Коса, очи, кожа, сърце: Как К-19 промени телата ни?

Този период на пандемия имаше изненадващи последици за здравето - дори и за хора, които не са се заразили с коронавирус. Наскоро се оказа, например, че ерата на COVID е глобално събитие за косопад – ясно проявление на стреса, на който са подложени всички.

Какво друго са изписали тези безпрецедентни времена върху телата ни?

Косата

Когато Британският институт по трихолози (IoT) – професионална асоциация за тези, които лекуват заболявания на косата и скалпа – анкетира членовете си това лято, 79% казаха, че са имали случаи косопад след COVID в техните клиники. Като обяснение за това Ева Праудман, консултант трихолог и председател на IoT,  дава високите температури и загубата на апетит, които са често срещани при наличието на вируса. "И двата фактора се отразяват в косата, обикновено между четири до шест седмици след като вирусът е започнал да изчезва от тялото и косата ще започне да пада прекомерно."

Но психическият стрес сам по себе си също може да доведе до опадане на косата. Ричард Спенсър, трихолог, работещ в центъра на Лондон, казва, че други причини за окапването на косата могат да бъдат "тревожността от наличието на вируса и незнанието колко зле може да се разболее човек от него, както и стресът от локдауна".

Докато Праудман е виждала случаи при мъже и жени, косопадът може да бъде по-очевиден при жените, "тъй като те са склонни да носят косата си по-дълга от мъжете и виждат по-голям обем коса, падаща по време на къпане, върху четката и като цяло."

Индуцираната от пандемия загуба на коса най-вероятно е състояние, известно като телогенен ефлувиум, "нарушаване на нормалния цикъл на растеж и опадане на косата", казва Праудман, "което води до по-малко коса във фазата на растеж и повече във фази на покой и окапване". Добрата новина, казва Спенсър, е, че независимо дали загубата се дължи на физически или емоционален стрес, "повечето или цялата коса може да бъде възстановена". В някои случаи, добавя Праудман, "тялото ще се възстанови от това смущение от само себе си. В други случаи може да се наложи да помогнем с промени в диетата, специфични добавки за коса или лечения."

Очи

Пандемичните очи са сухи и, честно казано, разбити от толкова много време пред екрана. Това ги кара да драскат, да се възпаляват и замъгляват, и е трудно да не обвиняваме за това някаква състояние възприеманата злокачествена сила в екраните, като синята светлина.

Същото се отнася и за бума на детското късогледство, което китайско проучване откри, че съвпада значително с увеличената употреба на компютър (и времето на закрито, без далечни гледки) по време на блокиране. Това проучване сега се поддържа по целия свят като предупреждение, предизвикващо всеобща родителска вина и безпокойство, докато на практика е изключително трудно да се внимава.

Но очилата, блокиращи синята светлина, едва ли ще бъдат решението. Няма доказателства, че самите екрани увреждат очите. Миопията се причинява от непрекъснато фокусиране върху нещо близо до лицето (просто децата са склонни да правят това повече с екрани, отколкото с книги). А и не отблясъците на екрана изсушават очите ни. Нашата естествена тенденция е да мигаме около пет пъти по-рядко, когато работим с екран (или, отново, когато четем книги), и да мигаме непълно по време на работа, е в основата на това.

Зъби

След като всички рутинни зъболекарски прегледи бяха отменени по време на пандемията от COVID, някои семейства не са посещавали зъболекар почти две години. Според Британската стоматологична асоциация (BDA), мерките за безопасност означават, че повече от 35 милиона прегледи са били загубени в цяла Англия, откакто COVID удари. Кариесът вече беше най-честата причина за хоспитализация при деца (тъй като много от тях са твърде малки, за да си сътрудничат с лечението без обща анестезия).

Мик Армстронг е председател на комисията по здравеопазване и наука на BDA и излезе от пенсиониране, за да помогне с изоставането в Западен Йоркшир.

"Онзи ден лекувах зъб", разказва той, "който изискваше терапия на кореновите канали". Ако го беше видял шест месеца по-рано, той щеше да бъде спасен, но: "Когато го видях, беше твърде късно." Той казва, че вече е имало криза в достъпа до дентална помощ в NHS и това е една от многото области, в които съществуващите неравенства в здравеопазването са били изострени от COVID.

Но тези, чиито зъби не са изгнили тихо и не могат да се поправят, може вместо това по невнимание да са ги смилали на парчета. Когато Американската дентална асоциация анкетира своите членове през февруари, тя установи, че 71% от почти 2300 зъболекари в цялата страна съобщават, че са наблюдавали увеличение на бруксизма – скърцане и стискане на зъби – сред своите пациенти по време на пандемията.

Това може също да доведе до темпоромандибуларно разстройство, при което повече от 60% от зъболекарите също са забелязали нарастване, със симптоми, включително щракане на челюстта и болка и главоболие около слепоочията. Имаше подобно увеличение на напуканите зъби, което може да е резултат от скърцането със зъби.

Сърцето

Кардиолозите са забелязали повишаване на хроничните сърдечни заболявания по време на пандемията, казва Соня Бабу-Нараян, асоцииран медицински директор в Британската сърдечна фондация. За някои диетата и упражненията са пострадали, докато достъпът до медицинска помощ е станал по-труден. "Всяко забавяне допринася за ефекта на снежна топка", казва тя, "което в крайна сметка излага животите на риск. Отменените процедури, пропуснатите срещи и нарастващите списъци с чакащи вероятно вече са допринесли за хиляди смъртни случаи от сърдечни пристъпи и инсулти по време на пандемията, отколкото бихме очаквали да видим иначе.

