Грешките, за които родителите се разкайват

Децата растат като гъбки, всеки е чувал тази фраза, но се убеждава в нейната истинност едва когато стане родител. Всички майки и татковци искат най-доброто за своите деца, пише обекти.бг. Едни работят, за да им купуват нови играчки. Други са строги, защото искат децата им да израснат дисциплинирани и целеустремени, трети пък избират да бъдат либерални и да предоставят възможност за избор на децата си. Има едно нещо обаче, по което родителите си приличат. Когато от дистанцията на времето погледнат назад към спомените си, съжаляват за пропуснатите моменти. Най-тъжното и безвъзвратно чувство на света. Ето за какво съжаляват най-често  родителите. Ако можете, предотвратете го.

1. Не са прекарвали достатъчно време с децата си.

Малкото дете расте толкова бързо. Кога беше бебе, кога започна да говори – това е въпросът, който почти всеки родител си е задавал. Като малки, децата имат постоянно нужда от контакт с възрастните. Истината обаче е, че и родителите имат нужда от децата. Това е двупосочна комуникация, която е еднакво важна и за двете страни. Само че едната страна понякога не го осъзнава, защото е твърде заета или твърде уморена. Наистина ще ви остане много малко време за себе си, ако изобщо ви остане, наистина ще сте изморени постоянно, ще сте недоспали, манджата в повечето случаи ще загори на котлона или във фурната, ако изобщо ви остане промеждутък за готвене, сигурно ще си миете косата веднъж в седмицата, но времето, прекарано с децата е безценно. Няма нищо лошо в това, да си свършите нещо, докато детето си играе. Но ако това е навик за вас и почти никога не играете с него, със сигурност един ден ще съжалявате горчиво. А това време никога, никога няма да се върне. Докато се обърнете, то ще е пораснало и вече няма да иска да бъде постоянно с вас.

Няма връщане назад. Времето е безвъзвратно отлетяло. Утре децата ви няма да се нуждаят от вас така, както днес. Затова бъдете с тях не само физически, но и духовно. Споделяйте пълноценно време заедно. Наслаждавайте се на всеки миг.

2. Не са прегръщали достатъчно децата си.

Учените са доказали многократно колко важни са прегръдките за здравето (физическо и психическо). Съществуват редица очевидни предимства, а да не говорим колко е приятно да прегърнеш собственото си бебе/дете. Понякога родителите не го правят поради различни причини: например чели са, че е възпитателно бебето да не се прегръща, докато не навърши определена възраст; казали са им да не разнасят бебето, когато има колики, защото ще свикне да заспива на ръце. Ако сте следвали тези съвети като млад родител, със сигурност сте съжалявали на по-късен етап от живота си. Прегръщайте децата си! Как е възможно майчината прегръдка и любов да навредят?

Ако не прегръщате достатъчно децата си, когато пораснат (а това ще стане много по-бързо, отколкото ви се иска), на свой ред няма да искат да ги прегръщате, защото вие ще сте създали този навик у тях. 

3. Не са направили достатъчно снимки или видеоклипове.

Разбира се, че не е фатално, ако сте направили прекалено малко снимки на децата си или никакви (въпреки че би било малко странно). Във всеки случай това няма да навреди на здравето на децата ви, няма да се отрази на тяхното възпитание, на техните ценности, на тяхното психическо състояние. Само че е твърде вероятно един ден да ви се прииска да си спомните някой момент и да не можете. Ще ви се прииска да си припомните онази усмивка на дъщеря си, докато я люлеете на люлката, или онзи блеснал поглед на сина си, когато получава първия конструктор. Безценни моменти! Колко хубаво би било да можете да се връщате към тях отново и отново. А представете си колко приятно би било да ги съпреживеете с вече порасналите си деца и да ги накарате да се видят през вашите очи.

Надали някога ще изгледате онзи видеоклип на новогодишната заря, но със сигурност бихте гледали отново и отново клипчето с първите стъпки на детето си, от първото пюре, от първата разходка навън, от всеки безценен момент, който сте споделили заедно. Не се лишавайте от това удоволствие!

Съвет 1: Извадете най-хубавите си снимки на хартия. Въпреки всички модерни технологии и всевъзможни места за съхраняване на видеоматериали, нищо не може да замени албума.

