10 април 1849 г. - Хънт патентова безопасната игла
Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. Той я изобретява по една-единствена причина – нуждаел се от пари. Само броени часове по-късно продава правата над нея. Оттук насетне родители и бебета си спестяват излишните писъци и кръв, предизвикани от случайни убождания със стандартна игла, пише obekti.bg.
Уолтър Хънт е бил изобретател, който не е знаел как да се възползва от пазара. Започва да майстори различни неща още като тийнейджър и през 1826 г. изобретява машина, въртяща лен. Хънт създава и трион за рязане на дървета, машина за чистене на пътищата, както и множество подобрения над велосипедите. Разработва и усъвършенствана шевна машина, но се опасява, че вследствие на нея шивачките ще останат без работа. Когато решава да подаде заявка за патент за последното изобретение, се оказва, че вече са го изпреварили.
И така, един ден Хънт задлъжнява с 15 долара (днешни 355). Затова през далечната 1849 г. решава, че трябва да изобрети още нещо. Затова взима една 20-сантиметрова медна тел, навива я в средата, обезопасява единия й край и я нарича „карфица за дрехи“. Три часа по-късно продава правата за своето изобретение срещу 400 долара (днешни 9500 долара).
1849 г. се оказва плодотворна година за Хънт. Той изобретява и първата периодично стреляща пушка (предшественика на „Уинчестър“). Освен това изпреварва Чарлз Роуи, който на 12 октомври същата година получава британски патент за безопасна игла.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 879 г. — Луи III става крал на западните франки.
• 1710 г. — В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.
• 1790 г. — Създадена е системата за патентоване в САЩ.
• 1815 г. — Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души.
• 1841 г. — Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.
• 1841 г. — В Канада е основан град Халифакс.
• 1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.
• 1868 г. — Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодор, избити са 700 етиопци.
• 1880 г. — Започват преговори за национално обединение на България.
• 1914 г. — Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.
• 1912 г. — Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.
• 1913 г. — В 14:00ч на полето до Руски паметник е основан споретен клуб Славия.
• 1916 г. — В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.
• 1922 г. — Започва провеждането на Генуезката конференция.
• 1925 г. — Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.
• 1930 г. — Произведена е първата синтетична гума.
• 1940 г. — Исландия се отделя от хегемонията на Дания.
• 1940 г. — Втора световна война: Катинско клане - десетки хиляди хора - цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД
• 1941 г. — Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото Усташи на Анте Павелич.
• 1944 г. — Освобождаване на Одеса на окупацията на Германия по време на Одеските операции
• 1944 г. — Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.
• 1945 г. — Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.
• 1953 г. — На екран е пуснат първият триизмерен филм — Восъчната къща.
• 1957 г. — Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.
• 1963 г. — Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.
• 1970 г. — Пол Маккартни обявява разпадането на The Beatles.
• 1972 г. — Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.-->
• 1973 г. — Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.
• 1979 г. — В 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.
• 1988 г. — След 10-годишно строителство е открит 11-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.
• 1989 г. — Състои се премиерата на български игрален комедиен филм "Адио, Рио".
• 2001 г. — България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.
• 2010 г. — Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.
Родени
• 1583 г. — Хуго Гротиус, холандски философ († 1645 г.)
• 1755 г. — Самюел Ханеман, саксонски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.)
• 1769 г. — Жан Лан, френски офицер († 1809 г.)
• 1803 г. — Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.)
• 1847 г. — Джоузеф Пулицър, журналист († 1911 г.)
• 1852 г. — Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.)
• 1859 г. — Павел Христов, български военен деец († 1921 г.)
• 1864 г. — Ойген д'Албер, немски композитор († 1942 г.)
• 1868 г. — Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.)
• 1869 г. — Георги Баласчев, български историк († 1936 г.)
• 1872 г. — Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.)
• 1878 г. — Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.)
• 1880 г. — Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.)
• 1883 г. — Богдан Филов, български археолог († 1945 г.)
