10-те символа на Пловдив, които потънаха в разруха и забвение (СНИМКИ)

Безброй са знаковите места в Пловдив, с които е свързан животът на няколко поколения, но днес са се превърнали в руини. Едни продължават да съществуват, променили предназначението си, други едва оцеляват във времето и стоят порутени като въшки по челото на града. Има и такива, от които останаха само снимките, пише "Марица".

Преглед на изоставените знакови места и сгради показва, че повечето от тях са държавна или общинска собственост. Което пък е поредното доказателство за правотата в думите на премиера Борисов, че държавата е лош стопанин. А както показва подборката на "Марица" за Пловдив - същото се отнася и за общината.   

1.  Стадион „Пловдив”  е затворен вече 30 години. Реконструкцията на спортния комплекс започна малко преди Десети ноември, но не успя да стигне до финал. Вятърът на промените „замрази” стадиона, който и до днес няма акт 16, за да се ползва за провеждането на мачове.  Преди две години бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов  заедно с неговите съпартийци подеха инициативата да издействат от държавата 20 млн. лева за довършването на спортния комплекс. В онзи момент обаче дискусията за бъдещето на обекта заби в странна посока, след като съветникът от ГЕРБ Атанас Узунов оспори възможността с подобни средства съоръжението да отговори на съвременните изисквания. Колегата му Емил Русинов пък направо пресметна наум, че за да стане това, са необходими не 20, а 185 млн. лева.    

В крайна сметка миналата година Общинският съвет склони да отпусне средства за планово задание, което в момента се подготвя от автора на проекта арх. Валентин Маринов. Тази малка стъпка дава надежда някой ден стадион „Пловдив” да отвори вратите за футболистите и феновете. Реалистите обаче прогнозират, че това едва ли ще се случи в следващите 20 години, като се има предвид кредитната задлъжнялост на общината и сериозното затяга на кранчето при отпускане на европейските субсидии за изграждане на социална инфраструктура.  

2. Стадион „Христо Ботев” - друг спортен обект, чието бъдеще не е никак ясно. Според плановете, залегнали и в договора за концесия с едноименния футболен клуб, преди месец тържествено трябваше да се пререже лентата на реновирания стадион с изцяло нови трибуни, съблекални и инфраструктура. Това, естествено, не се случи, а вместо зеления килим на някогашния терен избуяха всякакви бурени.  

Спортният комплекс е даден на концесия на „ПФК Ботев-Пловдив” АД   и  по силата на договора с Община Пловдив до 13 март   2018 г. акционерното дружество има задължението да инвестира 14,5 млн. лева, като завърши напълно изграждането на стадиона съгласно с изискванията на УЕФА и ФИФА.  След фалита на КТБ и оттеглянето на Цветан Василев от управлението на клуба строежът е спрян. Предстои Общинският съвет да вземе решение за удължаване на срока за въвеждането на „Ботев” в експлоатация.  

3. Военните имоти на бул. „Копривщица”, известни като Гарнизонна фурна, се превръщат в руини. Покривите на изтърбушените сгради пропадат, теренът с площ седем декара е обрасъл като джунгла, коминът унило стърчи над града. Държавата даде някогашните казарми на Община Пловдив през есента на 2015 г. Градската управа имаше твърдото намерение да бутне порутените постройки и да направи парк. Група пловдивски интелектуалци протестираха срещу събарянето на Гарнизонна фурна с искане тя да се преустрои в галерия.  В момента имотът е във „фризера” на важните градски проекти.   

4. Жалки овъглени стени са останали  от Орта Мезар, известна още като баня „Чайка”, след пожара, лумнал в една февруарска нощ преди две години. Пламъците са обезобразили паметника на културата, приватизиран преди време заедно с останалите активи на общинската фирма „Бига”. Собственикът на тази историческа сграда Радослав Бозуков твърди, че има намерение да  възстанови старинната сграда и да разкрие в Орта Мезар галерия с арткафене, но проектът  първо трябва да се съгласува с Националния институт за  недвижимо културно наследство НИНКН).  