Съвет 2: Не прекалявайте със снимането. Не пропускайте удоволствието от непосредствения досег и не гледайте през екрана на телефона как детето ви расте. Непосредственото съпреживяване и споделяне е безценно.

4. Не са записали първите им думи.

Някои деца проговарят изведнъж с цели изречения, други – на етапи, като в най-неочаквания момент изричат първата си дума, и то съвсем на място. Запишете я. Дори да ви се струва, че никога няма да я забравите, ще се изненадате колко подвеждаща може да бъде паметта. Не рискувайте да я забравите, дори да сте я споделили с всевъзможни хора около себе си. Ако вие като родители я забравите, какъв е шансът да я запомнят другите? Също така можете да си направите цял дневник, в който да записвате развитието на речта на детето си до 3-годишна възраст, когато горе-долу може да се каже, че започва да надраства бебешкото говорене. Аз имам такъв дневник и се казва „Бебешка говорилня”.

Тези спомени са прекрасни. Можете да живеете пълноценно и без тях. Но защо?

5. Не са играли с децата си достатъчно творчески игри.

Не казвам, че ако измисляте различни творчески занимания за детето си, то ще стане непременно актьор, музикант или писател. Но все пак има шанс. Със сигурност творческите занимания подпомагат развитието на въображението и креативното мислене, което при всички случаи ще бъде от полза. Ако измисляте различни занимания за детето си, може да забележите отрано към какво проявява интерес и какво му се удава. Представете си, че детето ви има изключителен талант на художник – как ще го откриете, ако никога не сте му купували пастели и блокче за рисуване? Четенето на глас, играта с пластилин и различни играчки ще развият интелекта на детето, въображението му, ще обогатят речника му. Ако постоянно разговаряте с детето си, то със сигурност ще проговори по-рано. Трябва да ви кажа, че и едногодишното ще ви разбере отлично, затова имайте търпение да му обяснявате всичко и да говорите като с равен – например, ако се тръшне на улицата, защото не иска да върви, вместо да го тикнете обратно ревящо в количката или да го задърпате да върви, обяснете му защо трябва да продължи да върви, къде отивате, какво ще правите там и т.н. Аз разговарям с дъщеря си от първия ден и макар да е било странно за някои, съм напълно убедена, че ме е разбирала винаги. Само си мислите, че детето не ви разбира, но ще видите колко бързо ще се успокои и ще ви послуша. Когато превърнете тази комуникация в навик, ще си спестите много нерви и ще помогнете за израстването на дребосъка. Освен всичко останало игрите с малкото заздравяват връзката помежду ви, а дори само това само по себе си е основателна причина, за да не подценявате значимостта на игрите.

Много често родителите съжаляват, че не са забелязали таланта и интересите на децата си, а това обикновено си проличава от най-ранна възраст. Предложете на детето си възможността да практикува различни занимания и му четете възможно най-често.

6. Били са прекалено строги.

Едно е да се скарате на детето си заради невъздържаното му поведение, дори да го накажете, ако се налага, съвсем друго е да обиждате, да натяквате, да тормозите словесно или физически детето си. Съществува една приказка, че колкото по-високи са очакванията към един човек, то толкова по-успял става той. В действителност обаче е възможно да постигнете точно обратния ефект: ако постоянно критикувате детето си и изтъквате колко лошо се справя с нещо, то е твърде вероятно да му подрежете крилцата и да го откажете да се занимава с въпросната дейност. Най-малкото ще му убиете желанието и ще го демотивирате. Няма нищо по-лошо от демотивираното дете. Всичко това може да доведе до поведенчески проблеми и други усложнения при развитието. Да не говорим, че по този начин вредите на вашите взаимоотношения с детето и връзката помежду ви отслабва.

Да наказвате детето си заради лош успех, е крайно непрепоръчително, твърдят психолозите. Това само би понижил цялостния успех на детето в училище, би създало у него неприязън към учебния процес и към вас като „мъчители”. Наказанието и поощрението трябва да бъдат провокирани само от значими неща. Например двойката в училище или счупената чаша не са ужасни престъпления и изискват мъмрене и обяснение, но не и наказание.

7. Не са взимали под внимание мнението на децата си.

