Докъде се докарахме: Веганско агне от карфиол, великденски яйца от боб, козунак от тофу (РЕЦЕПТИ)

За хората, които си гледат живота и не се занимават с чуждото хранене, е непонятно това, което ще прочетат сега. Братлета, под носа ви кипи война!

Вегани мразят месоядците и ги наричат убийци. Любители на мръвките ненавиждат “тревопасните” и дерогативно са ги кръстили “вегъни” или “вегами”. Има цяла шпионска мрежа от мръвколюбци, които се инфилтрират във веганските фейсбук групи, правят скрийншотове на публикациите и се гаврят с тях. Вегански патрул дебне за тези шпиони и ги блокира от групите си. Тиха война тече на електронния фронт. През двете страни на демаркационната линия с нечут пукот на битове ненужна информация прехвърчат псувни и плювни.
И все пак, без да искаме да дразним едните или другите, в тази статия ще представим безмесна алтернатива на великденската трапеза. Пък вие си решавайте.

Най-важното за Възкресение са яйцата. Няма да може да се чукнете с тях, но пък ще спите спокойно, в случай че съвестта ви повелява да не употребявате животински продукти.

Яйца от „щастливи кокошки“
предлага авторката на сайта www.vanillka.com.

ПРОДУКТИ
500 г сварен бял боб, или около 250 г суров (по-дребен сорт – по-вкусен, маслен и лесно увиращ е), 400 г карфиол, 3 моркова, 300 г тахан (пълнозърнест), 2 лимона, 500 г овесени ядки или трици, 100 г сусам, 100 г ленено семе, черна хималайска сол (може и обикновена), 50 г кокосово масло за готвене (незадължително), куркума, червен пипер, спирулина или магданоз.

ПРИГОТВЯНЕ
Бобът се накисва от вечерта с малко сода. Сменя се водата и се сварява. Морковите и карфиолът може да се приготвят на пара или да се сварят. Двата лимона се пасират – получава се нещо като крем. Използва се цялата вътрешна част на плода, без кората. Подгответе си сусам и лен, смлени на брашно. Вземете си овесени трици или смелете овесени ядки в чопър до фино брашно. Те служат за уплътняване. Кокосовото масло е също за уплътняване.

Смес за жълтъци
Пасирайте карфиола и отделете половината за белтъка. В останалата част сложете морковите и пак пасирайте, докато се получи гладко пюре. Сложете около 100 г тахан и по-малко от половината лимонов крем. Същото се отнася за лена и сусама. Добавете около 100 г (1/2 ч. ч.) овесено брашно, куркума, чимен, червен пипер и сол на вкус. Внимавайте с куркумата, понеже има доста силен вкус и аромат. Истинският цвят на жълтъка е по-скоро оранжев, така че от червения пипер сложете по-малко и бъркайте. Когато полученият цвят ви хареса, оставете сместа да отлежи поне час, за да се слепят по-добре съставките.

Смес за белтъци
Пасирайте боба до гладко пюре. Добавете заделения карфиол, сол, тахан, лимони, сусамово и ленено брашно. Добавяйте от овесените ядки (кокосовото масло), докато получите твърда смес. Трябва да стане доста твърда. Оставете я и нея за час да си почине.

ОФОРМЯНЕ
Отрежете парче домакинско фолио с широчина около 15 см. От жълтата смес оформете жълтъци с произволна големина, добавете “белтъка” и завийте и завържете като бонбон с фолиото. Сложете яйцата в камерата за около час или в хладилник за около 3 часа. Пригответе си чинийки с “бои” от подправки. Куркума, червен пипер и спирулина с куркума например. Обелете “яйцата” от фолиото и дооформете. Оваляйте така получените “яйца” в “боите” и наредете в чинийка с рукола. Режете ги с остър нож, за да не ги смачкате.

“Заблеяло ми агънце” е българска народна песен, но по Великден си е направо приказка от онези, зловещите, на братя Грим. Напълно безмесно “агнешко” може да си направите по следната рецепта.