• 1887 г. — Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.)
• 1897 г. — Ерик Найт, британски писател († 1943 г.)
• 1917 г. — Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)
• 1925 г. — Добромир Ташков, български футболист
• 1927 г. — Луиджи Алва, перуански певец
• 1927 г. — Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г.
• 1929 г. — Лиз Шеридан, американска актриса
• 1929 г. — Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
• 1929 г. — Макс фон Сюдов, шведски актьор
• 1930 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.)
• 1932 г. — Омар Шариф, египетски актьор
• 1937 г. — Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.)
• 1946 г. — Николай Волев, български актьор
• 1947 г. — Методи Стамболиски, висш офицер
• 1948 г. — Цветан Атанасов, български футболист
• 1951 г. — Стивън Сегал, американски актьор
• 1957 г. — Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.)
• 1958 г. — Бейбифейс, американски певец
• 1967 г. — Димитър Ганев, български актьор
• 1972 г. — Марио Станич, хърватски футболист
• 1972 г. — Стоян Михалев, български певец
• 1973 г. — Гийом Кане, френски актьор
• 1973 г. — Роберто Карлош, бразилски футболист
• 1984 г. — Манди Мур, американска певица
• 1988 г. — Иван Ракитич, хърватски футболист
Починали
• 1347 г. — Уилям Окам, английски философ (* 1285 г.)
• 1533 г. — Фредерик I, крал на Дания (* 1471 г.)
• 1545 г. — Констанцо Феста, италиански композитор (* ок. 1485)
• 1585 г. — Григорий XIII, римски папа (* 1502 г.)
• 1646 г. — Сантино Солари, швейцарски архитект и скулптор (* 1576 г.)
• 1813 г. — Жозеф Луи Лагранж, френски математик (* 1736 г.)
• 1825 г. — Курие дьо Мере (Пол Луи Курие), френски републиканец, философ, елинист
• 1861 г. — Едуар Менетрие, френски зоолог (* 1802 г.)
• 1904 г. — Изабела II, кралица на Испания (* 1830 г.)
• 1907 г. — Ставре Гогов, български революционер (* 1884 г.)
• 1909 г. — Алджернон Чарлз Суинбърн, английски поет, драматург, критик (* 1837 г.)
• 1919 г. — Емилиано Сапата, мексикански революционер (* 1879 г.)
• 1920 г. — Мориц Кантор, германски математик (* 1829 г.)
• 1931 г. — Халил Джубран, ливанско-американски поет, писател, философ и художник (* 1883 г.)
• 1945 г. — Павел Панов, български военнослужещ (* 1895 г.)
• 1955 г. — Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог (* 1881 г.)
• 1962 г. — Майкъл Къртис, унгарски режисьор (* 1886 г.)
• 1962 г. — Стюарт Сътклиф, шотландски музикант и член на Бийтълс за кратко време (* 1940 г.)
• 1962 г. — Марко Марчевски, български писател и преводач (* 1898 г.)
• 1962 г. — Майкъл Къртис, американски кино-режисьор (р. 1886 г.)
• 1966 г. — Ивлин Уо, английски писател (* 1903 г.)
• 1968 г. — Павел Юдин, руски философ (* 1899 г.)
• 1973 г. — Васил Киселков, български славист, преводач от старобългарски език (* 1887 г.)
• 1979 г. — Нино Рота, италиански филмов композитор (* 1911 г.)
• 1989 г. — Николай Гринко, украински актьор (* 1920 г.)
• 1995 г. — Борис Априлов, български детски писател (* 1921 г.)
• 2003 г. — Лъчезар Аврамов, български комунист (* 1922 г.)
• 2010 г. — Лех Качински, президент на Полша (* 1949)
Празници
• Международен ден на съпротивителното движение
• Азербайджан - Ден на строителя
• САЩ — Ден на Армията на спасението
• Украйна - Ден на освобождението на Одеса