Ваня Червенкова в най-личното си интервю пред "ШОУ": Не съм добра майка!

Трудно е да се опише човек като Ваня Червенкова. Още на 20 години заминава в Грузия, където иска да купи автомобили и да започне първия си бизнес. Там попада в гражданска война и е задържана в страната, без да може да се върне. През 2003 година бизнес дамата преживяла атентат от неизвестен извършител. Куршуми пронизват тялото й пред погледа на дъщеря й. Всички медии обявяват смъртта й, но тя е жива. Ваня Червенкова казва, че е един от малкото хора, които са видели смъртта - и са се върнали. За мен е огромно удоволствие да ви представя едно интервю с достоен човек, който не се страхува да каже това, което мисли!

- Ваня, първо искам да те попитам за “Vip brother”. Какво ти е мнението за шоуто тази година?
- Основното ми мнение не само за тази година, а и за всяка е, че това е едно много гледаемо шоу. Шоуто ми е добре познато, защото аз съм участвала в два сезона. Учудена съм от продължаващия подход на продуцентите, но и тях ги разбирам, защото в края на краищата в едно шоу се цели да постигнеш определен рейтинг и шер. За съжаление в такъв род шоу

се акцентира върху битовизмите, скандалите

Нещо, срещу което аз съм силно против. Смятам, че биха могли да се изтъкват много по-ценни неща, отколкото дали участниците ще останат без дивани, цигари или ядене. Искам да гледам шоу, което наистина показва качествата на един човек. Искам да разбера много повече за актьора Христо Живков, за водещата Миглена Ангелова, а не техните спорове дали се приема чалгата от нашата нация или не. За съжаление продуцентите акцентират точно върху това заради рейтингите.

- А как ти се струва кастингът тази година?
- Има силни фигури, като всеки е постигнал нещо в областта си. Ако така са го преценили продуцентите, значи така е трябвало да бъде. Вярно, че поради многото години много български публични личности вече се преекспонират. За мен всеки човек е интересен, не бих казала дали е силен или слаб. Бих искала да науча повече за Глория и нейната работа в чужбина, за работата на един Роро, чието творчеството не познавам. Ние всяка година гледаме едно и също - скандали за това каква точно мисия са изгубили или изпълнили, за да имат или нямат цигари. Аз съм човек, който уважава труда на всяка една личност и искам да разбера много повече за всяка една от тези личности в Къщата. Не ми харесва коментирането на опростачването и обуначването на нацията. Нормално е българинът да слуша чалга, след като това е балканска музика.

- Какво мислиш за конфликта между Миглена и Ирина?
- Искам да кажа, че Миглена Ангелова от много години ми е близка приятелка. Не познавам Ирина Тенчева, макар че тя си има своите качества като майка и телевизионен водещ. Не разбирам техния конфликт, според мен той е на личностна основа. Смятам, че зад шоуто има някакви личностни отношения, които на нас не са ни представени. Това е сблъсъкът на титаните - във всяко едно шоу, във всяка една година има разцепление, има две групи. Всяка от групите има свой лидер. Така беше и в нашия сезон - между мен и Мира Радева. Всяка имаше своята група, своите приятели около себе си. Интересно ми е поведението на Меги, защото тя е много над нещата. Аз я предупредих, че вътре ще изкарат изключително много “кирливи ризи” от нейния живот, че пресата ще ни занимава с всичко онова негативно, което се е случило. Дори тя ми сподели, че не я интересува мнението на хората. Тя си е взела билет за Китай веднага след шоуто и се връща веднага след Нова година, така че ми е интересно как ще завърши двубоят между тези две жени.


Чевенкова от години е голяма защитничка на правата на животните

- Деси Цонева? Тя беше хулена много от обществото?
- Деси Цонева, ако питате мен, също добре се познаваме, ако бях на нейно място, не бих влязла в това шоу. Това е само мое мнение. Може би на Деси й е необходимо това шоу, за да се откъсне от тъгата, от страданието, което тя преживява по свои начин, защото загубата е огромна. Познавах покойния й баща – Митко Цонев. Тяхната връзка като баща и дъщеря беше много силна. Деси по този начин искаше да се откъсне от цялата тази атмосфера. Аз я разбирам, всеки има право на собствено поведение. Беше хулена много заради облеклото си, употребата на алкохол. Но има много хора, които по този начин убиват мъката.

- Кой според теб ще победи?
- Не знам кой ще победи. На мен би ми се искало това да е Меги Ангелова, защото е много силен персонаж, жена, която приема с насмешка всичко, отстоява своите позиции. Аз като участник в този формат искам да кажа, че договорите са така направени, че ние се водим като участник-артист-изпълнител, така че съгласявайки се да участваш в това шоу, ти се съгласяваш на всякакви мисии, но това не си ти. Ти си вътре персонажът, артистът, който трябва да изиграе тази роля.

Не разбирам реакцията на Христо Живков

в последните епизоди на това шоу, защото той е професионален артист, и ако беше казал, че отказва да участва, защото участва само в италиански продукции и за него е унижаващо да изиграе този хан в пиесата, бих могла да го разбера, ако това накърнява професионалния му авторитет. Но да се оправдаеш с любовта и жената, която стои до теб не го разбирам, защото ако тази жена е стабилна, тя би го разбрала. Не мисля, че те бяха прави да абдикират от ролите си и да провалят тази мисия. Деси Цонева беше много права, като каза, че те не провалят мисия, провалят цяла продукция. Всички хора или поне повечето са работили или работят в телевизия и знаят за какво става въпрос. Аз не искам да защитавам продуцента, защото имам много лично отношение. Ние се скарахме веднага след напускането на последното си участие. Гледам го като професионалист. Всички ние гоним таргети, дори и продуцентите.
Който го е страх от мечки, да не влиза в гората, звездите са влезли в това шоу и знаят на какво биха могли да бъдат подложени. А в края на краищата трябва малко да оправдаят високите си хонорари, защото, доколкото разбирам и доколкото чета, хонорарите на всички участници са много високи.

- Мислиш ли, че те ги оправдават до момента?
- Не мисля, защото съвсем наскоро гледах рейтингите на Media Research, която е пийпъл метричната агенция на НОВА. Извинявайте, ама шоу като “Фермата” е на много по-предно място, отколкото “ВИП брадър”. Аз от години се боря в това шоу да се покаже позитивизмът, качествата. Да покаже как точно е постигнала успеха си една личност и е станала звезда, как е стигнала до тази публичност. Аз лично гледам повече “Фермата”, защото ме връща към корените ми, към миналото. Тогава, когато съм гледала овце, кокошки и прасе с моите баба и дядо. Ето това ми се гледа, нещо позитивно. Искам да гледам българското село. Не искам да гледам псевдохоливудски червени килимчета и тоалети, защото едното ми е много истинско, а другото ми е много бутафорно, едното ми показва какъв трябва да бъде човек и да се пребори, докато другото шоу ми показва какъв не трябва да бъде човек.

- Ти сама заговори за детството. Ще ми кажеш ли какво дете беше Ваня Червенкова?
- Ваня Червенкова беше много палаво дете. Спомням си детството си от ваканциите при баба и дядо. Бях много диво детенце и моят татко винаги ми е казвал, че ме правил за момче, пък аз съм излязла момиче. От мъничка ходех да се бия в разни банди, играехме на стражари и апаши, играех с прашки. Когато бях през ваканциите при баба и дядо, ми е било интересно да събирам яйцата на кокошките, или пък на Коледите, когато сме колили прасе. Всички се събираме и ядем ушички и кожата на прасенцето. Бяха  много щастливи и много безгрижни години. За съжаление нашите деца в момента нямат това безгрижие. Те стоят на айпадите, на таблетите. Стоят в социалните мрежи и водят своите битки там.


