Звездата на българската попмузика Йорданка Христова е родена на 10 септември 1943 г. в София. Завършва школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. Същата година е на турне в Румъния с оркестъра на БНР, а до 1967 г. е солистка на оркестър „София”. Йорданка Христова е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени там са кръстени на нея.
<br /> През 1966 г. печели първа награда на първия &ldquo;Златен Орфей&rdquo; с песента &ldquo;Делфините&rdquo;, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря успеха си през 1967 и 1975 година.<br /> <br /> Вечната й песен обаче се оказва &ldquo;Песен моя, обич моя&rdquo; на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков, която е един от символите на естрадата. Йорданка е и първата българска певица с голям рецитал в Париж, пее дори на Айфеловата кула през 1974 г. Същата година е и първата българска попизпълнителка, поканена да пее в Северна Америка или по-точно в Монреал, Канада. Това са само две от международните й участия, разпрострели се в 36 държави на всички континенти и несекващи до днес, когато всяка година прави гастрол в Америка. Участва и печели фестивали в Брашов, два пъти в Сопот, Полша, Варадеро, Будапеща, Дрезден, Любопитен факт около нейната фамилия е, че е братовчедка на футболния идол на всички времена Гунди, на дългогодишната дясна ръка на Иван Костов Екатерина Михайлова и на Катя от дует &ldquo;Ритон&rdquo;. <br /> <br /> Има син и дъщеря от брака си със сина на бившия кандидат - член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър, човекът, построил НДК &ndash; Григор Стоичков.<br /> <br /> На 31 януари 1995 прави триумфален концерт бенефис в зала 1 на НДК по случай 30-годишната си концертна дейност, а по същия случай е наградена със специални награди на фестивала &quot;Златният Орфей+&quot; и международната организация на фестивалите FIDOF. Същата година е обявена за певица на годината. В края на 2008 г. отпразнува троен юбилей с концерта &quot;Животът е КУБАв&quot;, посветен и на 40-ата годишнина от началото на карирерата й в страната на Фидел Кастро.<br /> <br /> <em>Около седмица преди 70-годишния си юбилей голямата ни певица легенда направи уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; - за бурния си живот, за близките хора, за премеждията, за които много рядко говори и за мъжете в живота си!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Вие сте от малкото наши артисти, които не се пребоядисваха след промените. Какво ви коства това? </strong><br /> - След 10 ноември 1989 г. почти всички мои колеги се втурнаха много щастливи по площади и предизборни кампании. Отнасяха се много враждебно към мен, защото бях останала единствената &ldquo;червена&rdquo; снаха, която не се беше развела! Защото имаше още много други снахи на най-различни партийни функционери и другари... <br /> <br /> Останах си такава, каквато съм! Не съм членувала никога в никаква партия. Занимавала съм се само със синдикална дейност. Политиката никога не ме е интересувала. <br /> <br /> Винаги обаче съм била демократ по душа. Била съм отворена към всички колеги още преди да се заговори за демокрация в България. Дори са ми се чудели, защо обръщам внимание на някого, който не бил... никой! Ти си казват еди-коя си, защо правиш това и това! Но аз съм си такава, така съм устроена, такъв характер съм! /усмихва се/<br /> <br /> И ето че... Георги Минчев, който ми беше много добър приятел и който за мен беше най-честният демократ, който не се е възползвал, дори е давал за демокрацията, много държеше да отида да се снимам на онзи прочут плакат на СДС с певците пред &ldquo;Св. Александър Невски&rdquo;! <br /> <br /> Три пъти ми се обажда този ден! Първият път му казах: &ldquo;Не знам, ще видя!&rdquo; Втори път ми се обади: &ldquo;Хайде, в еди- колко часа!&rdquo; Накрая го попитах: &ldquo;Има ли политическа сила зад това?!&rdquo; Той ми каза: &ldquo;Да!