5.Братската могила, призната навремето за един от шедьоврите на архитектурата и пластиката, потъна в пълна забрава. Скулпторът проф. Любомир Далчев, емигрирал в САЩ още при комунизма,  приживе беше  изпратил писмо до Община Пловдив с молба на мемориала да се възстанови цялата скулптурна композиция, от която му е било разрешено да изпълни само една част. Другият автор на проекта - арх. Любомир Шинков, който живее в София, многократно се е обръщал с призив за реставрацията на комплекса.  Писмото на починалия проф. Далчев се съхранява в Историческия  музей, където са и ключовете от катинарите на Братската могила.  

6. Бившето кино „Космос” на ул. „Гладстон”  е под ключ от началото на 90-те години на миналия век. Група млади пловдивски архитекти  доброволно бяха изчистили  несметното количество отпадъци от фоайето с цел да ползват сградата за срещи и изложби. „Космос”  с голямата си амфитеатрална зала за 800 зрители се сдоби с реален шанс да се спаси от тотална разруха, след като беше включено в програмата на Европейска столица на културата.  През миналата година от залата бяха изнесени изгнилите седалки, осигурено беше финансиране и се възложи проект за основен ремонт. Той ще започне, след като се извърши укрепване на сградата. 

7. Под ключ е и старата Концертна зала, която се намира на пл. „Централен” и е предоставена за ползване на Държавна опера - Пловдив. Помещенията са затворени, защото не отговарят на изискванията за противопожарна безопасност. В залата има течове, пада мазилка, дървената ламперия на места е изгнила, канализацията не работи. Група пловдивски интелектуалци настояват вече две години за ремонт или за отреждане на друго място, където да се построи Дом на пловдивската опера.  Наскоро министърът на културата Боил Банов удържа на думата си и обяви обществена поръчка за изготвяне на планово задание за основен ремонт. Но няма как Операта да ползва Концертната зала по време на Европейската столица на културата.   

8. Пловдивчани и до днес наричат 12-етажния мастодонт на  централния площад Партиен дом. Преди Десети ноември сградата беше обитавана от ръководните дейци на БКП. Сега повечето кабинети са заети от различни служби на Община Пловдив.  Градската управа имаше идея да промени архитектурния облик на  тази сграда в по-съвременен, с външен асансьор и панорамна сладкарница отгоре. Преди три години беше проведен конкурс за новата визия на Партийния дом, започна проектиране, но се оказа, че сградата трябва да се укрепва, защото не отговаря на новите норми на земетръс.  

9. Красивата къща срещу хотел „Тримонциум”, в която беше разкрит знаковият ресторант „Греми”, дълго време стоя немила-недрага. Предишните собственици са продали имота, а новите са го оставили да се руши. Клошари си пекоха кебапчета в двора на барбекюто, докато един ден не подпалиха къщата. Едва  преди две седмици стопаните започнаха да събарят опожарената сграда с изгорял покрив и да разчистват камарите отпадъци в двора. Според информацията на кметството на район „Централен” на мястото на „Греми” ще се строи бутиков хотел.   

10. Едно от емблематичните заведения в суперцентъра, наречено „Венера”, придоби отблъскващ вид на градска клоака. Едноетажната сграда е приватизирана преди години и известно време работи като бар „Туборг”, който  беше закрит вероятно защото  живеещите в съседния блок протестират срещу шумните компании.  Пейките пред „Венера” - „Туборг” са порутени, декоративните елементи са потрошени, вратата на сервизното помещение е изкъртена и оттам се носи миризма на непочистена тоалетна. От район „Централен” изпращат предписание до собственика да приведе имота в приличен вид, но реакция засега няма. 

Списъкът може да продължи с Тютюневите складове срещу Сточна гара, на ул. "Одрин" и на ул. "Иван Вазов", стадион "Спартак", Някогашната спортна зала "Строител", старите градски плажове край Гребната база, ресторант "Големия Бунарджик", гара Филипово и още десетки места, които градът изглежда безвъзвратно е изгубил. 

Естествено, Пловдив се развива и на мястото на старите емблематични места и сгради идват нови.