Фори Светулката цери болежки върху… каменна костенурка

В кърджалийския параклис „Св. Спас”, където се смята, че е погребан паднал ангел, се появи нов феномен

Чудотворен камък с необясними изцерителни сили случайно откри наскоро енерготерапевтът инж. Тодор Манев от Кърджали. „Бях в двора на параклиса „Св. Спас”, разположен в подножието на кв. Резбарци, както винаги с любимото си махало. Отвесът изведнъж „заигра” ръченица. Нещо невероятно! С позволението на свещеника разрових мястото. На две-три педи под земята се появиха очертанията на каменна костенурка с човешки размери. На мига почувствах благотворното й въздействие”, разказва специално за „ШОУ” радиестезистът.

След като пробва находката върху себе си, бившият златен медалист по физика и математика на ПУ „Паисий Хилендарски”, днес нетрадиционен лечител, получава невероятен прилив на сила и енергия. С лекота  изминава обратния път от 5-6 км до дома си. След няколко „автосеанса”  Манев решава да сподели терапията си и с други хора. Оказва се, че „костенурката” цери главоболие, нервни разстройства, ишиаси и още какво ли не.

  Един от най-видните му пациенти е преподобният отец Христофор Събев – една от емблематичните фигури на прехода. „Обади ми се по телефона председателят на църковното настоятелство. Попита ме дали ще имам възможност да покажа на дядо владика уникалната си находка.  Помислих си, че става въпрос за Пловдивския митрополит Николай. Очаквах да видя луксозни джипове, лимузини, но не би…”, връща лентата лечителят с тапия на математик. Край вековните буки изведнъж се оказва лице в лице с… Фори Светулката. Намират общ език с колегата си, който, както е известно, е ядрен физик, впоследствие надянал калимавката.


Параклисът „Св. Спас” край Кърджали, където винаги стават чудеса

  „Отчето ми каза, че се интересува от тайнствения гроб в края на квартала, в който, според легендата, бил погребан виден наш християнин. Спряга се името на патриарх Евтимий, но внушителният монумент, неизвестно кога, е въздигнат от мюсюлмани. Обясних му, че не съм изследвал мястото, понеже, малко или много, то е свързано с кръв, т.е. е нещо негативно. Препоръчах му да види отблизо „костенурката”. Но тъй като феноменът не бил по канона, дядо Фори взе да бие отбой. Две мнения няма – компетентен е по църковните въпроси, но странно защо, започна да ме замайва в попския си стил: „Дяволът тъй, дяволът онуй...Не се стърпях и го отрязах: „Защо ме занимавате с Лукавия?! Не разбрахте ли, че аз съм слуга на доброто!”
 
Острата реплика изведнъж променя „мирогледа” на отец Събев на 360 градуса и той се оставя в ръцете на инж. Манев. Последният го подканя да събуе черните си лачени чепици и да стъпи бос върху „опашката” на костенурката – енергийният епицентър на каменната композиция. Свещеникът-легенда се подчинява.Само след пет минути най-чистосърдечно си признава: „Почувствах облекчение, чадо мое! Бог да те благослови!” Нещо повече – пита кърджалийският лечител дали е в състояние да го отърве и от старите му болежки в десния крак, навярно наследство от зимните му нощни бдения край бившия царски дворец в зората на демокрацията. 

Чудотворният камък изведнъж става хит, изследват го още дузина феномени. Тодор Манев „сверява часовника” си с контактьорката Елена Сертова /вече покойница/, пред която дни преди смъртта си  Иво Карамански инкогнито изповядва греховете си в хижа „Боровица”. Потвърждение за уникалните свойства на каменния феномен получава и от кореспондентката на Московската академия по информатика Йорданка Николова от Стара Загора. И от екстрасенса Георги Стоянов, предсказал, че Мадарският конник е най-великият български символ и че един ден знакът му ще стои върху българското евро.

  Клонящата към 90-те баба Митра, майка на известния родопски кардиолог  д-р Камарев, от три години се е прегърбила до земята, стомахът й се е свил на топка. Каквото и да преглътне, болки раздират вътрешностите й. За капак – начална форма на Паркинсон и деменция. И с очите не е добре – старческо „перде” й пречи да гледа любимите си сериали. Синът й, медицинско светило, я успокоява, че от тези болежки не се умира, че те са нормални за възрастта й и че илач за тях все още не е изнамерен. „Инатът” Тодор Манев обаче един ден нацелва бабето в параклиса „Св. Спас” и й предлага помощта си. Първият си сеанс прави под столетна бука, сетне я „качва” на костенурката. Напътства я къде и как да застане. След две седмици страдалката не само се осеферва, но и сама предлага на ангела си спасител да заснеме чудото с възкръсването й. В документалния клип от „тленните мощи” на баба Митра няма и помен. Следва изповедта й как след принудителен глад заради болежките й днес само за обяд изяжда по цял самун хляб, как от тремора й няма и следа. По съвет на инж. Манев леля Митра отлага и насрочената от офталмолози  операция. „Видях”, че ще си подобри зрението и без хирургическа интервенция, която за нейната възраст би била доста рискована и скъпа.

  Над двайсетина са случаите, в които „резбарската костенурка” е помогнала досега. Жена от Пловдив довежда дъщеря си – жив скелет. Лекарите са категорични: анорексия. Петминутен сеанс върху „черепухата” връща живота на девойката. Апетитът й така се отваря, че родителите се виждат в чудо как да го задоволят.

  Последният случай е повече от шокиращ. Шизофреник страда от раздвояването на личността.„Съпругата на болния сподели с мен в какви кризи е изпадал мъжът й, как е бил на границата да затрие цялото си семейство. Спрямо него приложих двоен стандарт – енерготерапия и „усамотение” върху каменния феномен. Още с първия сеанс при шизофреника нещата започнаха да се наместват. Стана по-кротък и от агне!”, оптимист е както винаги лечителят. 

Открай време съществува поверие, че прясно изпита все още топла кръв от костенурка лекува рак във всичките му форми. Че алангле изпърженият дроб на кротката безобидна животинка бил в състояние да регенерира опустошения от пиячка джигер на хомо сапиенса. Ортодоксалната медицина нито отрича, нито потвърждава подобна терапия. 
„Това, че все още не можем да намерим логично обяснение как, по какъв начин и защо „костенурката” въздейства благоприятно върху човешкия статус, не означава, че трябва да игнорираме находката. Аз си оставам човек на точните науки, но не отричам и другия, духовния свят, който намества всичко в житието-битието ни”, разкрива кредото си феноменът.

Георги АНДОНОВ, Кърджали