&rdquo; Отговорих му: &ldquo;Забрави!&rdquo; Край. С моите колеги за демокрация бих застанала. Но не и зад партия, политическа сила. Не можех - синът ми се казва Григор Стоичков, аз имам морал! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А освен това в СДС 99 на сто бяха бивши комунисти!<br /> </strong></span><br /> А и аз исках да съм си свободна! Да мога да казвам, каквото си преценя, а не да правя, каквото ми каже Костов, примерно, и като направи грешка &ndash; да го заплюя и да ми хареса друг!<br /> <br /> Не отидох да се снимам на този плакат, дори закарах Боян Иванов и жена му, оставих ги пред &ldquo;Радисън&rdquo;, грандхотел &ldquo;София&rdquo; беше тогава, и си продължих към къщи...<br /> <br /> След това през януари 1990 г. имаше едно събрание на дружеството в Съюза на музикалните дейци, на което 5 години бях председател и на което си бях посветила цялото време! Събранието беше в &ldquo;Балкантон&rdquo;. Там като гракнаха срещу мен, няма да забравя дори колеги, от които не съм очаквала! Смятаха, че не съм от &ldquo;техните&rdquo;! Защото след като не съм се снимала за плаката на СДС и съм още снаха на Григор Стоичков, аз съм &ldquo;червена бабичка&rdquo; или &ldquo;червен боклук&rdquo;, или кой знае какво още! Не ги обвинявам - в такива моменти хората си показват истинските физиономии, амбициите, наежват се и са готови да ти скочат!<br /> <br /> Бях шокирана, дръпнах се, дадох си самоотвод! Беше ми много зле, не можех да повярвам! Не след дълго получих страхотна травма за един певец! Вокалните ми мускули от психичния шок отказаха да функционират! Една седмица лежах във Военна болница във фониатрията при доц. Друмева, много добър специалист! Тя всъщност разбра за какво става дума! Най-жестоката травма е травмата на психиката! Предписа ми лечение с медикаменти и всичко беше наред! Така е трябвало да стане, станало е, и това е... Трябва да се преживее!<br /> <br /> <strong>- Как се запознахте със съпруга си Георги, синът на Григор Стоичков?</strong><br /> - Запозна ме моята приятелка и съученичка Евгения Гешева. Тя е моята &ldquo;придворна поетеса&rdquo;, така й казвам на шега. Те с компания гледали &ldquo;Златният Орфей&rdquo; през 1973 година. Георги казал, че много ме харесва. Евгения се засмяла: &ldquo;Така ли?! Тя ми е съученичка, ще те запозная!&rdquo; След известно време ни запозна...<br /> <br /> <strong>- Любов от пръв поглед ли беше?</strong><br /> - О, не, той си имаше връзка, аз също! Виждахме се няколко пъти и постепенно... <br /> <br /> Дотогава 10 години бях с Кристиян /Платов &ndash; б. а./, който страшно съм обичала! Ние имахме не само духовна, но и професионална 100-процентова връзка и съвършени взаимотношения! Кристиян беше голямата любов на живота ми! Бяхме единно цяло!<br /> <br /> Сега си давам сметка и тълкувам какво се е случило и защо съм решила да оставя Кристиян и да предпочета Георги...<br /> <br /> Аз вече минавах 30-те. Бях се уморила от тази бохема, защото Кристиян беше уникален бохем, като руснак, като казак! Нали има такъв лаф: Напил се като казак! А той е потомък на атаман Платов... Той беше прекрасен. Живеехме, както по принцип трябва да се живее между впрочем /смях/ - сега, в този момент! Защото, когато прави много планове напред, човек губи важни, красиви моменти от ежедневието! А това е, което остава...<br /> <br /> Имали сме случаи &ndash; нощта с деня се слива, а той беше страшно издръжлив физически, един голям, огромен, играл е баскетбол... Пътувахме денонощно. Но от този безотговорен живот, бях започнала да се уморявам. <br /> <br /> Не съм сравнявала тогава Кристиян с Георги, защото те са несравними! Георги беше архитект, нямаше нищо общо с моята професия, докато с Кристиян бяхме уникален тандем! Но аз бях вече &ldquo;заслужила артистка&rdquo;, къде ли не бях ходила! Хотелите бяха моят дом, поиска ми се да спра този бяг по света!