Ваня Щерева влезе в Къщата на „ВИП брадър” и изигра самата себе си, въпреки опитите на някои свои съквартиранти да изведат друго от участието й. И въпреки че напусна шоуто преди най-големия си дразнител – Шеф Петров, Ваня се чувства победител. Потвърждение за това е и откровеното й интервю пред "ШОУ".
- Ваня, кой кого надигра и продължава да надиграва във „ВИП брадър” според теб? И до каква степен ти стана част от този социален експеримент?
- Ако мога да се върна в началото на тази игра, бих си изчислила ходовете и бих играла и аз. За съжаление се държах естествено, не се опитвах да надхитря системата. От мен се очакваше да съм лидер, какъвто обикновено съм в различни ситуации в реалния живот. Но аз имам една мания за недосадност, не обичам да се натрапвам. Всички в Къщата сме в по-голяма или по-малка степен егоцентрици – представете си, ако всеки от нас се опитваше да се наложи, щяхме да се изпопребием. Аз имах нещастието или късмета от първия ден да се сближа с двама съквартиранти, да ги припозная за „моите хора”, и това ограничи присъствието ми в Къщата, тъй като стоях предимно в тяхната компания. Така сама направих от себе си второстепенен герой. Не съжалявам, изкарах си чудесно! Всеки, който си мисли, че съм късала нерви, греши. Забавлявах се, научих много нови неща от момичетата и съм благодарна, че тази игра ме срещна с хора, които харесвам и с които във външния свят нямаше как да се намерим.


- Докато беше в Къщата бяха припомнени едни твои думи отпреди две години, когато беше сезон „Образцов дом”. Тогава ти отказа категорично с думите, че „България обича кича”. Какво се промени от тогава?
- И сега не се отказвам от точно тези думи – България обича кича. Нима грозните човешки отношения не са кич? Е, и в нашата къща ги имаше в изобилие. До скоро бях в изолация, но не съм отказвала никога нищо – колкото пъти съм била канена, съм приемала, просто Биг Брадър се е отказвал от мен. Може да го попиташ, той ще потвърди. Аз харесвам това предаване и винаги съм участвала в него като коментатор или зрител.

- За теб бе много важно да победиш не толкова играта, колкото Шеф Петров. Фактът, че излезе преди него, тормози ли те? И как би описала поведението му, системната невъздържаност и постоянните опити да става център на внимание по шумен и на моменти агресивен начин?
- Струва ми се, че по някакъв начин го победих все пак. Той сподели, че когато минавам покрай него, се разтреперва целият. Това, че не можеше да ме понася и ме нарочи за най-големия си враг, смятам за прекрасно. Последно с него имахме следния диалог – когато той молеше Биг Брадър да му позволи само да види и целуне жена си, а аз му казах да не се надява. Петров: „Що да не ми даде, за да ми е тъжно ли? Аз, ако искам да ми е тъжно, си се скарвам с теб и готово”. Аз:
“Ооо, шефе, ама на теб тъжно ли ти е, като се скараме?
Щото на мен ми е толкова хубаво...”. Петров: „ Е точно за това ми е тъжно, щото на теб ти е хубаво!” Факт е, че статистически загубих битката с него, но пък съм доволна, че съм единственият съквартирант, който остана непреклонен в отношението си към него. Освен това неговото желание не се сбъдна – той никога не ме номинираше, защото, сам ми го каза, искаше да махнат Тото, за да остана сама в Къщата и да ми отровел живота. Май доста го е страх от мъжете в Къщата...



- Винаги си казвала, че ненавиждаш чалгата във всичките й измерения – най-вече в отношенията между хората. Вероятно заради това мнозина отправиха упрек към теб, когато се сприятели с фолкпевицата Мария. Мислела ли си върху това?
- Не. Припознах в Мария моя човек още първата вечер. Без да знам нито една нейна песен, без да ме интересува от кой жанр е. Аз съм такава. Избирам от раз, без колебания, и никога после не се отказвам. Обичам предаността. Рядко я получавам, но винаги я давам. Е, от Мария я получих. И нашите отношения не бяха чалга. И няма да бъдат.

- А какъв образ е Мегз според теб? Не се ли крие един много хитър играч под мантията на първичността, особените реакции и действия, с които тя се облича, откакто е в шоуто?
- Възможно е всяко нейно действие да е изчислено. И да е така, евала. Не съм срещала друг такъв човек, който толкова добре да си е подредил нещата. Да, аз скачах срещу нея, когато разрушаваше комфорта на групата, но това не ни пречеше да бъдем близки. Не харесвам крайностите й, фанатизма й, но страшно уважавам хъса й, битките й, ума й. Миглена е боец, и ние двете намерихме смисъл в общуването ни. Не я предадох дори когато усещах лоши настроения от останалите към себе си само заради това, че съм близка с нея.

