копи-пейст&rdquo; от сръбската и гръцката музика ли е или има и някаква собствена стойност?<br /> </strong>- Сърбия не е удачен пример. Турбо фолкът беше създаден от политическия апарат, кафанската музика не е попфолк. Там има шедьоври &ndash; могат да се споменат имената на Шабан Шаулич, Шабан Байрамович, Драгана Миркович и много други. В техните текстове има такива покъртителни разсъждения за живота, съдържателни, поетични, философски, изпълнени със специфичната техника на пеене, типична за сръбската музика. Типичният пример за попфолка може да се вземе от Гърция. Те обаче бяха в другия лагер и първи прокараха попфолка като тенденция, която идва от западните държави. Гърците наричат тази музика скиладико &ndash; &ldquo;кучешки песни&rdquo;. Работих там в началото на 90-те години и недоумявах какво е това и защо ги наричат така, а стойностните гръцки творци ми казваха: &ldquo;Защото тяхното пеене е като кучешки вой, а в песните им обикновено става дума за един кокал&rdquo;. Много по-късно в България се развиха тези тенденции... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> </strong>