<br /> <br /> И... взех това решение... <br /> <br /> <strong>- Как обяснихте всичко това на Кристиян?</strong><br /> - Казах му:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;До тука беше! Не мога да живея повече така!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И това е. Той го преживя страшно трудно! Аз също, направо се побърках! Само аз си знам как съм го преживяла! Когато има една дълга връзка, винаги разделите са трудни, разтърсват те... <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че той се пропива, разболява се след раздялата?</strong><br /> - Разболява, в никакъв случай. Той получи инфаркт години след това в Щатите. А той си е пиел винаги. Всички музиканти общо взето си пият &ndash; колко - зависи. И пушехме, и пиехме &ndash; този живот мори! <br /> <br /> Кристиян си намери приятелка, Маргарита, с която емигрираха от Швеция в Канада...<br /> <br /> <strong>- Как продължихте вие живота си?</strong><br /> - Аз се влюбих в Георги. Може да съм обичала Кристиян, но Георги също имаше прекрасни качества &ndash; интелигентен, чаровен, хубав мъж! Малко по-малък от мен &ndash; което също е добре! /смях/ А и той не се е държал като Янчо /Таков &ndash; б. а/ и много други &ldquo;синове&rdquo;! Той беше много скромен, държеше се дистанцирано, никога не е парадирал с баща си. Искаше да си бъде той, въпреки че е Стоичков! Ако той беше леке като някои други, може би нямаше да бъда с него!<br /> <br /> А и аз винаги съм обичала децата. И съм смятала, че в една връзка трябва да има деца, хубаво е да има. Защото те осмислят тази връзка. Дали са женени или не, няма никакво значение. Омъжих се за Георги с абсолютното намерение да имам деца веднага. На секундата. Защото вече ставах на 35 и отгоре. Георги също искаше да имаме деца, да имаме семейство...<br /> <br /> <strong>- Но се развеждате след почти 20-годишен брак...</strong><br /> - Разведохме се през 1993 година. След демократичните промени приятелският кръг около Георги го предаде! Той имаше много приятели и 90 на сто от тях го предадоха! Оказа се, че едва ли не са го използвали, докато беше синът на Григор Стоичков! Много беше разочарован и това започна да му се отразява зле. <br /> <br /> Георги много изстрада и отношението към баща си. Той ходеше на делата срещу него и си представям как двамата са го преживели! Да наричат честен и достоен човек &ldquo;убиец&rdquo;, като че ли той е направил трагедията в Чернобил! А свекър ми е толкова отговорен човек и е взел мерки веднага! Това, че специалистите не са разбирали нищо, той каква вина има?!<br /> <br /> Тази негативност започна да се пренася и вкъщи, появи се алкохолът. Държеше се лошо със сина ни &ndash; това не може, онова не може! Правеше непрекъснато забележки, проявяваше неоснователна ревност към мен. Появи се напрежение в отношенията... <br /> <br /> А аз винаги съм смятала, че в едно семейство трябва да има спокойствие! Децата ни бяха малки, а навън бяха достатъчно проблемите. Аз съм пътувала до Кърджали и съм се връщала с пълен багажник с храна, когато беше купонната система &ndash; за нас, за майка за татко, за всички... В тези времена, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>когато всеки трябваше да се бори, Георги някак си се предаде!</strong></span><br /> <br /> <br /> Той в началото не беше съгласен да се разделим. Но аз бях категорична, защото исках да продължа напред и да си гледам децата. <br /> След развода останах с децата вкъщи, а Георги отиде да живее при майка си и баща си.<br /> <br /> <strong>- Следващото голямо изпитание за вас е около 2003 година, когато сте загубили страшно много близки хора... Преживявате ужасен стрес! Как се справихте? </strong><br /> - Баща ми, който много обичах, мъжът ми, свекърва ми, Кристиян... За три години си отидоха 5 човека, които страшно много обичах! <br /> <br /> И... накрая през 2003 година майка ми си отиде - изведнъж! А тя беше толкова витална, не искаше да живее с мен, защото сама се справяше прекрасно! <br /> <br /> Това вече ме срина, защото не очаквах! Упреквах се за всичко, не можех да го преживея! &ldquo;Ако бях отишла при нея в 8 часа сутринта, а не в един, може би щеше да е жива!...