"Козият рог" на крачка от "Оскар". Завистта или партията го спряха?

Филмът е гледан от 2 млн. зрители през 1972 г., когато излиза. И до днес не слиза от екраните

"Той всичко изживяваше до пръсване. Самовзривяваше се. Когато беше ядосан, ходеше неспокойно от единия край на стаята до другия, като непрекъснато ускоряваше крачките. От нерви удряше отпуснатите си ръце по бедрата като пърхаща птица". 

Това са спомените за Методи Андреев на Илия Добрев, един от любимите ученици на големия наш режисьор. Негови са емблематичните филми "Бялата стая" (1968), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), по романа на Богомил Райнов, "Козият рог" (1972), по разказа на Николай Хайтов, "Голямата скука" (1973), пише standartnews.com. 

"Методи беше едновременно деликатен и остър, категоричен. Умееше да предизвиква, да те накара да се амбицираш и да направиш най-високото, на което си способен - това е голямо качество за режисьор. Той умееше да изважда от актьора най-голямото, най-силното, скритото в него. Това ставаше и с всички други хора, с които работеше, така се случи и с мен, умееше да ме изкара от себе си, така да ме ядоса понякога, че накрая получавахме най-доброто решение", казва за него Стефан Цанев.

Как се намира цигулка в село Калище

Методи Андонов е роден на 16 март 1932 г. в село Калище, област Перник. Като дете има огромното желание да свири на цигулка. Но в родното село трудно се открива такъв инструмент. В крайна сметка баща му намира една детска цигулка и малкият Методи започва да се учи. Обаче струните се късат и бащата ги "подменя" с обикновени конци. Това ужасно обижда Методи и той завинаги захвърля цигулката. Но явно поривът към изкуството не угасва. Момчето се насочва към театъра покрай читалищната селска трупа, в чиито спектакли  участва. Семейството се мести в София.

Създава шедьоври на театралната сцена

През 1955 г. Методи завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност театрална режисура, след което работи в Бургаския драматичен театър, а от 1959 г. в Сатиричния театър в София.

Това са най-големите му успехи, сред които постановки на "Суматоха" на Йордан Радичков, "Предложение. Сватба. Юбилей" на Антон Чехов, "Чичовци" на Иван Вазов, "Михаил Мишкоед" на Сава Доброплодни, "Смъртта на Тарелкин" на Александър Сухово-Кобилин, "Ревизор" на Николай Гогол. В черноморския град работи заедно с режисьорите Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова. Екипът заформя един от най-силните периоди в историята на бургаската сцена. От 1959 година поставя в Държавния сатиричен театър, на който е директор и художествен ръководител за кратко. В периода 1960 - 1974-та преподава актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ.

През 1968 г. заснема първия си филм, а през 1970 г. напуска Сатиричния театър и започва да се занимава предимно с кино. Неуморим работохолик, с енергията си Методи Андонов увлича всички около себе си - все едно дали е на театралната сцена, на снимачната площадка или сред студентите от ВИТИЗ. Харизматичен, той притежава удивителната способност да въздейства. Режисьорската му палка създава точен мизансцен на артистите, органична мимика и жест.

По това време се наблюдават чудесните изяви и едни от най-успешните роли, създадени от Георги Калоянчев, Константин Коцев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Енчо Багаров,  Димитър Манчев, Татяна Лолова, Саркиз Мухибян, Хиндо Касимов, Васил Попов...

"Та той така много ги обичаше! Но никога не го показваше. Умееше да им го подскаже по андоновски", казва Светослав Статков, редактор в БНР и автор на пиеси.

Снима "Козият рог" в метоха Орлица

Филмът "Козият рог" е смятан за едно от върховите постижения на българското кино. Заедно с режисьора Методи Андонов, негови създатели са Николай Хайтов (сценарист), Димо Коларов (оператор), Константин Джидров (художник) и др. Главните роли се изпълняват от Антон Горчев (Караиван), Катя Паскалева (Мария) и Милен Пенев (овчарят, любимият на Мария). Автор на музиката към филма е Мария Нейкова, като по-късно по текст на Богомил Гудев се ражда песента "Двама", изпълнявана от Мария Нейкова.