Никол е най-голямото щастие в живота на Ваня

- Сега, години по-късно и след толкова много успехи и в живота - каква е цената на успеха?
- Изключително висока! За това, което съм в момента, съм заплатила много висока цена. Вчера даже имах приятели тук на гости в офиса и им показвам това одеялце. Много хора се питат как се постига това, защо тя има онова или онова. Много хора не знаят, че аз работя по 12 часа на ден, оставам да спя в офиси с дрехите, с които съм била през деня. Много рискувам. Вземала съм кредити още по времето, когато съм била на 20 години, в първите стъпки на бизнеса и винаги съм ги връщала. Това са месеци, години наред притеснения, в които ти не знаеш дали ще успееш. Дали ще ти вземат това, което си ипотекирал. Много хора се прибират вечер в къщите си, сядат пред телевизорите, пият своята ракия и ядат своята салата, докато аз години наред стоя до 12 часа в офиса си и ако съм работила през деня, то след 20.00 часа, когато моите служители си тръгнат, аз стоя пред компютъра да правя обобщения. Това е много тежко, особено за хората, които те заобикалят. Най-вече рефлектира върху дъщеря ми, не съм имала възможност да бъда до нея като ученичка. Отнех не само от себе си, но и от нея, за да постигна това, което имам.

Всичките притеснения ми докараха диабет

стресовете ми донесоха проблем с щитовидната жлеза. Цената е изключително висока. Много висока!

- А периодът ти в Грузия? Предполагаше ли, че ще стигнеш дотук, до този офис, до този успех?
- Не съм предполагала, но въпреки това е било заложено в целите, в мечтите ми. Аз съм човек, който е много регламентиран в целите и мечтите си. Аз знам от няколко месеца до няколко години какво се очаква от една фирма, когато започна да работя с нея. Това са фирми, на които аз съм собственик, подготвям продукта. Знам как тя да бъде много качествена като продукт. В момента не се занимавам само с добавката, която изкарах преди месец - тя върви изключително добре и продавам количества, които другите хора продават за година. Аз съм била производител на минерална вода, алкохол. Винаги съм държала на качеството, както и на опаковката, с която ти предлагаш този продукт. Да направиш един продукт успешен - това са моите цели. Защото както cashterminal, така и “Биваред”, вървят изключително успешно.

- Пак да те върна в Грузия, как замина там толкова млада?
- В Грузия имах приятелка, с която бяхме изключително близки. Това бяха първите години на демокрацията. Знаех, че много добре щяха да вървят маршрутни таксита. Не можех да си позволя да отида в завода на “Фолксваген” и да поръчам 20 микробуса. Взехме решение да се обърнем към някоя от социалистическите републики тогава. Имахме намерение тогава с моя сътрудник да закупим микробуси, които бяха арменско производство. Трябваше да отидем в Армения през Грузия, но още първия ден, със стъпването на летището, започна гражданска война. Никога не съм виждала през живота си нещо по-страшно. Това са едни от най-тежките дни в живота ми, но това ми беше много добра школа, да впрегнеш всички сили в себе си. След няколко месеца успяхме да се измъкнем от тази обстановка и се надявам никога повече да не попадам в такава, защото наистина няма нищо по-страшно от войната.

- Кои са хората, които са ти помогнали в живота?
- Допреди няколко години абсолютно сама съм се справяла в моя бизнес. Сама съм рискувала, сама съм теглила кредити от банки. През 2009 година създадохме настоящото акционерно дружество и дойде настоящият ми съдружник - руският бизнесмен Али Магомедович Алиев. Това е човекът, на когото ще бъда благодарна до края на живота си, защото след периода след покушението срещу мен стъпих на краката си и започнах бизнес с много скъпи мебели. Била съм дизайнер на много проекти. Първите крачки в много сериозни бизнес, понастоящем във финансовата сфера, направих заедно с него. Той беше човекът, който ми даде сила и увереност. Заедно с него постигнахме и продължаваме да постигаме страшно много.

- Ти заговори за покушението срещу теб. 13 години по-късно - прости ли?
- Аз съм простила в мига, в който отворих очите си. Но през първите години, видът прошка е бил много по-различен от сегашната прошка. Аз съм видяла Бог и това промени много житейската ми философия. Когато изминават годините, ми се иска да затворя тази страница. В много отношения съм го направила. Опитвам се напълно да забравя всичко, макар че е невъзможно. Последните години се усещам, че аз съм също притисната от онези битовизми, с които е свързан животът ни. Борбата, за да оцелееш в бизнеса. В края на краищата и онези три букви, които пречат на човека - его. Станала съм много по-чувствителна на тема его, защото човек като мен би трябвало да го е загърбил и да го е забравил. Станала съм много по-чувствителна към хора, които ме предават и не ме оценяват. Към хора, които не постъпват справедливо. Понякога съм свръхемоционална, когато трябва да защитавам каузата на справедливостта.

- Сънуваш ли онзи ден?
- Продължавам да го сънувам. Няма как това нещо да се забрави. Интересното е, че дори подсъзнателно сънищата ме връщат към онзи ден. Аз наистина съм простила на тези хора. И не само, че съм простила, желанието ми е тези хора да са добре, както и децата им. Трябва да забравим и да умеем да прощаваме, когато хората разберат истинската сила на прошката, и светът ще стане по-добър.

- Ти никога не си казвала кои са хората, казвала си обаче, че знаеш кои са?
- Със сигурност знам, но нямам преки доказателства. Както аз, така и следствието. Ако назова техните имена, би било сериозно набеждаване. Те знаят своята вина спрямо мен, знаят много добре, че не са прави. Въпреки всичко имат моята прошка.

- Виждала ли си ги след този ден?

- Не! Никога!

- Това ли са най-големите врагове в живота ти?
- Не, те не са ми врагове. Не ги смятам за такива. След като това се случи с мен, аз смятам, че те са ми дадени от Господ, за да получа много сериозни изпитания, и те са един вид препятствието, което ми е изпратено по пътя. Аз съм преодоляла това препятствие.

- Има ли врагове Ваня Червенкова?
- Ваня Червенкова няма врагове. Има хора, с които имам някакви битки относно неща, свързани с ежедневието ми. Нямам врагове в бизнеса, нито лични. Не съм направила нищо лошо на никого, за да дефинирам думичката враг. Ако бих казала, че имам истински враг, бих казала, че това съм самата аз. Онази ми половина, която ме кара да бъда светски човек. Моята мечта винаги е била да се занимавам с езотерика, да се занимавам с алхимия. Моята детска мечта е такава. Да пиша книги, да имам средствата, времето и спокойствието, да се занимавам с духовни неща. За съжаление все още не мога да си го позволя, но се надявам, че и това ще постигна един ден в живота си.


Бизнесдамата е чест гост на редица светски събития

- Посещавала си много врачки, гадателки, екстрасенси през годините. Имало ли е такава, която да ти е познала всичко, което ти се е случило до момента в живота?
- Двама са хората, които са ми познали, примерно за едно от най-важните събития в живота, това от 2003 година. Едната е леля Ванга, която ми каза, че животът ми ще бъде разделен на две. А другият човек, който ми го предсказа, е мъжът на Бианка Панова - Чавдар Нинов, който преди много години ми направи уникален хороскоп и там излизаше, че през 2003 година ще имам вододел, който ще разцепи живота ми на две. И двамата са имали предвид, че ще живея втори живот - буквално.

- Как се промени във втория живот?
- Разбрах тайната на смъртта и тайната на живота. Много малко хора биха го разбрали, аз съм една от малкото, които са видели смъртта в очите и са се върнали. Съжалявам, че през последните години позволявам на хора, които не заслужават нито приятелството, нито емоцията, нито душата и сърцето ми, да ме нараняват. Да ме обгърне битовизмът. Дълбоко в сърцето си аз съм човек, който е над тези неща.

- Плачеш ли?
- Напоследък плача - да. Имах години, особено след покушението, в които бях ампутирала емоциите си. Когато ти се случи нещо толкова силно, всичко по-малко силно от това го смяташ за незначително, за маловажно. Минималистично. Няма как да не плача, защото съм свръхемоционален човек. Страдам. Най-много страдам, когато страдат животните и когато страда природата. Ние, хората, сме най-висшият организъм от цялата природа. Имаме разум какво да правим, да определим пътя. Докато животинчетата и самата майка природа нямат тази функция. Поради тази причина филмът, който най-много съм гледала в живота си, е “Аватар”. Когато цялата природа се надигна срещу силата на човека, това, което в момента се случва на нашата планета.

