Попълнете търсена ключова дума или фраза

На Луната откриха земни следи! Всички са изумени!

https://blitz.bg/lyubopitno/evrika/na-lunata-otkrikha-zemni-sledi-vsichki-sa-izumeni_news767663.html Blitz.bg

След находката сходствата между Земята и нейния спътник стават все повече

Хонолулу, САЩ 03 Септ. 2020, 22:31 11387 прочита 2 коментара

На повърхността на полюсите на Луната планетолози са открили големи залежи от хематит - желязна руда - който се е образувал на повърхността на Луната благодарение на кислород от земната атмосфера. Резултатите от техните изследвания са публикувани в „Сайънс Адвансес“.

"От видимата страна на Луната открихме повече хематит, отколкото очаквахме, тоест отлаганията на този минерал може да са свързани със Земята. Това откритие може да промени представите ни за това как изглеждат и са устроени околополярните области на Луната. Земята може да играе важна роля в еволюцията на нейната повърхност", каза един от авторите на изследването, планетарният учен от Хавайския университет (САЩ) Шуай Ли.

Планетолозите считат, че Луната е образувана в резултат на сблъсък на Земята и нейния прародител Тея, протопланетно тяло с размерите на Марс. След сблъсъка материята от двете небесни тела се е смесила, след което фрагментите от Тея и материята от кората на пра-Земята са попаднали в околоземна орбита, където впоследствие се е образувала Луната. Тази теория добре обяснява масата на земния спътник и някои особености на външния й вид, по-специално факта, че учените не са открили железни съединения на повърхността й.

От друга страна, това отчасти противоречи на факта, че химическият и изотопният състав на Земята и Луната практически не се различават един от друг. Това е почти невъзможно да се обясни, ако приемем, че Луната е „наследила“ значителна част от материята си от Тея. Факт е, че това небесно тяло е възникнало в друг регион на Слънчевата система, тоест изотопи и различни редки елементи се съдържат в материята му в различни концентрации, отколкото на Земята.

В последното си проучване Шуай Ли и негови колеги от Лабораторията за реактивно движение на НАСА (JPL) изучават данни от спектрометъра М3, който е инсталиран на индийската лунна сонда Chandrayan 1. В резултат на работата те открили, че минерали с желязо в състава все още се намират на повърхността на Луната.

Следи от древната Земя върху съвременната Луна
"Когато разгледах данните, събрани от М3 в околополярните райони на Луната, открих няколко характеристики в спектъра на местните скали. Те бяха много различни от тези на пробите от лунната почва, които „Аполон“ донесе на Земята, и от спектъра на лунните минерали от ниски географски ширини", обясни планетарният учен.

Първоначално Ли предполага, че тези линии могат да принадлежат на вещества, възникнали в резултат на реакции между скалите на Луната и водата, която е в големи количества в сенчести кратери. След като проследили разпространението на тези необичайни находища и проучили подробно техния спектър, експертите на НАСА стигнали до заключението, че това не са съединения на водата, а хематит - минерал, който се състои от желязо и кислород. Тази скала е широко разпространена на Земята, но въз основа на общоприети теории за образуването на Луната и типичния й химичен състав, учените вярват, че такива скали не могат да съществуват на повърхността ѝ. Измерванията на "Chandrayan 1" показали, че това всъщност не е така. Затова учените започнали да търсят възможен източник на хематит.

"Обърнах внимание на данните от японската сонда „Кагуя“. Тя установи, че слънчевият вятър може да избива молекули кислород от горните слоеве на земната атмосфера и да ги доставя на повърхността на Луната, когато е в магнитната „“ на нашата планета. Това предполага че запасите от хематит на Луната дължат своя произход на земен кислород", продължи Ли.

Учените се надяват, че тяхната теория може да бъде проверена на практика в близко бъдеще, когато астронавтите от програмата „Artemis“ доставят скални проби от земните околополярни региони на Земята. Ако тази идея бъде потвърдена, тогава резервите от „наземен“ кислород на Луната могат да бъдат използвани, за да се изследва как се е променил химическият състав на атмосферата на нашата планета през цялото й съществуване, обобщават планетолозите.

2 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам