Какво не знаем за живота в харема? (СНИМКИ)

Полигамията и харемите, липсата на образование и на права, блясъкът на диамантите и бурката. Животът на мюсюлманките е обект на множество стереотипи сред чужденците и днес е много трудно да се направи разграничение кое е вярно и кое –не.

Френският сайт Sympa-Sympa.com разказва как наистина живеят мистериозните жени от Ориента.

Уговорен брак

Истината е, че половината от браковете в много арабски страни все още се основават на волята на родителите. Поради това мнозина смятат, че никой не се интересува от мнението на момичето.

В действителност, не е точно така. Ако жената не обича въпросния мъж, тя има пълното право да отхвърли предложението за брак.

Задължително се подписва брачен договор. За разлика от останалия свят, арабските страни спазват стриктно това правило. Жените рядко сключват брак с мъже от друга религия, тъй като съюзът им може да доведе до прогонването им от страната.

Мъжете имат по-привилегирована позиция. Разрешено им е да се женят за християнки или еврейки, но в този случай дамите не получават гражданство и в случай на развод децата остават при бащата.

В повечето арабски страни минималната възраст за сключване на брак за мъжете и жените е 18 години. В действителност обаче средната възраст на младоженките е 25 години, а на младоженците – 30 години.

В някои развити страни все още се практикуват сватби в ранна възраст. Например, над половината от жените в Саудитска Арабия и Йемен се омъжват преди 18-годишна възраст.

В различните страни обичаите са различни, но често арабските младоженци празнуват сватбата отделно. Сватбата на мъжа не може да се състои в същия ден, като сватбата на жената и протича по следния начин – пиене на чай, пиене на кафе, вечеря. Сватбата на жената е по-лускозна – големи зали, сервитьорки и артисти.

Женската сватба е повод дамите да покажат диамантите, марковите си обувки, балните си рокли, които обичайно са скрити под бурката. Поради това на нея могат да присъстват само жени. Мъжете нямат достъп до сватбата на жената.

Обслужващият персонал се състои само от жени, включително певците, фотографите и ди джеите. Ако дамите поканят известен певец, той не може да вижда нито младоженката, нито гостенките й, а пее зад тъмна завеса или в отделно помещение с предаване на живо в залата на сватбеното тържество.

Пристигането на младоженеца се обявява предварително, за да могат всички дами да се преоблекат и да се покрият с бурка. Ако мъжът пристигне с братята или баща си, младоженката също се покрива с бяла бурка, тъй като дори членовете на семейството на мъжа нямат право да виждат красотата й.

Не се гледа с добро око, ако гостите подарят пари или домакински уреди на сватбата. Добре е младоженката да получи като подарък бижута.

Полигамия

Повечето бракове са моногамни. Не всички арабски мъже могат да си позволят полигамия. Ислямът позволява до четири съпруги, но всяка от тях трябва да има собствена къща и подаръците, вниманието и бижутата трябва да са на еднакво ниво за всички съпруги.

Така че да имат няколко жени е привилегия само на шейховете и богаташите.

Първият брак е най-важен и се нарича „голямата сватба“. Той е смятан за основен, а съпругата – за най-важна. Ако съпругът е сключил брак с повече от една жена, другите съпруги трябва да я приемат.

Те трябва да се подчиняват на волята на мъжа си и да не показват никакви емоции. Обичайно всички жени живеят в къщите си и се виждат много рядко.

Развод

Ако мъжът иска да се разведе с жена си, според старите обичаи той може да й каже „Върви си!“ три пъти. След това жената трябва да напусне къщата, като има право да отнесе само това, което носи в този момент.

Поради това дамите обикновено се кичат с всичките си бижута. Но в действителност разводите по инициатива на мъжа са рядкост. Освен това, в случай на развод, децата остават с бащата.

Жената може да се разведе, ако съпругът й не се грижи коректно за нея. Съдилищата обикновено обръщат особено внимание и често изпълняват исканията на дамите.

В арабския свят мъжът не изразява любовта си с цветя, а със злато и бижута. Например, той е длъжен да води жена си на ресторант, да й купува подаръци и скъпи дрехи. Ако мъжът има няколко съпруги, той е длъжен да им отдава същото внимание и да дава еднакви подаръци на всяка от тях.

Права на  жените

Въпреки съществуващите стереотипи, арабските жени са много уважавани от мъжете. Арабките са сред първите, които получават правото да се омъжват по собствена воля, да се развеждат и да притежават имущество. Това започва през VII век, докато в други страни дамите все още нямат такива възможности.

Според мюсюлманските закони бракът между мъж и жена е смятан за договор, който може да влезе в сила само със съгласието на двете страни. Освен това правото на жените да притежават имущество и да разполагат с богатство, получено от семейството или спечелено с труд, е одобрено по-късно.

Веднъж в седмицата всички плажове, СПА центрове и козметични студиа в Обединените арабски емирства са запазени единствено за жените.

Достъпът на мъжете е забранен. Но жената все пак се нуждае от позволението на съпруга си. За да отиде някъде, тя трябва да го уведоми и да получи разрешението му.

Дрехи

Жените трябва да крият тялото си с дълги, широки дрехи и забрадка. Те могат да се обличат по различен начин – с къси поли, дънки или къси панталони. Много момичета, които следват модата, могат да завиждат за начина, по който се обличат арабките.

Но трябва да се има предвид, че дамите от Ориента са длъжни да се увиват в копринено покривало, които скрива тялото им до глезените, а лицето им също трябва да бъде покрито. Тъй като красотата на жената принадлежи само на мъжа й, другите мъже нямат право да я виждат.

Има и изключения – на церемониите за жени или на женските сватби, на които мъж не може да присъства, дамите имат право да покажат красивите си дизайнерски рокли. Но този обичай не е наложен навсякъде и жените трябва да покриват главата си на практика във всички арабски страни.

Кувейт е единствената арабска държава, в която жените се обличат по европейски маниер. Те обаче трябва да имат много скромен външен вид и да са добре покрити.

За сметка на това, в Йемен и Судан са запазени старите обичаи, които задължават жените да носят черно покривало, което скрива тялото им от главата до петите.

Образование и работа

Арабските жени могат да учат, ако го желаят, това не е забранено. Много жени дори отиват да учат в чужбина. Например, в Йордания неграмотността сред жените е 14%. В ОАЕ 77% от жените завършват средно образование, а 75% от тях учат в университета Ал Аин.

Домакинската работа е задължение на жените. Но в някои богати страни това задължение се пада на домашните помощници, а основната задача на съпругите е да се грижат за децата си.

Има и възможности за работа. В ОАЕ 2% от жените заемат ръководни постове, 20% работят в администрацията и дамите съставляват 35% от работната ръка в страната. Освен това в ОАЕ жените могат да бъдат съдии и да заемат държавна длъжност, например да работят в полицията.

В парламента на Тунис над 26% от членовете са жени. Но картинката не е толкова розова, тъй като все още има много арабски страни, в които жените не могат да работят без разрешението на съпруга или на ментора си.

Източник: Profit.bg.