Старите дядовски методи за паркиране на склон с помощта на камък или друго подръчно препятствие, подпъхнато под гумата, винаги ще вършат работа.

Какво обаче може да се направи ако наоколо няма паве, а трябва да се спре безопасно на нанагорнище или нанадолнище?

Шофьорите на автомобили с автоматични трансмисии разчитат на режима "P(arking)" и в това има логика. Механизмът представлява едрозъбно колело и кобилица, които блокират изходния вал на скоростна кутия, а оттам - и въртенето на колелата.

Системата е доста надеждна, но при постоянно паркиране на склон започва да се износва, тъй като трябва да удържа цялото тегло на колата. Ето защо дори при автоматиците не е зле да има подсигуряване с ръчната спирачка.

При предавателните кутии с ръчно превключване важат малко по-различни правила. При спиране по нанадолнище трябва да се включи задна и да се дръпне ръчната спирачка.

Така ако колата тръгне напред, коляновият вал трябва да започне да се върти в обратна посока и няма да ѝ позволи да помръдне.

Същите съображения важат при паркиране по нанагорнище, но в такава ситуация се включва на първа предавка.

Ръчната спирачка отново не бива да бъде забравяна. По-сложно става ако тя не работи. В такива случаи, пък и не само при тях, си струва шофьорът да се подсигури допълнително.

Това става с правилно завиване с управляемите колела. Те трябва да бъдат насочени към бордюра и да опират в него - нещо като камъка пред гумата, но без хамалогията. Ако липсва и бордюр, колелата се насочват така, че ако автомобилът потегли по склона, да не се озове на платното, по което се движат колите, а да излезе в канавката.