Колко пъти само сме чували изрази като: „Много си малък, за да решаваш!”, „Като пораснеш, ще разбереш!”, „Още си малък, нямаш право на мнение!”, „Още си малък, ще слушаш какво казват възрастните” и т.н. Поставете се на мястото на детето. Не е приятно това да бъде аргумент срещу него, нали? В крайна сметка то няма вина, че още е малко, че не знае колкото вас, че не е пълнолетно. Това не означава, че няма право на мнение или че няма право на чувства. Ако греши, обяснете му, но не и с довода, че е малко и не разбира, а вие сте големи и разбирате всичко. Това изобщо не е така. Възрастните разбират толкова малко всъщност… Спомнете си историята на „Малкият принц” и ще се уверите колко много от истинските неща са забравили възрастните. Ако постоянно пренебрегвате мнението на детето си и не се вслушвате в думите му, е твърде вероятно да израсне като неуверен човек, който не може да взима самостоятелни решения. Как може и да бъде иначе, при положение че си свикнал винаги някой друг да решава вместо теб!

Позволявайте на детето си да взима самостоятелни решения (когато не го застрашават, разбира се) и само́ да стига до извода защо не са били правилни (ако е така). Позволете му да избира. Дори нещо елементарно като топка или кукла – не му бутайте друга в ръцете, защото на вас ви се струва по-хубава. Обсъдете решенията им с тях, но не ги игнорирайте. 

8. Не са доставяли достатъчно радост на децата си.

Хубавите спомени от детството ни са най-ценното, което имаме и което никой не може да ни отнеме. Нещо повече, малките ваканции могат да се превърнат в огромно предимство на по-късен етап – ако едно дете расте в здравословна среда и се радва на разнообразни преживявания, това означава, че се развива активно. Щастливите деца се приспособяват много по-бързо в света като възрастни и с лекота развиват взаимоотношенията си с другите.

Много често родителите се връщат назад в спомените си и съжаляват, че не са водили по-често децата си в Зоологическата градина, в парка, на куклен театър, че не са пътували достатъчно често заедно. Ако децата ви са все още малки, имате шанса да го промените. Прекарвайте повече време с тях, положете усилие за повече разнообразие. Приемете го като лек и за себе си, и за тях. Правете щастливи децата си! Така ще бъдете щастливи и вие!

9. Следвали са съветите на другите хора.

Има хора, които просто умират да дават съвети – за всичко, от което разбират и от което не разбират. Понякога родителите, най-вече майките, се вслушват в тях – от неопитност, от любезност, от страх да не сгрешат. Истината е, че вие като родител би трябвало да имате най-верен инстинкт за детето си и да се доверявате най-вече на него. Със сигурност ви се е случвало всевъзможни „експерти” по улицата да ви съветват как да облечете детето си, какво да яде, дори е възможно директно да се обърнат към него и да се опитат да го поучат. Вие най-добре знаете кое е правилното за вашето дете. Отминавайте подобни вмешателства, без да им отговаряте. Понякога е възможно съветите да са разумни, разбира се, никой не казва да не ги чуете, но не е задължително да ги следвате. Съществуват, разбира се, и родители, които смущават околните със собственото си поведение и това на своето шумно и невъзпитано дете и които са готови да ви издерат очите, ако им направите забележка. Надявам се, не сте от тях.

Ако някой се скара на детето за нещо незначително, заемете страната на хлапето си, но ако е виновно, обяснете му насаме защо не е постъпило правилно. Важно е детето да знае, че винаги може да разчита на вас, но и че не е безгрешно.

10. Пропуснали са най-важните моменти от живота на децата си.

Някои неща може да не ни се струват особено важни, но за детето може би са. Дори да имате основателна причина да пропуснете рождения ден на детето си, не го правете. За него може да е от изключително значение да сподели с вас този момент, дори да е заобиколено от приятели. А и най-вероятно впоследствие ще съжалявате за пропуснатите моменти.

Намерете време да украсите елхата за Коледа заедно. Намерете време да отидете заедно на куклен театър или кино. Намерете време да се разходите заедно, да напазарувате заедно, да отидете на гости заедно. Всички тези неща са важни. Те са като малки бисерчета в кутията на времето. Всяко си има своето място и своята тежест. Ще дойде време, когато вие ще търсите компанията на децата си, а те ще предпочитат да излязат с приятели. Тогава ще изпитате най-голямата самота и най-силната болка. Затова споделяйте колкото се може повече време с децата си, ценете всеки миг и го прибирайте като безценен дар в сърцето си. За по-късно. Когато вие ще имате много по-голяма нужда от прегръдка.