Идва ли краят на яденето?

Един ден високите технологии ще ни спестят най-простичкото удоволствие – да оставиш за известно време всяка работа и да се съсредоточиш над чиния с нещо вкусно. Това предрича научната фантастика, а този ден може да е по-близо, отколкото мислим. Ако има продукт – напитка, хапче, каша, лепенка за тяло – който съдържа всички необходими за оцеляването ни вещества, няма да се налага да ядем, за да живеем.

Напитката, в която има всичко

Soylent – най-известният в момента продукт, който бързо беше наречен „краят на храната“  e гъста напитка, която се продава на прах, разрежда се с вода и наподобява нещо средно между боза, овесена каша и смес за палачинки.

Soylent се рекламира като пълен заместител на храненето, който съдържа абсолютно всички вещества, необходими за пълноценното и здравословно хранене – въглехидрати, протеини, мазнини, витамини, микроелементи. 

През 2013 г. Роб Райнхарт, създателят на Soylent, 24-годишен софтуерен инженер от САЩ, решава, че няма да харчи повече време и пари, за да се храни. Дава си почивка от опитите да създаде печеливш софтуерен стартъп и започва да се изучава хранителна биохимия. Преравя сайтовете на американските здравни институции и стига до списък с 32 вещества, нужни за оцеляването и правилното функциониране на организма. Поръчва суровите съставки от интернет – в прахообразна форма или на таблетки – и забърква всичко заедно, като го смесва с вода.

„Нуждаем се от въглехидрати, а не хляб. От аминокиселини, а не от мляко – обяснява Райнхарт в интервю за Vice. – Разбира се, може да ядете и крайните продукти, но не всеки може да си ги позволи или пък иска да го прави”.

Според него напитката е практично решение, тъй като не се налага да пазарувате, да миете чинии, да плащате големи сметки за ток или да се чудите какво да сготвите за вечеря.

Името Soylent е известно на публиката научно-фантастичен филм от 1973 г. с Чарлтън Хестън – антиутопия, в която заради пренаселването и замърсяването хората си изхранват с универсална храна, наречена Soylent. Филмът завършва с ужасното разкритие, че тя се прави от човешка плът. Райнхарт споделя, че е заимствал името от новелата, предшестваща филма, която разкрива как пренаселването на планетата е превърнало живота на хората в кошмар. В нея канибалистичният елемент липсва. За Роб Soylent означава: семпло, евтино, ефективно.

Решение на проблема с изхранването

С нарастването на населението и индустриализацията земеделието и животновъдството стават все по-голям проблем за околната среда. Един рационален начин на хранене, по който се снабдяваме с необходимите вещества и орязваме разхищенията, може да се окаже полезен.

Сечем още и още гори, за да освободим пространство за пасища. Животновъдната индустрия е един от основните отговорници за въглеродните емисии в атмосферата. Експлоатираме огромна част от природата, за да произвеждаме храна, една трета от която изхвърляме. Същевременно в някои части на света хората умират от глад, а в други изобилието и небалансираното хранене водят до затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет...

Роб Райнхарт вижда Soylent като решение за всички тези проблеми:

„Аз съм оптимист за бъдещето: хората ще бъдат здрави, енергични, вредните ефекти върху околната среда ще намалеят“ – казва той във видео интервю за Браян Мърчант от Моtherboard, който по примера на Роб живее един месец на Soylent, докато записва кратък филм за новата универсална храна.

Роб се опитва да направи продукта си устойчив (на един етап заменя всички продукти от животински произход с растителни) и максимално независим от селското стопанство.

„Теоретично много от съставките могат да се произвеждат, използвайки само слънчева светлина, вода и въздух. По начина, по който растенията го правят.“

Неговите планове са още по-смели: един ден Soylent да се превърне в обществена услуга като водата. Хората все още плащат сметки за вода, но всички имат чиста вода в домовете си.

„Бих искал да се случи по същия начин – никой да не трябва да се тревожи дали ще си набави храна.“

А удоволствието от храненето? 

Роб Райнхарт не предлага да се откажем напълно от традицонната храна, а „да ядем защото искаме, не защото се налага“. Самият той яде сготвени ястия два пъти седмично.

„Взимаш това, за да се погрижиш за нуждите си, след което ядеш добре през уикенда.“

Браян записва своя експеримент под формата на видео дневник. В първата седмица той е напълно свикнал с вкуса. На втората седмица е свалил два килограма. За да се увери, че е в добро здраве и да чуе още една гледна точка, отива на лекар. Преглежда го д-р Анелис Енгъл, специалист по вътрешни болести и диетология.

Тя обръща внимание, че пълните заместители на храненето не са нещо ново. Подобен тип продукти, Optifast, Ensure и други, са на пазара от години. Иновацията на Райнхарт в този смисъл е вероятно е в умението да го пласира успешно сред масите. Нещо, което тревожи д-р Енгъл.

„Яденето не е просто нещо за оцеляване на организма – настоява тя – то е свързано с удоволствие, със социализация. Мисля, че е здравословно да обичаш да се храниш.“

В това се убеждава и Браян, защото усещането да надигаш бутилка Soylent, докато приятелите ти похапват пица, е твърде неловко. През втората част от месеца той излиза все по-рядко. Последната седмица, която прекарва на Soylent, е потискаща. Дъвче дъвка, за да не го боли челюстта.

