Чудите се да смените ли работата? 3 причини, за да не го сторите

Стоите ли зад бюрото, ненавиждайки живота си? Горят ли очите ви от вторачване в задачи, които не искате да вършите? Чувствате ли се изтощени и безжизнени? Приличате ли повече на „мрачно, повехнало растение”, отколкото на „бодър бизнес професионалист”?

За жалост, това ви очаква в далечното бъдеще. Защо? От страх. Да, повече от всичко, страхът ни сковава на едно място. Звучат ли ви познати тези 3 причини? Това пита Кристи Мимс, главен изпълнителен директор на Revolutionary Club, за LinkedIn.com, предава "Мениджър Нюз".  

1. Искате да напуснете работа, но се боите от промяната и неизвестното

Страхът е доста подъл. Били ли сте някога около дете, което е нарушило режима си? Може би е стояло будно до късно или пък е било сред нови хора. И… започва да плаче, да дивее и изобщо да се държи като същински демон?

Нещата се променят ужасяващо бързо (къде изчезна сладкото, усмихнато малко същество?) и единственото, което със сигурност знаете е, че това оглушително пищене ще ви подлуди. Същото се случва и с възрастните, просто те успяват да го прикриват. Но в действителност, повечето от нас си имат някакъв режим. Чувстваме се комфортно в познатата среда; не искаме да я напуснем, защото промяната би породила у нас чувства на дискомфорт, умора и чист ужас. Затова оправдаваме оставането на работно място, което не харесваме; защото е по-малко плашещо от новостите и, за бога, не можем без режима си! И така минават години… И се чудите защо сте толкова нещастни. Но не само страхът от промяната е проблем. Друг важен фактор са:

2. Парите

Наречете ги както си искате – „златни окови”, „прилична заплата”, „плащане на сметките”. Парите често ни държат на едно място. Защо? Защото задоволят всичките ни първични нужди – покрив, храна, дрехи (и шоколад). И когато си намерите работа, която да плаща сметките, е трудно да се откажете от нея, независимо колко сте нещастни.

Оправдавате факта, че се прибирате изтощени и криви у дома, защото трябва да плащате наема. Оправдавате харченето на пари (за грим, пътувания, обувки и коли), защото то ви прави щастливи. А на работното място сте толкова нещастни, че решавате, че тези глупости са ви необходими, за да компенсират страданието ви, и продължавате да харчите. А харченето ви държи на тази работа. И се намирате в омагьосан кръг. Много хора нямат алтернативи заради липсата на работни места. Но повечето от нас имат повече възможности, отколкото си мислят. И все пак, страхът от това, да се сбогуваме с познатия си начин на живот, ни пречи да проучим останалите възможности. И така тъпчем на едно място. Но най-големият виновник е:

3. Възможността от провал

Тази причина е трудна за пренебрегване. Ами ако опитате нещо ново и се провалите? Ами ако не сте достатъчно добри, за да успеете?

На повечето от нас често минават такива мисли. А те не са никак забавни. Кой би искал да си мисли за неуспех? Не е ли по-лесно просто да отхвърлим всички нови възможности, вместо да поемаме рискове за неща, които си мислим, че искаме?

За повечето от нас отговорът е „да”. Защо? Защото провалът изглежда дори по-страшен от нещастието, въпреки че знаем, че няма надежда за щастие без промяна.

Депресирахте ли се вече? Ето и една добра новина:

Има надежда!

Първата стъпка към измъкване от пропастта е да разберете какво всъщност ви пречи да излезете от нея. Множество страхове стоят на пътя ви, но обикновено има един, който доминира над останалите. И така, кой е страхът, който най-много ви трови в момента?

Помислете и го назовете, без да се срамувате. Все пак сте човешко същество и е нормално да се страхувате – това си е чисто човешко преживяване, което, между другото, някога е спасявало кожата на пещерните хора. И все пак, първата стъпка към справянето със страховете е да сте напълно наясно какви точно са те.

След това си поемете дълбоко въздух. Това ще ви помогне да мислите по-бистро. Странно, че когато сме уплашени, често дишаме ускорено и не поемаме много въздух, което има обратния ефект.

Накрая се дистанцирайте от страховете си, поне за малко. Престорете се, че те не са ваши, а на някого другиго, който ви е споделил: „Искам да сменя работното си място, но ме е страх от провал” или „Искам да сменя работното си място, но се притеснявам как ще плащам наема”. Какво бихте го посъветвали? Защо? Може би е време да последвате съвета си.