Част от сцените на "Козият рог" са снимани в метоха Орлица и кошарите около него край град Рила, който се намира по пътя за Рилския манастир.

Филмът излиза през 1972 г., като до края на годината е гледан от над 2 милиона зрители. След триумфа в родината, лентата се прочува и в чужбина. Номиниран е едновременно за участие на фестивала в Кан и за американските награди "Оскар" - единственият български филм, който попада в престижната селекция до този момент. Дъщерята на режисьора Методи Андонов, която влиза в ролята на малката Мария, разказва, че най-вероятно филмът е забелязан от членове на Американската академия.

Но на крачка от успеха надеждите за голям пробив са попарени.

"Академията тук не получава отговор. Дипломатическата мисия в София се свързва с киноцентъра и го иска отново. Но не го дават", каза дъщерята на Методи Андонов.

Версиите са две. "Въпреки че има статут на номинираност, изобщо не е пратено копието. Другата версия е, че е технически негодно копие, без звук", допълва тя. Точната причина и до днес не е ясна.

"Или са чисто партийни комунистически съображения, или някакви хора в българска кинематография са му попречили по професионални колегиални причини", коментира още Невена Андонова.

Въпреки че отпада и от двете надпревари (в Кан поради дипломатически спънки от страна на Турция), филмът е купен от 62 държави. Дори се говори, че е в личните колекции на Франсис Копола и Педро Алмодовар.

"Козият рог" е един от най-награждаваните български филми на редица други международни филмови фестивали. Отличен е със: специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови Вари (1972), награда "Сребърен Юго" от Международния филмов фестивал в Чикаго (1973), голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм - Варна (1972), награда за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Панама (1972), награда "Фемина" за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Брюксел (1973).

"Най-важният урок от него е любовта във всяко едно отношение - към децата, към изкуството, към живота, към приятелите. Той е закърмен с тази любов, която е получил от семейството си - тези много бедни, обикновени хора, които като някакви орлици бяха.

Те до последния си дъх го смятаха за изключителен. Не са имали никакви питания по въпроса, когато той в село Калище, в едноетажна къщичка от две стаи и една кухня, е казал, че иска да учи френски и да отиде във Френски колеж, те да се дигнат и да дойдат в София, и да живеят в една още по-малка къщичка в Красно село.

Защото той иска да учи и е приет във Френския колеж и това не е подлежало на никакви коментари. Иска да свири на цигулка, добре - ще свири Е". Това разказват Невена и Милена Андонови пред БНР, загубили баща си като деца. И до днес се опитват да запазят живо усещането за връзка с него.

"Той беше на някаква скорост, на свръхскорост се движеше, излъчваше страшно много радост и вдъхновение" - взират се през маранята на времето двете сестри. В спомените на дъщерите си Методи е вечно липсващият татко, живеещ в радост и вдъхновение от работата си.

Сякаш предчувствайки малкото време, което съдбата му е отредила на земята, Методи Андонов не просто живее - той бърза, препуска, гори в изкуството, за да остави ярко, богато и разнообразно творчество, вписано в културната история на България.

Методи Андонов умира като заслужил артист две години след премиерата на своя шедьовър, за който е отличен посмъртно с Димитровска награда. През 1974-та, когато напуска този свят едва на 42 години, Методи Андонов е заслужил артист, професор, режисьор на най-хитовите постановки в Сатиричния театър и на четири филма. Носител е на престижни награди от филмови фестивали и на Димитровска награда. За него днес напомнят улица в София, камерната зала в Сатиричния театър, читалище в родното му село.

И "Козият рог", който не слиза от екраните.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук