Мая Нешкова е родена на Деня на трудовите хора Първи май. Изпълнителката на култовата песен „Честит рожден ден” каза пред БЛИЦ че хитът е имал трудна съдба: „Песента е създадена през 1988, а видя бял свят пред широка публика някъде през 92-ра!” „Честит рожден ден“ е класирана на първо място в годишната класация „Мелодия на годината“ през 1990 г. на първия тур, но на гала вечерта се разбира, че май „не е така”. Тихо преминават и наградите на семейството Мая Нешкова и Кирил Икономов. Ето какво сподели за БЛИЦ певицата навръх рождения си ден.
<strong>- Мая, някак тихо минават в публичното пространство вашите завоевания с Кирил Икономов. А всъщност май сте единствените след прехода, които не само че са канени на мечтания от всички руски музикален пазар, ами даже ви наградиха и с генералски орден...</strong><br /> - Миналата година ни поканиха специално, за да ни връчат наградите. На големите чествания бяхме в Севастопол. Една генералша от Москва дойде да ни ги връчи. Песента изпях за първи път преди 4 години и е посветена на една реална личност &ndash; истински генерал - губернаторът на Москва. Аз отлагам две поредни години самостоятелен концерт в Москва. Канят ме, но ми предлагат да пея с тяхната филхармония, а аз искам с нашата. Вече не ми доставя удоволствие просто да направя някакъв концерт. Искам да покажа какво ниво сме достигнали, да се почувствам горда като българка&ndash; това ще ми донесе удовлетворение. И тая година, живот и здраве, ще го направя. И в Америка искам да отида &ndash; имаме покана за Чикаго. Но това са големи планове, за които трябват финанси. Не искам да правя нещата на всяка цена, а както трябва. Има един виц за един философ, който казал: &bdquo;Не съм чакал милиони години да се преродя, за да слушам глупости!&rdquo; Всеки си знае ценностната система. Моят светоглед е да изразявам себе си според това какво искам да постигна. Сега замислям едно турне из България с филхармонията. Този проект, който представихме в НДК. Просто искам да покажа, да споделя с повече хора, че ето &ndash; дотук сме стигнали! Горда съм, че &bdquo;сцената&rdquo; ни се издига &ndash; изпитвам максимално удоволствие от това. <br /> <strong><br /> - Дъщерите ти приличат ли на теб? Имат ли амбиции в пеенето?</strong><br /> - Те учат ударни инструменти в Музикалното училище и почват втора специалност пеене. Имат и амбиции, и заложби. Ако не ги виждах в тях, нямаше да им разреша да учат това. А избраха ударни, защото ударните &bdquo;възпитават&rdquo; всичко в музиката &ndash; дават основата на едно много добро музикално образование. Има един виц какво казва всеки един инструмент в един духов оркестър като отиват да взимат сватбарите булката. Как кларнетът извива: &bdquo;Дали е красива? Как ли е облечена?&rdquo;, а тъпанът отдолу казва здравомислещо: &bdquo;Там като отидем, ще видим! Там като отидем, ще видим!&rdquo; <br /> <strong><br /> - Кой от вас двамата с Кирил е по-критичен към близначките?</strong><br /> - Ами Кирил по принцип е много критичен, но към тях е повече от либерален. Прекалено много ги обича и глези. А те станаха вече на 16, красавици са...<br /> <strong><br /> - Скърбиш за твоя баща &ndash; уникален музикант, нотописец, човек...</strong><br /> - Баща ми,.. липсва ми много! Аз не мога да си простя и с всеки изминат ден болката ми става по голяма: как съм могла да не се концентрирам върху тази енергия да изразя обичта си по начина, по който заслужаваше този човек!.. Веднъж казах на Кирил: &bdquo;Ами ние с нашите деца имаме и голяма възрастова разлика. Дали и ние ще се разминем така във времето?!...&rdquo; Силна ми е болката, че съм минала през живота му ей-така. Че не съм запазила оная интимна близост, която имахме двамата преди да замина за Благоевград. Баща ми ми беше приятел, съратник &ndash; всичко. Започва като музикантски ученик в армията, завършва музикалното училище с много изявени наши музикални дейци като Людмил Георгиев, Дора Поборникова &ndash; един випуск са били, и после беше в Софийския духов оркестър. Викаше ми Муци татко!..Баща ми беше първият прекрасен мъж в живота ми. Аз изобщо имах късмет с мъжете в живота си. След баща си намерих прекрасен съпруг, имам невероятен брат. Сведалин се грижи всеотдайно за нашата майка. Брат ми е изключително духовен, мек и грижовен човек. Такъв любвеобилен и всеотдаен син няма! Голямата му страст са книгите и колите. Беше автомобилен състезател навремето, после се захвана с авторемонт. Голям философ е, много начетен, изобщо &ndash; прекрасен човек! Обожава дъщерите ми. <br /> <strong><br /> - Имала си късмет и със съпруга си Кирил Икономов...</strong><br /> - Голяма душа е Кирил и много талантлив човек. Винаги е &bdquo;зад&rdquo;, или &bdquo;пред&rdquo; мен и преживява всичко. От 34 години сме заедно, но тая година си пропуснахме сватбеното тържество &ndash; не го празнувахме точно на датата. Не сме ходили скоро и на поляната в Баланово, където всъщност се състоя сватбата ни &ndash; като на пикник, разказвала съм това. Останахме си приятели през годините с всички тогавашни сватбари. <br /> <span style="color: rgb(0, 0, 0);"><strong><br /> Еми МАРИЯНСКА</strong></span><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <u><br /> </u></span><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u>Цялото интервю с Мая Нешкова четете в новия брой на в. &quot;ШОУ&quot;</u></span></strong><br />