Ами сега? Свършва ли пясъкът в света?

За какво се сещате, когато чуете думата „пясък“? За изобилие, горещ климат, оазис или замъци? Но въпреки явното му изобилие има риск пясъкът да свърши. „Когато го казвам, не ми вярват и възкликват, че има пясък навсякъде“, обяснява пред ВВС Паскал Педуци от Програмата за околна среда на ООН.

Едно нещо е сигурно – има пясък в много от нещата, които ни заобикалят в ежедневието ни. Той е в стените да домовете ни, в стъклените чаши, в мобилните телефони, които държим в ръце и дори в джантите на автомобилите ни.

„Той буквално е основата на обществото ни. Почти всичко, което строим в съвременния свят, има бетонна основа, а не можете да направите бетон без пясък“, подчертава Андрю Блъдуърт от списание British Geological Survey.

След водата пясъкът е най-използваният ресурс в света. Той представлява над две трети от всичко, което извличаме от земята. Мащабът е огромен. С този ритъм не е изненадващо, че сме на ръба на извънредна ситуация.

„Стигаме до края на лесното добиване на пясък и започваме добиването в друга морска среда. Това се случва навсякъде и правителствата трябва да разберат, че това е експоненциален риск“, предупреждава Педуци.

През 2014 г. той публикува изследване, обяснявайки тежките последици за Земята от голямата ни зависимост от пясъка – от Сингапур до САЩ и от Китай до карибските острови. Някои плажове изчезват, брегове на реки рухват, земеделски земи се наводняват с морска вода.

Не е безкраен

Песъчинките, подобно на звездите, са ни служели, за да разберем какво е безкрай, когато сме били деца, но това, че не можем да ги преброим, не означава, че нямат край. На природата й е отнело много време, за да направи теми малки зрънца.

„Пясъкът се получава при процес на износване и ерозия, причинен от вятъра, водата и действието на леда. Може да са необходими хиляди или дори стотици хиляди години“, отбелязва Блъдуърт. А ние нямаме толкова време.

Пясъчна мафия

Търсенето на този ресурс нараства главоломно. В страни като Индия, където икономиката расте френетично, инфраструктурата променя пейзажа. 22 милиона жители на Мумбай, например, виждат как градът им се разраства на ширина и височина, което предполага ненаситен апетит за пясък..., повече от възможностите за законен добив.

Индия е федерална държава, така че дори правителството да приеме закони, от властите във всеки щат зависи да осигурят изпълнението им. „На место ниво е много лесно заинтересованите хора, включително полицията и държавните чиновници, да станат част от незаконния добив на пясък. Поради това ги наричат мафии", казва индийската активистка Сумаира Абдулали.

Пясъчната мафия е могъща и по време на работата си по разкриването на дейността им Абдулали била нападана и заплашвана няколко пъти. Има случаи на въоръжени мъже, които заплашвали местните хора и изнасяли пясъка за различни части на света – от Карибите до Камбоджа.

В последно време обаче правителството прави повече, за да контролира положението. Но в толкова голяма страна като Индия прекратяването на незаконния добив на пясък е истинско предизвикателство.

Омагьосан кръг

По традиция не мафията върши тежката работа, а хората, които нямат много други възможности. Хора като Прахлад Мхатре, 28 г., който работи в Тхане Креек. Тук традиционната общност на рибарите се е обърнала към пясъчната индустрия. „Излизаме в полунощ с лодките ни и проучваме почвата на залива с желязна тръба. Когато открием находище на пясък, хвърляме котва. Един от нас държи здраво тръбата, а останалите се завръзваме за нея с един крак и се потапяме във водата с метална кофа, прикрепена към въже в ръцете ни. На дъното я пълним с пясък и я оставяме там. Излизаме на повърхността, изваждаме кофата, като дърпаме въжето, изпразваме я и отново се потапяме във водата“, разказва Мхатре.

„При всяко излизане всеки от нас трябва да се гмурне между 150 и 200 пъти, за да напълним лодката. Правим го всеки ден ей така, без никаква екипировка“, допълва той.

Защо предпочитат да правят това, вместо да се занимават с риболов?

Защото,  когато пясъкът започнал да изчезва, се изпарил и източникът за храна на най-малките риби, а това се отразило на големите, които могат да се ловят и продават, обаснява лидерът на общността Нанкумар Павар.

„Няма земеделие, нито риболов, само добив на пясък. Искаме това да се промени, но има 60 000 души, които зависят от тази индустрия директно или индиректно“, допълва той.

Междувременно в богатите държави...

Когато последиците от добива на пясък започнаха да стават очевидни, много развити страни наложиха стриктни регулации. Но е възможно богатите страни да внасят този ресурс от други, не толкова могъщи, не само за да строят, а и за да отвоюват земи. Ако изсипете големи количества пясък в океана, можете да създадете нови територии.

„Сингапур увеличи територията си с 20%, използвайти пясък от съседните страни. Последиците бяха не само екологични, но и политически. Пясъкът беше взет от индонезийските острови, които бавно потъват. Над 15 острова изчезнаха. Един потънъл остров не се брои за граница, а това означава, че Индонезия загуби международни води“, казва Педуци.

Друга страна, която отвоюва земи от водата с все по-ускорен ритъм, са Обединените арабски емирства (ОАЕ). Палм Джумейра е архипелаг, създаден от човека, във формата на палмово дърво, което може да се види от Космоса. Направен е от морски мясък, извлечен от морското дъно.

Има ли решение?

Науката го търси. В Института по инженерство в Гоа, Индия, например експериментират, като заменят 10% от пясъка в бетона с пластмаса. „Ако заменим 10% с рециклирана пластмаса, ще спестим около 800 мегатона пясък. Това е сравнително малко количество, но е стъпка в правилната посока“,  казва Джон Ор от университета в Бат, Англия, който ръководил проекта заедно с Пурнананд Савоикар.  

Този бетон все още не е пуснат в продажба, но изследователите казват, че това е само въпрос на време. Ор смята, че архитектите също могат да помогнат за разрешаването на проблема. „30-40% от бетона в някои сгради и инфраструктура може да бъде спестен. За момента няма наказания за прекомерно използване на бетон. Ако направите подпорна стена два-три пъти по-здрава от необходимото, няма значение. Но ако я направите по-лабилна, ще имате проблеми. Природата обаче е изложена на риск, защото инженерите използват твърде много материал почти по подразбиране“, казва Ор.

Строителство с отломки и обучение

Рециклирането също може да намали натиска върху пясъчните ресурси. Когато се рушат сгради за издигането на нова конструкция, бетонът може да бъде използван отново. Но според Блъдуърт преди всичко трябва да разбираме по-добре последиците от добива на пясък, за да постигнем равновесие.

„Трябва да мислим за системите, в които се пренася пясъкът. Ако разбираме, че вземайки пясък оттук, плажът там ще пострада или мостът над реката ще рухне, можем да започнем да регулираме индустрията по устойчив начин в обозримо бъдеще“, смята той.

Всички експерти са единодушни, че е крайно време да се направи нещо. Песъчинките в часовника падат и времето изтича.

Източник: Profit.bg.