Как са правели секс в Средновековието по време на карантина

По време на чума естествените потребности на хората се обострят. Средновековието се смята за най-целомъдреното врем, когато сексът дори е обявяван за незаконен, но всъщност е имало периоди, когато не е било възможно да се контролират сладострастните желания на хората. 

През средните векове сексът се е смятал за греховен. Църквата е определяла за идеален брак този, в когото е било съхранявано
целомъдрието. 

Сексът е бил позволен единствено за продължението на рода. Независимо от това, Църквата и духовният, по това време, авторитет Тома Аквински са поощрявали проституцията, наричайки я "необходимо зло".



Според духовните предводители леките жени са поемали върху себе си цялата тежест на греха, спасявайки от него "честните момичета".

Те са смятали, че ако забранят секса за пари, развратът би залял градовете, а сред мъжете би нараснал процентът от хомосексуалисти. 

По този начин проституцията процъфтявала през Средните векове, а представителките на най-древната професия си осигурявали спокойно съществуване.

Борделите били маскирани като обществени бани или работилници. Проститутките живеели в специални райони и имали свой дрес код. Те били длъжни да използват отличителни знаци в облеклото си. 

Например във Виена - жълт шал на рамото си, в Агусбург - воал на главата със зелена линия, във Франкфурт - жълта дантела на роклята, като не е било задължително самата рокля да докосва пода, както при всички останали жени. 

В Цюрих и Берн проститутките носели червена шапка. 

В онези времена съществувало и понятието "епитимия" - покаяние или наказание за греховете. 

Това означавало, че в течение на определен срок съгрешилият трябвало да се моли, покая и да се откаже от определени храни - най-често от месото. 

За покаяние в мислите се налагала епитимия за две години, за изневяра - за пет, а за секс в непозволена поза (по онова време била разрешена само мисионерската поза) - от три до четири години. Най-голямо било наказанието за анален секс - девет години.

Църквата следяла строго спазването на всички забрани и приемала чувствената страст като свързана с нечистите сили. 

В Средните векове жените се смятали като най-отворени за връзка с тъмните енергии. Тогава дори имало поговорка - ако тя спи сама, значи
дяволът мисли за нея. 

Имало и поверие, че на света съществуват вампирски създания - сукуби или мъже - демони, както и инкуби - жени  - демони, които встъпвали в интимна връзка с човека, докато спи и пиели от от енергията му. 

През 14-ти век в Европа настъпва пандемията от чума, която била наречена "черната смърт", а пикът й бил през 1246-1353-та година. Озовали се лице в лице със смъртта, хората още повече започнали да се отдават на чувствени удоволствия, осъзнавайки, че утре може и да не могат да им се насладят. 



През това време едно от най-популярните места за правене на секс било гробището. Близостта на смъртта действала възбуждащо на хората.
Това станало дотолкова популярно, че папата издал официална забрана. 

Другата страна на чумата била изолацията. Тези, които можели да си го позволяват, ограничавали контактите си с други хора и така започнал да процъфтява инцестът. 

Тогава на това не се гледало с лошо око и дори се смятало, че ако правиш секс със свои роднини, имаш по-големи шансове да избегнеш смъртоносното заразяване. 

Тази форма на сексуални отношения била популярна най-вече сред благородниците. 

Църквата осъждала опитите за предпазване от бременност, защото продължението на рода се смятало за единственото оправдание за чувственото удоволствие. Епископ Вормски дори въвел наказание от десет години за използването на контрацептиви.

Независимо от това хората по онова време били изобретателни. 

Те използвали билкови отвари, кремове или препарати, които купували от лекарите. 

Превод БЛИЦ