ПРОДУКТИ
За сейтана: чаша и половина брашно, 2 с. л. манатарки на прах, 4 с. л. лук на прах, 2 с. л. чесън на прах, 1 ч. л. смлян бял пипер, 300 мл вода, 2 с. л. зехтин екстра върджин, 4 с. л. морска сол
За бульона: 12 чаши вода, 3 големи глави лук, нарязани на ситно, 3 стръка целина, накълцани, 3 големи моркова, нарязани, стиска дръжки от магданоз, 6 скилидки чесън, размачкани, 1 с. л. манатарки на прах, сол, 1 с. л. черен пипер на зрънца, 1 голям стрък пресен розмарин, 3 стръка мащерка или 1 ч. л. сушена мащерка, 1 дафинов лист.
За соса: 1 връзка наситнени листа от джоджен, 3 с.л. бял винен оцет, 1 с.л. гореща вода, 1 с.л. захар, две щипки сол.
За глазурата: 2 с.л. лимонов сок или бяло вино, маргарин, соев сос тамари, 1 с.л. ситно накълцан розмарин, 1 с.л. настъргана лимонова кора, смлян черен пипер на вкус.

ПРИГОТВЯНЕ
Бульонът трябва да е готов и оставен да къкри около половин час, преди да опечете тестото за “пържолите”. Затоплете фурната до 180°C. Увийте скарата от фурната с пергаментовата хартия, подгответе в голяма купа подправките за тестото и добавете останалите продукти. Омесете и започнете да миете на течаща вода.
Когато спре да пуска нишесте, извадете, отцедете и започнете да месите, докато стане еластично. Оформете го на къс “месо” за печене – не е нужно да заглаждате ръбчетата, така ще има по-естествен вид. Поставете го на скарата и пъхнете на средно положение във фурната. Печете 45 минути, без да покривате с фолио.

При печенето тестото ще хване дебела кора, но това не бива да ви тревожи. Тя ще омекне, когато го оставите да къкри в бульона. Засилете огъня на бульона, докато заври “на ключ”. Сложете вътре парчето “агнешко” и намалете отново силата на котлона. Оставете тенджерата без капак да къкри съвсем слабо за 45 минути. Наглеждайте бульона от време на време – той трябва да се изпарява, без на повърхността да има балончета. Тестото не бива да ври, а съвсем бавно да се приготви в горещата вода. Обръщайте го на всеки 20 минути.
След като го свалите от котлона, го покрийте и го оставете за няколко часа да изстине. Извадете го и го надупчете от всички страни с вилица. След това го поставете обратно в бульона и го приберете в хладилника за минимум 8 часа, максимум седмица. Не пропускайте тази стъпка, тя е много важна за добрата текстура на “месото”.

Час преди окончателното приготвяне на “агнешките котлети” извадете заготовката, за да се затопли до стайна температура. Пресипете бульона в тиган и затоплете на слаб огън. Добавете джоджена и останалите съставки за соса и хубаво омесете в блендера.

Подгответе за глазурата виното или лимоновия сок, разбъркано със соевия сос тамари и т.н. в една паничка.
След това в дълбок тиган с незалепващо покритие поставете бучка маргарин, хубаво оваляйте къса “агнешко” и го запържете, като го обръщате често, докто покафенее. Добавете лимоновия сок и соевия сос – първо ще пръска и цвърчи, но скоро ще се карамелизира и ще придаде апетитен кафяв цвят на “печеното”. На този етап вече добавете розмарина, лимоновата кора и пипера, като продължавате да обръщате “агнешкото”, докато хване хубава коричка. Прехвърлете в поднос за сервиране или красива чиния и нарежете. Поръсете със загретия сос непосредствено преди да сервирате.

По въпроса за козунака рецептите в интернет са толкова много, че не можахме да изберем най-вкусната. Изборът е огромен – дали ще е с накиснато и смляно на кашичка кашу с фреш от портокал и лимон, сусамово мляко и кокосово масло или мляка с мляко от бадеми – козунаците на веганите ще бухнат и този Великден.
 
