Българи правят нещо в Уганда, което ще се помни дълги години!
Българи изцяло финансират образованието на деца-сираци в Уганда. Повечето от дарителите не са богати и известни, а съвсем обикновени хора. Всичко се случва с помощта на Йоанна Шопова, която през лятото на миналата година заминава в Африка по специален проект. Сега събира пари, за да се върне отново там и да помага на децата, предава БНТ.
150 деца сме изпратили тук от България с български спонсори на училище. - Много хора в България имат нужда от помощ, защо българите помагат на деца в Африка? Защото искат да бъдат част от тази мисия, искат да помогнат, да подадат ръка на дете, което е в нужда наистина, разказва Йоанна Шопова. Йоанна работи във фирма за топлинно счетоводство в София. Когато пристига в Африка е шокирана, че деца трябва да водят битка за оцеляване. А след завръщането си непрекъснато мисли за Уганда. Чрез нея приятели и непознати разбират, че децата в сиропиталището "Светлината на надеждата" имат нужда от помощ. 75 долара годишно е таксата за образование. Аз самата съм спонсор на 3 дечица - 2 момиченца и едно момченце.Там водата е злато, няма я.
Чистата вода е живот, споделя Йоанна. 25 долара месечно са разходите за храна и лекарства за всяко дете. Или общо около 1500 долара за цялото сиропиталище, а към момента разполагат с едва по около 500 долара от дарения. Ежедневното меню включва царевично брашно, а луксът на трапезата означава да могат да си позволят боб,ориз, яйца. Отново с подкрепата на десетки българи, Йоанна и приятелите й успяват да съберат парите за сонда, която да осигури вода за хората в района. Не очаквах, че толкова много хора ще искат да ни помогнат.
Благодаря на нашите приятели в България за всичко, което правят за тези деца. Бъдете благословени, споделя Семпала Клифорд, която от 4 години ръководи тази организация, която се грижи за деца-сираци в Уганда. Сега Йоанна е отдадена на следващата кауза - отново да замине за Уганда и да види какво е постигнато там. Мечтите й имат лицата на щастливи деца. С храна, вода, подслон, училище, църква. За тях надеждата идва от България. Където си имат кой да мисли за тях.