- Ти си писател. Какво прозираш във всеки от останалите участници – Сашка, Енджи, Джулиана, Дани Златков… И, разбира се, сценарна ли бе според теб сватбата и отношенията между Алекс Богданска и Дани Петканов?
- Сашка – нямам към нея никакви лоши чувства. Но по-мързелив и безхарактерен човек не познавам. Усмихнат паразит.
Енджи – красива жена с високо самочувствие и с черно-бели възприятия. Не може да се спори с нея. Тя ми е като в сапунен сериал.
Джулиана – първична, искрена, предизвикваща усмивки. Тя ми беше слънцето в къщата – една дума да ми каже и ми оправя настроението. Търсех компанията й често, умиляваше ме с наивитета си. 
Дани Златков – мълчалив, мислещ, твърд характер. Така и не го проумях изцяло, но няма да забравя как ми донесе една последна цигара. Много мило ми стана. После му го върнах в специално приготвена храна за него, когато и той отказваше да се храни от ръцете на Петров.
Алекс и Дани подкрепях от самото начало, защото вярвам в любовта, защото си приличат двамата, защото ги харесвам.
Никакъв сценарий нямаше - имаше мисия сватба
Тогава седнахме на двора, те двамата и аз, и Алекс каза: „Ей, дали да не го направим наистина”, Дани възкликна с едно радостно „Да”. После ме питаха дали бих го направила. Отговорих: „Да, много я яко, но аз не съм критерий, не ме слушайте, чуйте само себе си.” До час те го бяха решили. Дори Биг Брадър се опита да ги разубеди, сякаш се опасяваше да поеме тази отговорност. Но те бяха непреклонни. Тази сватба беше съвсем истинска и се надявам двамата да са щастливи.

- Още във визитката си ти каза, че едно от най-силните ти оръжия е чувството за самоирония. Казваш също, че се ядосваш веднъж на 4 години. Мисля, че видяхме и от двете в теб. На какво те е яд сега и има ли нещо, с което мислиш, че прекали в шоуто?
- Ядосвам се само на всички съквартиранти, че са толкова меки с Петров. Че му простиха всичкия токсичен шум, който произвежда във всяка секунда в Къщата. Ако бяхме единни, ако го бяхме оставили без внимание, ако го бяхме изгонили от кухнята, където е неговото спасение, щяхме да гледаме много по-интересен филм.

- Не малък акцент поставиха и върху отношенията ти с Тото. Първо бяха флирт, после тип родителски. Какви бяха всъщност?
- „Флирт” и „Родителски” са определения, дадени от Сашки, Бобита Петрови и други първобитни екземпляри. Обяснявам за пореден път: човек може да се влюби в предмет, идея, дреха, в портрет на стената, в книга, в изкуство, във всичко. Това не означава непременно, че влюбеният човек в даденото нещо ще си легне с него или ще се ожени за този предмет, идея, дреха, портрет на стената, книга или изкуство. По същия начин се срещат хора с еднакви мисли и светоусещания, разменят флуиди, споделят себе си и стават приятели. Ако тези приятели са от различен пол, често низшите мозъци ги заклеймяват, че не им е чиста работата. Изобщо не ме интересува какво се пише и кой какво мисли. Щастлива съм, че срещнах Тото и че той беше причината животът ми в Къщата да е по-лек и приятен. С неговия ум, с чувството му за хумор и креативността.

- Разкажи ми малко за истинската любов, която те чакаше през цялото време отвън, докато беше в шоуто. Много неща се изписаха, но правилните думи можеш да кажеш само ти!
- За истинската любов се разказва, когато ти се разказва. Ние двамата
се чувстваме прекрасно, без да имаме нужда да крещим пред света
Изобщо не знам какво е изписано и не ме интересува. Пет години, в които няма ден без смях. Това е най-същественото за връзката ни.

- Каква бе първата реакция на дъщерята ти Мила, когато излезе от Къщата? Знам, че тя е най-верният ти критик…
- Каза, че много се ядосвала, че вотът не е бил наказателен. Ако било така, отдавна щяла да организира голяма група хора да гласуват за мен, за да ме изгонят много по-рано – да ме отърве от мъките. После като й разказах всъщност колко забавно ми е било в Къщата, като й споделих най-хубавите моменти, много се смяхме и се успокои, че не съм страдала, както си е мислила.

- За кого ще стискаш палци оттук нататък за финала?
- За Тото. Ама изобщо няма да се хабя да стискам палци, просто съм сигурна, че ще е той. И ще победи не заради перфектно поведение в Къщата, защото и той като всички нас допусна грешки, а заради това, че десет години се е борил, работил е много, за да стане това, което е. Натрупал е огромно одобрение много преди да влезе в Къщата. И сега тези, които го обичат, предано ще гласуват за него. А неговите фенове са много повече от на всеки друг в Къщата. Сам си го е извоювал.

Интервю на Анелия Попова