ВИДОВЕ
Мръвка, която не е расла на кокал
В тази порция няма нищо животинско.
Някои вегани имат етичен проблем с яденето на месо – дори и такова, което не е расло на кокал. Напомня им за времена на грях и падение. Други нямат нужда да заместват месото, тъй като не им липсва. Но има и такива, които нямат нищо против да хапнат “пържолка” , стига да е от растителен произход. Човешката изобретателност е породила богат избор на вегански “мръвки” от брашно, соя, овесени ядки, гъби, леща, боб, патладжан, кестен и какво ли още не.

Тофу
То е най-популярният заместител на месото и почти няма нужда от представяне. От векове се използва в азиатската кухня, и все пак му се носи славата на блудкав буламач. Това е напълно погрешно. Неутралният вкус на тофуто дава възможност да го мариновате и овкусите както си пожелаете. Ако го пресовате много добре, ще се получи консистенция, съвсем близка до тази на месото.

Грешка номер 1 би била да купите меко тофу. Трябва да вземете възможно най-твърдия вид. (Меките видове са за сосове и манджички.)

Грешка 2: да не го пресовате както трябва. А “както трябва” означава да го сложите на плоска чиния, отгоре и отдолу да поставите чиста кърпа или домакинско руло (но не от онова, което ухае на теменужки, борчета и розички). С друга чиния отгоре притискате тофуто, слагате отгоре два българо-английски речника от старите да притискат. След половин час подменяте кърпите. След още половин час – пак. Ако не искате да използвате кърпи, може да го поставите директно между две чинии и просто да изсипвате водата на всеки 10-15 минути.
И така, докато от блокчето тофу остане едно значително по-малко, но по-сухо парче. Принципно тофуто е вкусно на по-тънки резенчета. Между другото, има и преси за тофу – така си спестявате доста труд.
Третото нещо, в което може да сбъркате, е ако не го овкусите достатъчно. Независимо дали мариновате тофуто, много добре се получава, ако го оваляте в подправки, а след това го запържите. Подправките стават на ароматна и хрупкава коричка.

Темпе – рибата
на веганите
Въпреки че също като тофуто се приготвя от соя, двата продукта нямат нищо общо. Темпето не се пресова, има вкус на ядки и аромат на гъби, може да се консумира сурово или да се пече, задушава или пържи. Добавя се към супи, салати и сандвичи. Едно от преимуществата му е, че не се пресова. Идеален заместител е за рецепти с
риба.

Сейтан
Прави се от тесто от вода, брашно и сол, което се омесва под течаща вода, докато престане да пуска нишесте. Това, което остава, е неразтворимата белтъчна част – чист глутен, т.е. свързани в мрежа молекули на белтъците глутенин и глиадин (той създава глутеновата непоносимост, защото плътно нагънатата му молекула трудно се поддава на действието на ензимите). Стига да нямате непоносимост към него, глутенът е много полезен продукт. Той лесно се преработва от организма и е приемлив източник на аминокиселини. Сейтанът по структура прилича на пилешко, говеждо или свинско. В България може да се намери в биомагазините. Приготвянето му вкъщи отнема около час.

Просвета
Що е то флекситарианец
“Скъпо дневниче, много ми беше мъчно за агънцата и пиленцата и теленцата, затова реших да спра да ям месо. Обаче ми се случи нещо много… ъ-ъ-ъ, неприятно. Коремчето ми се изду и започнах могъщо да пръцкам. Понякога вдигам толкова шум, че съседите тропат по парното. Да не говорим, че мама и тати спряха да влизат в стаята ми заради миризмата. Чудя се дали да продължа да се боря за спасяването на жиотинките от заколение.
С обич: Мани”

“Мила Мани, пише ти мама. Вече си на 14 г. и би трябвало да знаеш, че дневничето няма как да ти отговори. Затова аз ще го сторя.
За да не ти се подува коремчето, преди да станеш веган или вегетарианец, трябва да свикнеш да се храниш с бобови култури, плодове и зеленчуци. Затова първо стани флек­ситерианка. Това е междинна фаза, в която хора като теб подготвят организма си за вегетарианството. Върни се към стария си режим, като постепенно добавяш все повече растителна храна към дневното си меню и намаляваш месото. След около месец можеш да спреш напълно животинските продукти, без да пробиеш окончателно озоновия слой.”

Източник: "Труд"