- Ти сама каза, че искаш да се отдръпнеш от шоу елита, ако имаш такава възможност. Кое е най-грозното нещо, което си чула за себе си през тези години?
- Най-грозните неща, които чух за себе си, бяха думите на Албена Вулева. Нещо, което страшно ме потресе, бяха обидите, които тя написа в един сайт, в който тогава работеше като журналист, казвам го дори в кавички. За мен е обида за гилдията на журналистите да слагам нейното име сред тяхното. Без основание тази жена ме нарече с всички обидни думи, които може да се сетите. Какво ли не бях? Свиня, прасе, което трябва да бъде заколено на Коледа, хипопотам, носорог. Всички епитети. Не можах обаче да преживея факта, че отправя съжаление, че убийците, които са стреляли срещу мен, не са ползвали куршуми за едър рогат добитък и че са били абсолютни леваци. И не са могли да ме застрелят!
Има ли нужда това от коментар?
Няма нужда и поради тази причина аз заведох дело срещу нея. И ще продължавам да водя дела срещу всеки, който накърни личността ми, семейството ми, бизнеса ми, приятелите ми. Защото не бива да говориш за човек, ако ти не си разговарял самия с него. Никога Албена Вулева не е разговаряла за мен.

- Любовният живот на Ваня Червенкова винаги е бил много мистичен. Ще те попитам, като един много силен човек, слаба ли си, когато си влюбена?
- Ваня Червенкова никога в живота си не е намерила онзи мъж, който ще я накара да бъде слаба в любовта си. Проблемът е там, че аз съм толкова силна като личност, че мъжете, които са се докосвали до мен, явно не са били по-силни, за да ме накарат да се почувствам слаба. Това е проблемът на силните жени. Мечтая да срещна онзи мъж, който не би изпитвал комплекси, че аз знам, че аз мога. Искам да намеря онзи мъж, който би ме приел като партньор в живота и в любовта. Аз винаги казвам, че ние, жените, сме достатъчно силен пол, има моменти, когато трябва да показваме своята слабост, но мъжете не го разбират. И това се превръща в една пандемия на последното десетилетие. Мога да кажа, че още не съм намерила мъжа до себе си. Имала съм и съм обичала два пъти в живота си. И двата пъти съм имала този сериозен проблем и затова не съм се задържала като жена до тези мъже.

- Искам да те попитам за дъщеря ти. Каква майка си?
- Не съм много добра майка. Не съм най-добрият пример за това. Разбира се, че няма нещо, което да обичам повече от собственото си дете, но аз не бях добрият пример. Отнех детството на Никол поради случката с покушението. Трябваше да живее по- различен живот от този на нормалните деца. Не бях добър родител, когато беше ученичка, защото не можех да сядам до нея, за да решавам задачи. Нито да уча български език и литература с нея или езици. Аз наемах учители, защото поради заетостта си не можах да дам личния си пример и присъствие. Ако сега върна времето назад, пак ще наемам учителите, но ще отделям много повече време за детето си, отколкото аз съм намирала през годините за нея. В този ред на мисли казвам, че аз не съм най-добрата майка.

Приятелите ми се шегуват с мен, защото често, когато съм с тях, им казвам: “Е, може ли човек толкова много да обича детето си.” Толкова много я обичам, че понякога прекалявам. Старая се и съм се старала в миналото да компенсирам липсата на време с материални неща, които съм й давала. Слава Богу, се радвам, че детето ми е възпитано по този начин и тя не е детето на богатия родител, който да се самозабрави. Напротив - Никол и в момента учи и работи. Дори работи най-обикновена работа, дори не е по специалността й - право. Аз й предложих да работи като стажант в адвокатска кантора, но тя каза: “Не, аз искам да придобия своя опит.” Аз се възпротивих, но тя за първи път отстоя позициите си. Това много ме радва. Не се срамувам, че Никол работи съвсем обикновена работа.

- Какво работи тя?
- Работи като консултант в един италиански бутик. Много горда и щастлива съм от това, че моето дете не се възползва от възможностите, които аз искам да й дам. Това пак е една част от възпитанието.

Костадин КОСТОВ, в. "ШОУ"