Как да спрем да се тревожим какво мислят другите за нас

Срещал съм хора, които изобщо не се интересуват какво мислят другите. Може да са страхотни хора като цяло, но в социални ситуации са склонни да правят това, което неочакваното рязко затопляне прави със зимните олимпийски игри. И все пак, донякъде можем да им завиждаме, пише obekti.bg, позовавайки се на Uncommon Help.

Каква свобода! Ние обаче искаме баланс. Да бъдем емоционално интелигентни означава да имаме представа и донякъде да се съобразяване с това, което другите биха могли да мислят за нас, без да ни е грижа толкова, че да ни пречи да бъдем ефективни и оригинални човешки същества.

Джон, на когото му пукаше твърде много

Един от първите ми клиенти, Джон, се оплакваше как в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той иска да прави. Продължил е семейния бизнес, защото се е страхувал какво ще каже семейството му, ако последва страстта си към музиката. Казва, че винаги се е страхувал да прави, казва или дори да мисли това, което иска. По времето, в което дойде при мен, той дори имаше чувството, че хората го оценяват, докато върви по улицата. „Сякаш дрехите ми, начина, по който ходя… всичко е грешно по някакъв начин.“

На съзнателно ниво Джон разбираше, че другите хора не са фокусирани само върху него, беше наясно, че неговите възгледи, желания и идеи са също толкова валидни, както и на останалите. Но не се чувстваше така.

Зададох му въпроса за милион долара: „Какво бил искал наистина да правиш, Джон?“ Той се замисли, изглеждаше изпълнен със съмнения, след което на лицето му изгря срамежлива усмивка, последвана от по-широка: „Знаете ли, сега, когато децата са пораснали, жена ми и аз с удоволствие бихме последвали мечтата си да се пенсионираме в Испания и да отворим малък хотел.“

Попитах го: „Какво ти пречи да го направиш?“

„Същото, което винаги: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори вече не знам кои хора.“
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни типове повърхностно поведение, притеснение, пропуснати възможности, вътрешно негодувание, съжаления и горчивина.
Какво го прави толкова трудно за преодоляване? Ето няколко идеи, които могат да помогнат.

Собственото ни въображение

Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите? Възможно е те да са в аутистичния спектър и да нямат това, което психолозите наричат „теория на съзнанието“ – да им е трудно или невъзможно да си представят, че други хора виждат нещата по различен начин от това, което самите те правят. Всъщност, това как другите може да гледат да нещо, не се взима изобщо под внимание. Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои собствени мнения и

възприемат реалността по различен начин. За да имаме „теория на съзнанието“, трябва да можем да разширим нашето въображение. Ако ми харесва нещо, трябва да мога да си представя, че на вас може да не ви харесва. Но ако не сме внимателни, можем да прекалим с „теорията на съзнанието“  и въображението, което има за цел да ни служи, започва да работи срещу нас. Това се случва, когато хората си представят, че са разстроили другите, когато не са, или че другите ги смятат за глупави, и т.н.

За да противодействате на тази тенденция, започнете да оспорвате това, което вашето въображение ви подхвърля. „Всички ще ме намразят! ... Момент, откъде знаеш? Някои хора ще те харесват, някои няма да имат нищо против, други ще бъдат безразлични.“

Свикнете да се чувствате комфортно, без да знаете какво мислят за вас

Когато за пръв път започнах да говоря пред публика, се притеснявах дали хората ще одобрят това, което правя, отчаяно се надявах да ме харесат и често си представях, че не е така. Сега не се притеснявам: твърде уморително е. Не предполагам, че хората ще харесат мен или нещата, които им говоря, просто свикнах с това, че няма как да знам.

Някои „проблеми“ в живота, като например, че няма как да знаем със сигурност какво мислят другите за нас, всъщност не са предназначени да бъдат решени. Как хората ни възприемат, понякога има повече общо с тях, отколкото с нас самите. Те ни харесат или не, само защото сме задействали асоциация в съзнанието си и им напомняме за някой, когото са харесвали (или не) в миналото. Това няма нищо общо с нас.

Наслаждавайте се на индивидуалността си

Човешко е да имитираш други хора. Особено често го виждаме при младежите, които копират стила на обличане, прическата и маниера на поведение на свои познати или някоя знаменитост. Но в крайна сметка всичко, което можеш да бъдеш е… себе си.

Опитът да бъдеш някой, който не си, винаги ще те остави неудовлетворен, независимо колко се възхищаваш на този човек. Забавното е, че най-често се стремим да възприемем външния вид и поведението именно на хората, които се чувстват най-комфортно да бъдат индивидуалистични. Ако наистина искаме да ги копираме, трябва да развием собствената си индивидуалност.

Всички имаме странности, уникални гледни точки и ексцентрични навици. Колкото повече сме способни да се отпуснем с тях, толкова по-комфортно започваме да се усещаме в кожата си.

Запомнете: хората ще си мислят, каквото си мислят

Има разлика между начина, по който един човек изглежда и начина, по който е. Външният вид заблуждава. Това, което някой си мисли за вас може да е съвсем далеч от истината. Ако някой формира мнение за вас на базата на повърхностни неща, негова, а не ваша работа е да поправи гледната си точка на базата на по-обективна и рационална информация. Оставете на другите да се занимават с това – ако изобщо имат някакво мнение.

Бъдете фокусирани

Ако правите животоспасяващо дишане уста в уста на публично място, ще бъдете напълно фокусирани. Няма да мислите какво си мислят минувачите за дрехите или за формата на тялото ви. Всичко това ще изчезне от вашето съзнание. Когато сте увлечени и очаровани, например от интересен разговор, тогава сте склонни да спрете да си представите какво могат да мислят другите за вас.

Направете това упражнение по самохипноза:

Стъпка 1: Спомнете си момент, когато сте се изкушавали да се притеснявате какво мислят другите за вас.
    Стъпка 2: Сега помислете за моменти, когато сте напълно фокусирани – в спортно състезание, музикално парче, книга или разговор с приятел, който ви казва нещо невероятно. Забележете, че сте напълно фокусирани извън себе си.
    Стъпка 3: Увеличете това усещане.
    Стъпка 4: Вземете това усещане за концентрация извън себе си и го пренесете в ситуацията от Стъпка 1 (където сте се притеснявали какво мислят другите).
    Стъпка 5: Представете си как сте в тази ситуация и се чувствате спокойни и безразлични спрямо това, което другите могат да си помислят.
    Стъпка 6: Обърнете внимание какво е усещането да стигнете до момента, в който изобщо не се замисляте какво може да си мислят другите.

Представете си живота, след като сте отхвърлили тревогата за чуждото мнение

Тревогата, че ще изглеждаме неадекватно или странно, ни пречи дори да се опитаме да направим или да изпитаме това, което може да е от огромно значение за нас. Чарлс Дарвин бил загрижен за това как неговите неортодоксални научни възгледи за еволюцията ще бъдат приети, но не можел да се въздържи да публикува идеите си. Бетовен може да се е тревожел, че близките му не одобряват композирането…

Факт е, че някой винаги ще бъде недоволен и това не е винаги ваша грижа. Просто като хипотетично психологическо упражнение, отделете време да си представите какво бихте могли да направите и да изпитате, ако не ви е грижа за това, което мислят другите. Това не означава, че ще спрете да се интересувате напълно, но ще ви даде възможност да решите какво самите вие искате да направите или да кажете.

Животът, изживян в опит да угоди на хора, които може би никога няма да са доволни от нищо, старанието и жертвите, за да бъде всичко „както трябва“ – това е кралският път към съжалението.

Джон осъзна, че няма да живее вечно и последното, което чух от него, беше, че се радва на живота си в Испания.