Катарзис и отмъщение: Какви прякори народът лепна на политиците

Българинът е баш майстор на прякорите. Истински шедьоври е сътворил народният поетически гений. Лепнат ли ти прякор - носиш го до живот, а и след това. Те са равномерно разпределени на територията на родината. Няма населено място с обитатели без „втори имена“.

В пейзажа на някогашна София са инкрустирани Димитър Даскала, Велю Кючека, Донко Гъската, Лудия Пане, Манол Рунтавия, Михал Шилото, Ристе Мазнио, Стоян Петсато, Църнио Михал, Янко Кривио, Миту Шишкавио, Шкембе Владо, Кокон Харизанов.

Тук са още Пена Едрата, Геврек Иванка, Гюзел Данка, Лигавата Гица, Мазна Магда, Пикла Ката, Суса Серифасулана. В Пловдив помнят Шекер Иванчо, Парцал Кольо, Личо Лимона, Стоян Кравата, Стоян Шекера, Никола Виришапката, Христо Ешека, Цъмбъра и Дандарата.

Социалното общуване на нашенеца е немислимо без прякорите, пише "Труд". В махалата може да има неколцина Стояновци, но на моабета трябва да се разбере кого одумват. „Кой Стоян, бе?“, пита компанията. „Стоян Кравата“, уточнява запознат, като го разграничава от Стоян Шекера.

Прякорите не се раждат от нищото. Те са фактологически обосновани с най-ярката черта на своя притежател. Кристализират от манталитета на съответната личност. На Иванчо Йотата например му викали така, защото страстно защитавал буквата i във възрожденското правописание.

Прякорът е разположен на три плоскости: битова, криминална и политическа. В битовата ги лепим по приятелите и враговете, по съседите и колегите. Криминалната включва убийците, крадците и мошениците. Политическите носители на прякори са народните представители, министрите, висшите държавни чиновници и всички, които гравитират около тях.

Политическата категория е най-жлъчната, защото в нея е вграден катарзис. Силните на деня идват на власт с гласа на народа.

Като се омаскарят, същият този електорат ги клеймосва с етикети. Това е народното отмъщение. Прякорът попива вината от грешния вот.
Някои политици са толкова обременени, че на ревера им са закарфичени по няколко прякора.

Иван Костов има два, Симеон Дянков носи три, Сергей Станишев е кавалер на пет. Забелязва се дори тафтология. С Кайзера са титулувани Петър Дертлиев и Пламен Панайотов. Буратино наричат Жорж Ганчев и Яне Янев. Поразяващата уста викат на Румен Гечев, Симеон Дянков и Татяна Дончева.

Понякога един гаф ражда серия от прякори. Навремето Маргарит Мицев се изцепи, че е спестил три милиона от закуски. Лепнаха му Закуската, Баничката и Пестеливко.

Политическият прякор е синтезирано обществено мнение, но има и конкретни кръстници. В исторически план най-много е измислил Димитър Петков. Негово дело са Великият Манго (Драган Цанков), Изтърваният заек (Иван Ев. Гешов), Велзевул (Григор Начович), Конската глава (Михаил Маджаров).

Димитър Петков не забравя и себе си. Нарича се Свирчо по вестник „Свирка“, под чията глава е отбелязано: „Лист за подсвиркване и подгавряне“.

Себекръстник е и Симеон Дянков. В миг на осенение той възкликна: „Аз приличам на Брад Пит, само че съм с очила!“ Друг двойник на изтъкнатия финансист е налудничавият гестаповец Хер Флик от телевизионния сериал „Ало, ало!“.

Бъстър Кийтън и Георги Пирински също са като две капки вода. Каменното изражение на американския актьор е досущ като това на родения в Америка наш политик. Народът не е слепец и лепна на Пирински прякора Бъстър Кийтън.

Пак по отвъдокеанска линия Сергей Станишев го откопираха като Мистър Клийн. „Надявам се да останете в историята като Мистър Клийн!“, ориса го Джордж Буш на посещението си през 2007 г. Внушението на президента беше Станишев да се превъплати в препарата за чистене Mister Clean и да изрине авгиевите обори на българската политика.

За да изпълни мисията, червеният витяз се зарече да е несменяем шеф на нашите и европейските социалисти. Зевзеците го нарекоха СтаниШеф.

Политическите прякори са вписани в семантични кръгове. Най-важен е корупционният. В него битуват Господин десет процента, Сашо Апашо, Спас Лакомото, Тони Фарма, Дългият инкасатор, Данчо Ментата, Пламен Олигарски. Тук е и Сивият кардинал, както наричаха Христо Бисеров. Той напусна политиката по 445 000 „лични причини“ - сумата, която изнесе в чужди банки.

На второ място народът държи под око стила на поведение. Командира и Гаргамел е Иван Костов заради авторитарния характер и умението да зомбира околните смърфове. Екатерина Михайлова пък с манталитет на гимназиална учителка е Дружинната и Класната.
В определени случаи деспотизмът е лексикално милитаризиран. Маузер казват на Анастасия Мозер, а Мая Манолова е Картечарката. Червената амазонка стреля от парламентарната трибуна като Анка Картечарката от вицовете за Чапаев и Петка.

На другия полюс са добряците от сорта на Чичко Матинчев. Прякорът изкова Петьо Блъсков по аналогия с Чичко Филипов от телевизията. Никола Филипов разказваше приказки в „Педя човек, лакът брада“, а вицепремиерът Евгени Матинчев му пригласяше с притчи за всенародно благоденствие.

За да си убедителен в условията на криза, е нужен солиден интелектуален капацитет.

Средностатистическият българин селектира и маркира даровитите политици с живописни имена.

Васил Михайлов например доказа, че епохата на Великите географски открития не е приключила. Пред дверите на парламента колумбовецът даде интервю за Република Нубия. Нарекоха го Нубиеца.

Лъчо Мозъка е друг екстраординарен талант. С чудовищни възможности зад челото си, Лъчезар Иванов е персонална находка на Бойко Борисов. Той го отся от НДСВ, както златотърсачът отмива златния прашец от чакъла. Лъчезар Иванов наскоро обяви, че вече е милионер.
Огледален на Мозъка е Тъпото. Такова клеймо лепнаха завистници на Георги Петров. А той е едно доказано дарование. На парламентарната трибуна словото му беше ярко и завладяващо. Езикът - академичен, но и простонароден. Скрепяше аргументите си с древногръцки максими, латински сентенции и български поговорки.