„Храненето е един от най-важните социални ритуали, които имаме. Започнах да се чувствам изключен, дори леко депресиран…“ В края на експеримента тежи с близо пет килограма по-малко. Всичките му показатели са в нормата, с изключение на едно – недостиг на витамин D. Твърде малко време на открито.

Алтернативите

Soylent не е единствената „храна на бъдещето на пазара“. Приблизително по същото време се още няколко компании разработват сходни продукти. Един от тях е Ambronite. Името идва от амброзия, храната на древногръцките богове. Симо Суохеймо, един от основателите, заедно с неговия екип от петима приятели осъзнават, че неведнъж им се е налагало да правят компромис с пълноценното хранене.

„Макар да обичаме да готвим у дома, често срещаме проблема, че заетият ни живот ни кара да се храним нездравословно, казва Суохеймо, цитиран от USN. „Пазарът гъмжи от всякакви бодибилдърски шейкове и продукти за отслабване, но не можеш да намериш читаво ястие за обикновения човек, което е бързо и полезно.“

Ambronite e направен изцяло от био продукти, сред които овесени ядки, бадеми, кокос, ябълки, корен от мака, коприва, спанак и други, което според Суохеймо е основната му отлика от други подобни смеси.

„Искахме да покажем, че е възможно да комбинираш страхотни съставки и да посрещнеш всички нужди на човешкия организъм. Тези естествени съставки са лесно достъпни, и беше нужно само малко усилие и въображение, за да ги съчетаем с помощта на науката, за да получим иновативен продукт.“

От Ambronite държат на естественото и органичното и не възприемат Soylent като конкуренция, а по-скоро като „съюзник“, който решава същия проблем по напълно различен начин – чрез синтетични вещества, които покриват хранителните нужди. Както предполагате, Ambronite е и по-скъп.

Други универсални хранителни смеси под формата на шейкове са: Huel (произвежда се от 2014 г. във  Великобритания. Съдържа овесени ядки, микс от ядки и семена заедно с комплекс от витамини и минерали) и Mana (създаден в Чехия, отново през 2014 г. и е съставен от соев протеин, овесени ядки, царевица, захарно цвекло, смес от растителни масла и др.). Но има и по-радикални решения.

Хранене през кожата

Лепенка върху кожата, която снабдява хората с всички необходими хранителни вещества – звучи напълно фантастично, но учени, работещи към Министерството на отбраната в САЩ заявяват, че разработваният от тях продукт ще е готов за употреба до 2025 г. Системата работи на същия осмотичен принцип, по който и съществуващите днес никотинови лепенки. Целта е пластирът да може да захранва един войник с нужните хранителни вещества и витамини за ден-два, докато не успее да се добере до място, където да яде нормално. Устройството ще може да доставя и „нутрицевтични“ съставки, чието фармацевтично действие се простира извън областта на обикновеното хранене. Например да намаляват стреса от бойните действия и атмосферните условия, мускулната умора и др.

Джералд Дарш, един от ръководителите на проекта, разказва, че в пластира ще бъде вграден и чип, който отчита изискванията на организма и микроелектрична механична система за „вливане“ на нужните вещества. Те ще навлизат в тялото или през порите на кожата или чрез микродиализа в кожните капиляри. Пластирът ще има приложение и в цивилния живот, където може да се използва от всички, които работят в опасна и непредвидима среда.

Храна за вдишване

Футуристично изобретение, наречено Le Whaf, предлага ни повече, ни по-малко – храна, която вдишвате от стъклена купа (Представете си аквариум за златна рибка.) с помощта на дълга стъклена пръчка. Ултразвукови вълни превръщат шоколадовата торта или гъбената супа в пара, която вдишвате (Представете си наргиле.). Създателят на това ултрамодерно приспособление е харвардският учен Дейвид Едуардс, а основната му целева група са посетителите на изискани коктейл барове. То позволява да се вдишват различни храни и напитки, включително и алкохолни, без да се поглъщат почти никакви калории. С Le Whaf не можеш никога да погълнеш достатъчно алкохол, за да се напиеш, или храна, колкото да се заситиш.

„Всъщност хранителните навици се променят още от зората на времето – казва Едуардс, цитиран от Fastcodesign. „Храним се все по-малко и все по-често. По един доста реален начин Le Whaf довежда до крайност една тенденция, присъща на кулинарната еволюция.“

Спомнете си блудкавия, почти безвкусен шейк, който осигурява всички необходими калории и полезни вещества, но без удоволствието на небцето. Тук получаваме цялата наслада от вкуса и аромата, но без калориите. Изискана храна за пренаситени люде.

Песимистичният поглед ще види в тези две тенденции пътят към един антиутопичен свят на неправда и разделение. Оптимистът ще види как те се допълват, осигурявайки един по-хармоничен живот за всички. А аз смятам да си сготвя и да хапна – защото неочаквано усетих колко ценна е тази възможност.

Източник: обекти.бг