Земетресения, пожари, наводнения, свлачища и други природни бедствия ще могат да бъдат предсказвани. Това ще се случи по проект за изграждане на център за компетентност по квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска, чиито водещ партньор в института по роботика при Българската академия на науките (БАН), съобщава в. Монитор.

„В центъра ще се подготвят и изпитват образците, като едновременно ще се регистрира потокът от наночастици, които те ще генерират“, обясни ръководителят на центъра акад. Чавдар Руменин.

Когато налягането на техния спектър стигне критични стойности, ще се алармира за природни бедствия и процеси, след колко време ще се случат, на какво налягане.



Общата стойност на проекта е 13 500 000 лв., от които 11 475 000 лв. са финансирани от еврофондовете.

По него ще работят около 70-75 учени, като фокусът са младите изследователи. Дейностите продължава 5 години, като в първите 2-3 се закупува техниката.

Първите машини вече са в сградата на БАН, като предстои скоро да бъдат доставени и останалите.

По проекта ще бъдат разработени общо четири пакета.

Освен прогнози за природни бедствия, ще има и проучвания за системи за сигурност и управление на риска.

„Най - важно е да знаем какво ще се случи, ако има негативни процеси. Тези ситуации трябва да се разиграят“, заяви Руменин.

Екипът ще пресъздава симулационни технологични „игри“ и ще преиграва евентуални намерения и решения на терористи, благодарение на последни достижения в областта на сензориката, на металознанието, прогнозата.

„По този начин ще можем да предвидим кога ще се случи неприятното. Трябва да влезем в кожата на тези лоши хора. Те използват технологични подходи и затова в центъра ще се направят такива изследвания, с такъв тип техника,благодарение на които да сме 10 гърди преди тях и да не им позволим това да се случи“, обясни още ръководителят на проекта. Учените ще използват опита на САЩ и партньорските организации от Балканите.

Телепортацията също е една от темите , по които ще се работи в центъра на база на теория на Стивън Хокинг. Според нея два фотона, независимо дали единият е на земята, а другият на края на вселената, те са идентични и е възможно да си комуникират през пространството време база на квантовите явления.

„Това е началото на научните изследвания за пренасяне на маса от една точка във вселената в друга. Това не са крайни научни и технологични продукти“, уточни Руменин.

По пакета, свързан с квантовата комуникации, ще се правят и изследвания на рака.

„Пускат се наночастици в кръвта на човека. На база изкуственият интелект те се групират в клъстери вътре в кръвта и атакуват малформациите“, разказа за процеса ръководителят на центъра.

По този начин квантовеите частите ще унищожават вредните клетки и ще се извеждат от организма. По тази тема вече се работи в Италия, Франция, Германия, САЩ.

Центърът компетентност за кватнова комуникация един от 13-е в страната.

Зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева и представителят на европейската комисия и отговорник за изпълнението на програмите Виториа Алиата ди Вилафранка разгледаха три от тях.

„Удовлетворени сме от съвместната ни работа с България. Проблемите не са разрешение, но виждаме добро взаимодействие със страната. Споделяме еднакви виждания за предизвикателствата и смятаме, че сме на правилния път“, заяви Вилафранка.

По думите ѝ в много кратки срокове центровете за компетентност и върхови постижения ще допринесат за трансформация на икономическото развитие у нас.

„Това, което е направено в България, е пример за другите страни в Европа, работим за постигането на едни и същи цели“, коментира още тя.

Зам.-министърът заяви, че едно от предизвикателствата у нас е свързано с работата с бизнеса и по какъв начин инвестициите в инфраструктура и научен капацитет да помогнат индустрията да стане по-иновативна.

Според Ангелиева е важно учените в 13-те центъра да помогнат за намаляване на различията между районите, тъй като по-големите инвестиции са в столицата, БАН и водещите университети.

„Имаме партньори от цяла България и това ще помогне да се на направят съвместни научни програми“, заяви тя.

Сред хора, които ще работят по проектите, са и младежи, които са се завърнали от чужбина, за да продължат кариерата си у нас.

Доброто сътрудничество с Европейската комисия и изграждането на добра инфраструктура са начин младите учени не само да се върнат в България, но и да учат тук“, коментира Вилафранка.