&rdquo; Какви ли не неща от този род ме измъчваха! Това ме разби! Не можеш да спя, имах екстрасистоли, бях страшно зле! <br /> <br /> Не съм от хората, които много споделят негативните моменти в живота си, мъката, която са преживели, и ... това винаги се трансформира в нещо &ndash;дали ще е във възел, дали в нещо друго... През 2003 година ме оперираха от миома. Слава Богу, че досега не е било нещо опасно, все са доброкачествени образуванията... Започнах с йогата и до днес не пропускам упражненията, това ме спаси!<br /> <br /> През 2006 година обаче ми откриха топъл възел на десния лоб на щитовидната жлеза. Всички ендокринолози искаха да го оперират. Притеснявах се, защото, каквато и да е операция не може да не повлияе някак на гласните връзки - нервите на щитовидната жлеза и ларинкса са много близко! <br /> <br /> Един кубински потомствен онкохирург, с когото ме свърза посланичката на Куба у нас Тересита Капоте, ми даде прекрасен съвет - че може да се инжектира серум, който да го умъртви. Първата интервенция беше на 18 октомври миналата година, втората беше на 11 февруари тази година. Но задължително преди вливанията лекарят прави биопсия, за да се увери, че образуванието не е злокачествено! Възелът, който беше доста големичък, стана наполовина. Докторът ми каза: &ldquo;Не се притеснявай, гледай си концерта на 10 октомври, всичко е наред!&rdquo; До края на годината сигурно ще отида пак. Но вземам едни лекарства, от които се пълнее, за съжаление... /смях/<br /> <br /> <strong>- Нека поговорим за отношенията ви с Лили Иванова. Има ли, в крайна сметка, някаква непоносимост между двете &ldquo;големи&rdquo; в българската попмузика? </strong><br /> - Аз се отнасям с безкрайно уважение към нея! Но на нея, не знам защо, понякога от настроението й зависи отношението към хората. Ако е в настроение, ще те поздрави, ако не &ndash; няма! Преди 2-3 години на едно честване &ndash; влезе и се направи, че не ме вижда!<br /> <br /> Бяха публикували в някакъв вестник извадки от книгата й, пишела, че сме били трите дебелани &ndash; Ваня Костова, Стефка Берова и аз! Може би, за да видят как ще реагирам. Много важно!<br /> <br /> <strong>- Как става така, че Лили заминава на фестивал в Япония и ви измества. Генко Генов описва такъв случай в книгата си? </strong><br /> - Става дума за 1972-1973 година. Генко Генов иска България да участва в Токио на фестивал. Те му казват да изпрати плочи, тогава имаше винилови плочи, на известни тукашни певци. Той изпраща на всички певци и мъже, и жени - те избират мен! Даже ги пита няколко пъти - те казват &ndash; не, Йорданка Христова! Друг не искат! Аз по това време съм в Египет с Кристиян... <br /> <br /> Японците искат обаче да изпрати песента, която предлага да се състезава, защото конкурсът е песенен. Той изпраща някакви, които аз въобще не знам. И накрая изпраща &ldquo;Панаири&rdquo; на Тончо Русев! Те казват &ndash; тази песен - може! И понеже тогава Тончо работи предимно с Лили, тя казва &ndash; &ldquo;Не! Аз ще я пея, аз ще отида на конкурса!&rdquo; <br /> <br /> <strong>И Генко прави невъзможното, за да може Лили да отиде!</strong><br /> <br /> На Генко Генов съм му малко обидена, че не ми каза, а трябваше да прочета за всичко това едва в книгата му! Обидих се на това, че не ме е попитал коя песен да изпрати! В края на краищата никой няма право да ти отнеме шанса! От толкова певци да те харесат теб лично, това не е малко признание! Без да се самоизтъквам, мисля, че съм една от най-конвертируемите певици, най-много са ме харесвали в чужбина!<br /> <br /> <strong>- Лили пък пише в книгата си, че вие сте я изместили в Югославия - дошли журналисти да снимат нея, но като ви видели вас на съседното легло по фриволна нощничка, я забравили... </strong><br /> - Нямам такъв спомен. Да, ние сме били с нея и оркестър &ldquo;Балкантон&rdquo; в Югославия. Дори сме спали в една стая, наистина. Но не си спомням да са идвали такива журналисти. Няма такова нещо! Спомням си само, че тя си остана в хотела да си подгъва някаква пола, а ние с оркестъра отидохме на кафана вечерта, това си спомням от това съжителство. Тя не пие, не пуши и не обичаше да ходи по заведения! <br /> <br /> Но мен са ме снимали за югославското списание &ldquo;Илюстрована политика&rdquo;! На корицата отпред е Чърчил, а отзад - съм аз! Щях да бъда на първа страница, но Чърчил почина! Но тогава не сме били заедно с Лили в Югославия...<br /> <br /> <strong>- Пак в книгата си Лили пише, че сте й се обаждали, докато била омъжена за Янчо Таков, а после сте я забравили.</strong><br /> - Нищо подобно... Никога не съм й се обаждала, докато беше омъжена за Янчо Таков! Не е имало защо да й се обаждам!<br /> <br /> Обаждала съм се на Лили, когато съм искала да я попитам нещо, примерно за юбилейния концерт на Емил накрая, или да я поздравя за нещо, навремето дори съм й се обаждала да й честитя рождения ден. Толкоз!<br /> <br /> Иначе ние имаме различен живот... Тя не е нито Богдана /Карадочева &ndash; б. а./, нито Боян /Иванов &ndash; б. а./, тя не играе карти, не обича да се събира с хора! Тя си живее сама, в нейния свят и с нейните хора, които иска да са около нея! Всеки има право да живее, както иска!<br /> Познавам Лили от времето, когато живееше със Здравко Радоев. Когато беше омъжена за Ванко Пеев също сме се виждали малко, дори съм била у тях веднъж на гости, спала съм веднъж у тях. Няма да разказвам подробности... Пускала ме е в гримьорната си, когато никой друг не е влизал. Не сме имали никакви пререкания.<br /> <br /> Спомням си през 1974 година, когато тя се състезаваше на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; с &ldquo;Наше лято&rdquo; на Тончо Русев, аз изнесох рецитал, който мина прекрасно, на &ldquo;ура&rdquo;! Лили тогава гласово не беше никак добре. Беше адски прегракнала, гласът й беше продран. Страшно трудно достигаше тона. Според мен имаше страшни възли на гласните връзки, защото идваше от нейните турнета в Съветския съюз с трудните си песни и беше страшно уморена! Умирах от страх, гледайки я, да не скъса гласна струна! За да изпее песента, как не сгъна стойката на микрофона! Вечерта, след като песента взе &ldquo;Златният Орфей&rdquo; и след в моя рецитал бяхме на една маса на коктейла. Казах й, че трябва да си види гласните връзки, но тя каза, че имала други планове...<br /> <br /> <strong>- Вие помагате много на вашите колеги, които днес изнемогват финансово. Вашата къща в Царево на морето е известна на шега като &ldquo;социален дом &ldquo;Йорданка Христова&rdquo;. Кой я нарече така?</strong><br /> - Митко Йосифов така я нарече. /смях/ Като се обажда по телефона и винаги пита: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ало, социален дом &ldquo;Йорданка Христова?&rdquo; &ldquo;Да&rdquo;.</strong></span><br /> <br /> И така остана лафът.<br /> <br /> Боян Иванов се чувстваше много добре там. По цял ден ходеше с едни малки бански като слипчета, обичаше да коси и да полива, но последните години дори това не можеше да прави, защото не беше добре с краката, с ръцете не можеше да хваща добре, миличкият ми!<br /> <br /> Моят любим, скъп приятел Боян Иванов, който на 4 септември щеше да стане на 70 години! Беше много горд, за да живее с подаяния! А той имаше и диабет и живееше доста безотговорно. Всичко, което обичаше, му беше забранено да го прави! Не можеше да пуши, защото имаше емфизем, не можеше това, не можеше онова! Като се съберат няколко &ldquo;не може&rdquo; и ти вече не искаш нищо! Много страдам за Боян, няма ден, в който да не си спомням за него! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>