Готвим и ядем храна за космонавти! При това срещу 10 лева
Вегетарианци и спортисти ги търсят най-много заради високото съдържание на протеини
Храната, която ядат космонавтите, може да влезе в менюто на всеки българин, и то само срещу 10 лева на порция. Космическият рецептурник се поддържа от повече от 30 години, а България е третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да произвежда такива храни. Сред тях са сарми, лютеница, месо, кисело мляко, сирене, плодове, зеленчуци и други, пише в. Монитор.
Първоначално са изпитвани върху армейски състави, преди да отидат към Космоса, защото най-важното е да са полезни.
Началото идва с първия ни космонавт Георги Иванов, за които е изготвен сувенирен пакет – изсушени плодове, лютеница, ядки, докато за другия ни представител в Космоса Александър Александров, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“, е разработено първото българско космическо меню. Тогава са създадени 25 вида храни – две закуски, обяд и вечеря, като интервалът между храненията са били от 3 до 4 часа. Менюто е било от супи, основни ястия и десерти по традиционни български рецепти, както и кисело мляко и плодове. Тези рецептури съществуват и могат да се поддържат и днес. Доц. Начева пояснява, че тези храни биха били особено полезни при екстремни условия или аварии, както и при миграционните процес.
Космическите храни са сублимационно изсушени или още лиофилизирани - чрез предварително замразяване на материала и след това изсушаването му. Т.е. от тях се изтегля влагата, но в същото време се запазват хранителната им стойност, минерали и полезни вещества, обяснява доц. д-р Илиана Начева от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към Селскостопанска академия. Тя е ръководител на лабораторията по лиофилизация и специализирани храни, в която се случва това „готвене“ за космическите условия.
Тя и колегите й бяха приготвили мостри, които делегати на Европейската космическа агенция можеха да опитат в хотел „Хилтън“.
Когато им се сипе вода, те връщат обичайния си вид. Но в института и в лабораторията, която доц. Начева ръководи, първо ги замразяват, а после им изтеглят и водата – докато в тях не остане едва от 2 до 5% влага. Когато са преминали през това замразяване и сушене, те издържат до 10 години.