Стомаха

Филип Смит, консултант гастроентеролог в болницата Royal Liverpool и попечител на благотворителната организация Guts UK, забеляза, че пристъпите на синдрома на раздразнените черва (IBS) стават все по-чести. "Виждаме увеличаване на разстройствата, които могат да бъдат свързани със стрес и тревожност, като IBS", казва той. "Мозъкът и червата взаимодействат много тясно."

"Цялата ми работа е със "срамни тела", казва той. "Хората не искат да говорят за слаб вятър и диария и има много стигма около органите, за които се грижа." Локдаунът направи търсенето на помощ по-отблъскващо за състояния като болестта на Крон, улцерозен колит и възпалително заболяване на червата, "и докато хората действително бъдат диагностицирани и лекувани, болестта им избухва много по-сериозно отколкото при обикновени обстоятелства. Можеше да го хванем, когато беше умерено, а не тежко."

Черен дроб

Свързаният с алкохол прием в болница спадна през годините преди пандемията, казва Смит, но след COVID случаите "масово нараснаха". Пациентите могат да развият алкохолен хепатит и жълтеница. Те могат да се проявят със загуба на тегло или симптоми на като треперене, тремор, изпотяване и възбуда.

Те могат да се проявят със стомашно-чревно кървене, защото когато имате цироза на черния дроб, кръвоносните ви съдове се подуват в червата. Не че всички пият повече – всъщност една трета от анкетираните от благотворителната организация Alcohol Change UK през 2020 г. казаха, че са спрели или намалили пиенето си. Въпреки това, всеки пети - около 8,6 милиона възрастни - пие повече.

Кожа

Както бихте очаквали, казва Ема Крейторн, консултант дерматолог в болницата на Гай и Сейнт Томас в Лондон, възпалителните кожни състояния като розацея, екзема и псориазис се влошават през този стресов период, защото стресът е равен на пристъпи. А честото миене на ръцете може да се отрази на кожата на всеки. Всъщност отделът на Крейторн трябваше да създаде клиника за персонала в болницата, защото, както тя казва, лекарите трябва да мият ръцете си около 100 пъти на ден.

"Когато почистите ръцете си, незабавно външният слой започва да губи вода, защото сте нарушили неговата защита от тухли и хоросан." Ако не овлажняватеръцете си след това или не използвате дезинфектант за ръце с добавен овлажнител като глицерин, постоянното изсушаване "започва да причинява пукнатини в кожата. И тогава патогенните бактерии могат да влязат и да причинят възпаление."

Терминът "maskne" беше весело обсъждан по време на пандемията – отнасяйки се до кожни проблеми, дължащи се на носенето на маска – но Крейторн не вижда това като голям проблем.

Някои хора може да развият периорален дерматит, казва тя, "състояние, при което бариерата на кожата не работи толкова добре и развивате тези малки подутини около устата, които могат да сърбят – и хората често го бъркат с акне, но не е". Въпреки че носенето на маски променя средата в тази област, което може да предизвика заболяването, Крейторн подозира, че вината може повече да е на специализираните киселини за грижа за кожата.

Крака

"Виждаме повече разтягане на сухожилията и видове болки в петата, като плантарен фасциит", обяснява Ема МакКоначи, говорител на Кралския колеж по подиатрия, която практикува в Стърлинг. Една хипотетична причина може да бъде, че докато работим от вкъщи, краката са лишени от обичайните си поддържащи обувки. "Не всички типове крака се справят добре с ходенето боси или с крехки обувки", казва тя.

"Някои също така съобщават, че краката им са се "разпространили" и че обувките им вече не стават. Въпреки това, може да се твърди, че обувките им може да не са паснали правилно преди и че сета са по-наясно. Като когато за първи път си сложиш дънките си, след като прекараш локдауна в долнище за джогинг.

Тя казва, че педиатрите също забелязват увеличаване на болезнените области на свода, глезените и ахилесовата зона в задната част на глезена. Предположението, казва тя, е, че много от тези наранявания са резултат от "промени в типа дейност или предприемане на нови дейности, като бягане". Ако сте имали болка в краката си за повече от две седмици без подобрение, съветва тя, "най-добре е да потърсите професионална оценка, диагностика и лечение".

Диета и фитнес

Тим Спектър от King’s College London, чието приложение за изследване на симптомите на Zoe Covid е мина от епидемиологични данни по време на пандемията, казва, че проучването на приложението относно диетата и упражненията показа като цяло малка промяна в теглото и фитнеса на хората. Но зад тези средни стойности, казва той, "доста хора промениха поведението си. Те или станаха по-здрави, или станаха много по-малко здрави, но средно се балансираха." Тези данни бяха публикувани тази година в списание Nature Food.

Докато проучването установи, че като цяло наддаването на тегло е средно само 0,8 кг. А проучване на NHS тази година показа, че хората, търсещи помощ за загуба на тегло, са средно с 2,3 кг по-тежки от тези през предходните три години.

Междувременно проучването на Zoe показа, че докато малко над една четвърт от хората са правили по-малко упражнения по време на пандемията, малко количество е станало по-активно. И що се отнася до диетата, казва Спектър, около една трета от хората са преоткрили готвенето и се хранят по-здравословно, докато друга трета е направила обратното, а последната трета не е направила никакви промени. — Към какво ще се върнат? — пита Спектър. "Ще заменят ли KFC със салатата от киноа?"