Светска красавица се обясни в любов на проф. Вучков година след смъртта му

Алина Дуарте, която до последно бе до проф. Вучков, написа спиращо дъха послание до него година след смъртта му. 

Познатата от конкурсите за красота и предаването "Сблъсък" красавица, разкрива колко много е означавал за нея професорът и как след кончината му нищо никога няма да е същото. 

Тя публикува посланието си на стената си във Фейсбук в годишнината от неговата смърт:

"-Здравейте, Професоре!
Как сте? Как е Дианка? Има ли вече постоянна усмивка на лицето Ви? Щастлив ли сте? Всяка седмица Ви задавам тези въпроси, когато пристъпя в “новия Ви дом”, но все още ми е толкова необичайно да не чуя отговор, колкото ми е несвойствено да водя монолог със снимката Ви.

Нали знаете, че ако не бяхте избрали приживе кремация, щях да си Ви погреба като ортодоксален християнин и да почиствам могилката Ви всяка седмица!

За сметка на това, сега чистя някоя произволна и запустяла такава, за да не се чувствам безполезна, когато посещавам гробищния парк с кучетата, да произнеса отново тържественото “Здравейте, Професоре!”

Винаги ми е било приятно да се обръщам към Вас с учтивата форма. Това не само никога не ни е дистанцирало, но и с всяка беседа усилваше уважението ни един към друг.

“Слушам и не вярвам на очите си” , когато чуя в съзнанието си Вашето име и погледна некролога. Толкова е странно това усещане. Непонятно усещане за една насилствено отнета дружба. Как се случи и защо? Ох, сякаш забравих, че бяхте на 83г, макар и здравият разум не Ви беше напуснал преждевременно.

Преклонна възраст, въпреки която, общуването с по-младите, но интелигентни хора Ви зареждаше и даваше надежда, че Вашите ‘размисли и страсти’ ще дадат положителна житейска насока във всяка възраст.

Съзнанието се отразява в словото, а словото ни е дадено от Бог, за да го приложим на дело. Затова и делата Ви говореха за Вас- множеството изписани листове, на които през ред искреше ярко зелен маркер под важна мисъл, винаги стояха на холната Ви маса, а настолните книги бяха именно Вашите, за да не забравят редовните гости при кого са дошли.

Ах, колко се радвам, че имах възможността да Ви опозная и да науча онова, което зрителите пред екрана никога нямаше да разберат! Самата аз научих за себе си много от Вас. Винаги сте имали изключително фин усет и точна оценка за всеки човек. Вярно, че само за едно не бяхме на едно мнение и признавам, че донякъде ми беше забавно да се караме толкова сериозно на тема “религия”, макар и в този спор, аргументиран победител всеки път бях аз, което Ви вбесяваше.

Въпреки това, след всяко пререкание се сдобрявахме със сълзи на очите. И от този спомен ме боли най-много в дадения момент. Малцина имат доблеста да се извинят, когато са сгрешили, а неколцина биха се извинили, за да запазят отношенията си, въпреки непоклатимата увереност в своята правота. Така общувахме ние - споделяхме, обсъждахме, размишлявахме, конфронтирахме се и сетне се помирявахме. Защото истинското приятелство не е ефимерно и не се крепи на материална зависимост.

Потребността от духовна и мисловна храна е присъща за интелектуалците и затова разговаряхме с часове. Интелектът не се възпитава- или го има или въобще не е даден природно. Вие имахте удивителната способност да разбирате отсрещната страна само с няколко думи- вроден такт, който кореспондираше с моята деликатност и чувствителност. Жалко, че след множеството ни диспути не успях да Ви заведа на църква, когато най-накрая спряхте да поддържате фанатично убежденията си относно Светото Писание и християнската догматика.

Виктор се поболя още повече. Смисълът в живота му бяха дните на разговори и разходки с Вас под ръка.

Вие толкова обичахте България и толкова милеехте за нея, че ще е обидно да се окаже, че тя Ви е забравила толкова бързо и затова написах тези редове- едно от малкото неща, които все още мога да отдам във Ваша чест- своето време и внимание. Жалко, че не успях да направя повече...

Е, това беше. Поздравете Милен Цветков от мен. И той ми липсва.

До скоро, Професоре!

Епитафия няма, но за сметка на това няма нужда от легитимация. Днес се навършва 1 година от загубата на невероятната личност."