Историкът д-р Манов с неочаквани разкрития за Левски и злато на турски бейове!

Има нови свидетелства за посещенията на Апостола в Кюстендил

Васил Левски е имал две посещения в Кюстендил през 1871 и 1872 г. Те са почти неизвестни. Но за тях има писмени свидетелства от неговия сподвижник Гаврил Попсимеонов. При едно от тези идвания Апостола успял да вземе златото на двама турски бейове. За това разказва историкът, галетист и колекционер д-р Румен Манов пред "Телеграф".

Гостенката

Манов е убеден, че когато се пише за делото на Левски, можем да се доверяваме само на исторически документи.

Той разказва как една вечер в галерията му дошла жена, която се представила като внучка на генерал Петър Ганчев. Ген. Ганчев е бил адютант на Фердинанд, затваря му очите след смъртта на царя в Кобург. Жената искала да се напише нещо за дядо й.

Поборникът

Мъжът й, който е от Кюстендил, бил внук на поборника опълченец Гаврил Попсимеонов, наричали го дядо Гаво.

Дъщерята на дядо Гаво е работила в съда, била машинописка, казва се Елена Гаврилова. Тя записва спомените на опълченеца. Накрая те завършват така: „Диктува Гаврил Попсимеонов, поборник опълченец от 1876, 1977 и 1878 година“.

Жената написва на финала: „Дядо почина на 16 март 1941 година в град Кюстендил. Роден е в село Вирче, тогава в Кюстендилска околия, през 1848 година. Сега това село е на територията на Македония“, казва Манов.

Гаврил отива да работи в Кюстендил и описва идването на владиката Иларион Ловчански. Започва работа при Точе, един от създателите на Кюстендилския революционен комитет. В неговата кръчма се събира кюстендилският революционен комитет.

И си спомня, че дохожда един човек в хана, не го знаел, но после му казали, че е Васил Левски. „На другия ден ме изпратиха да го заведа при дядо владика Иларион. Какво са говорили, не зная“ , пише в спомените си Попсимеонов.

Тази среща на дякона Левски с Иларион никъде досега не е отбелязвана. Това се случва през 1871 година. Дядо Гаво продължава в спомените си - на другия ден отново води Левски в хана, а после в едно съседно село при дядо Стоян. Двамата си поговорили с Левски, след което извикали младия Гаврил да бъде нещо като свидетел при предаване на 200 лири за масло.

После се връщат в хана. Дядо Гаво пише, че на другата година Левски пак идва в Кюстендил и отсяда в същия хан. В хана имало двама турски бейове. На другия ден те казали, че им няма кемера с жълтиците и златния часовник. Отивали до Крива паланка. И заплашили, че като се върнат и не си намерят ценностите, ще отрежат главата на малкото Точе, сина на кръчмаря.

Турците заминават, тогава слиза в кръчмата Левски и казва: „Хаджи Точе, кемерът с жълтиците и златният часовник са у мене. Взех ги за делото...“

История

Дядо Гаво участва в Руско-турската война 1877-78 година. Влиза с руските войски в България, след това се бие на Шипка. Участва в освобождението на София, на Кюстендил.

Гаврил Попсимеонов регистрира в две поредни години идване и пребиваване на Левски в Кюстендил. Единия път е стоял три дни, а втория път - два дни.

Посещава манастира в района. Тогава Кюстендил е бил митрополия начело с владиката Иларион Ловчански и Кюстендилски. Сега този манастир се намира на западния склон на Осогово и е на територията на РС Македония.

Манастирът е голям почти колкото Рилския - „Св. Йоаким Осоговски“. Там през 1871 г. е създаден от Левски Кюстендилският революционен комитет начело с учителя Тодор Пеев. Само по спомените на Гаврил Попсимеонов можем да съдим за срещите на Левски в тази част на Югозападна България.

Това е свидетелство на поборника опълченец ГаврилПопсимеонов. Той диктува своите спомени на дъщеря си Елена през 1936 година, когато е на 88 години, казва още Румен Манов.

Поп Кръстю

Съществува една тетрадка ръкопис на Васил Шанов, един от най-добрите ни ориенталисти, работил е в Народната библиотека. Шанов дешифрира телеграма от Масхар паша до каймакамина на Търново. В този ръкопис на 86 страници дешифрира и превежда текста на български и на френски.

Поп Кръстю

Този текст на 100 процента доказва, че предател на Левски е поп Кръстю. Масхар паша ясно пише, че такива хора като поп Кръстьо трябва да бъдат награждавани от султана и да дават пример на другите.

Още когато се е създавал комитетът в неговото лозе, той е донасял на турските власти. Издавал е многократно. Подарих този ръкопис на община Карлово, пояснява Манов.

Тиражират се глупости за Дякона

Големи глупости се говорят и пишат за Васил Левски напоследък, гневи се Румен Манов. Има хора, които тиражират неистините, лъжите, че Левски бил шеф на масоните, бил посрещнат в Бъкингамския дворец с почести, ходил в Америка... Има и още - Джузепе Верди написал опера за Раковски, същият Раковски ходил в Тибет за просветление... Такива невиждани и нечувани неща се разказват.

Искам всичко да се базира на историческата истина. Напоследък изскачат някакви „нови“ снимки, които въобще не са снимки на Левски. Изскачат някакви недоказани твърдения от псевдоисторици, които стоят не смехотворно, те стоят налудничаво.

Например, че Левски бил поел ангажимент да направи 200 политически убийства в Европа. Как някъде в частна колекция се пазел черепът на Апостола, разпознали го, защото имал дупка на главата.

Защо е тази тайнственост, нима гробът на Левски ще обори истината за делото му? Каква е тази конспирация, пита в заключение Румен Манов.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук