Липсва ви самоувереност? Ето причината
Мелани Грийнбърг, практикуващ психолог и автор на няколко книги, посветени на психичното здраве, посочва, че липсата на самоувереност има три основни източника, които с малко усилие могат успешно да се превъзмогнат.
За да се случи това обаче, трябва да разберем страховете, в които те се коренят, пише тя в статия си за Psychology Today, цитирана от Obekti.bg.
Причина 1. Скорошен провал или отхвърляне
Поредица научни изследвания са установили, че степента на щастие, което изпитваме, зависи до 40% от последните събития в живота ни. Краят на връзка, смъртта на близък, загубата на работното място и болестта имат най-вредно въздействие върху щастието ни.
След като щастието има ефект върху самооценката ни, възможно е нашата самоувереност да спадне след болезнено преживяване.
В книгата си Emotional First Aid (Емоционална първа помощ), психологът Гай Уинч твърди, че хората, които имат ниско мнение за себе си, страдат от неуспехите по-дълго.
„Когато загубим работното си място, например, това може да доведе до възраждане на старите мисли за нашата безполезност, като им дава нова сила“ – пише той.
Важно е да разберем, че провалът е част от живота. Преди да стане президент, Ейбрахам Линкълн е загубил работатата си и два пъти не е избран за конгреса. Ако човек успее да постигне целите си въпреки провалите, това е силен стимул за преодоляване на липсата на самочувствие.
Как да преодолеем липсата на увереност, причинена от неуспеха:
- Дайте си време да се адаптирате към новите условия.
- Не се изолирайте. Вместо това продължавайте да правите това, което ви е интересно и което разпалзва любопитството ви.
- Говорете повече с приятели и близки. Това ще ви разсее от отрицателните мисли и ще ви даде чувство за сигурност.
- Говорете за провалите си с хора, на които имате доверие.
- Не се отказвайте и продължавайте упорито да се опитвате да постигнете целите си. Бъдете готови да смените стратегията.
Причина 2. Социална тревожност
Много от нас разбираемо се страхуват от ситуации, в които трябва да говорят с хора, които не познават – на партита, семейни събирания и интервюта за работа. Притесняваме се, че хората ще ни оценят отрицателно, че обръщат внимание на негативните ни черти и това води до притеснение и липса на увереност.
Почти всеки от нас е имал отрицателно преживяване във взаимодействието си с другите – били сме отхвърлени от връстниците си, или подигравани в училище – и в резултат на това страхът от социално взаимодействие и отхвърляне продължава да присъства и в умовете ни на възрастни. Корените на този страх могат да се проследят и още по-дълбоко, ако родителите ни са ни сравнявали с другите около нас по отрицателен начин, критикували са ни или не са обръщали внимание на успехите ни.
Като правило тази липса на самочувствие се корени в изкривеното разбиране за това до каква степен хората се интересуват от нас. В реалността повечето хора са напълно погълнати от себе си и като цяло формират впечатление за вас, което е изцяло проекция на собствения им вътрешен свят.
Когато хората съдят някого, това често служи само за да им помогне да подобрят собствената си ниска оценка за себе си. Тази оценка често е повърхностна и се основава само върху това, което виждат на пръв поглед. Наистина ли си струва да се тревожите за това?
Как да преодолеете страха от социално взаимодействие?
Спорете със суровия си вътрешен критик. Припомнете си всичките си добри качества – например че имате чувство за хумор, или сте добър приятел, или талантлив художник и т.н. Каквото и да е, определено има нещо, което може да ви накара да се гордеете със себе си.
- Ако трябва да говорите с хора, които не познавате добре, помислете за теми на разговор, върху които може да се съсредоточите предварително.
- Ако се опитвате да избегнете социалните контакти, нещата само ще се влошат. Отидете на това парти, или на тази среща, дори ако се чувствате нервни. Опитът е важен, а той идва само с практиката.
- Поставете си реалистични цели. Само кратък разговор с двама непознати на парти може да се превърне във важна първа стъпка.
- Концентрирайте се върху другите хора. Сложете шапката на наблюдател – изследвайте как те изразяват емоциите си и какво казват. Така ще избегнете затварянето в собствените си чувства и ще научите нови начини за общуване с хората.
3. Перфекционизъм
Някои хора си поставят прекалено високи стандарти във всичко, което правят. Те са убедени, че трябва да получават само най-високите оценки, да имат само най-талантливите деца, най-прекрасните съпрузи, най-добрата професия. За съжаление не всичко в живота се случва по начина, по който ни се иска, и не всичко зависи от нас. Има някои неща, които не можете да контролирате: глупавия си шеф, безработицата, гените и какво ли още не.
Ако непрекъснато сте разочаровани заради това, че не сте толкова перфектни, колкото трябва, един ден ще се окажете с нулево самочувствие. Това на свой ред може да доведе до редица проблеми със здравето: депресия, безсъние, хранителни разстройства и хронична умора.
- Оценявайте себе си според усилията, които влагате в нещо (което е по силите ви да определите и промените), а не според резултатите от действията си (които често не зависят изцяло от нас).
- Задайте си въпроса: Ако бяхте с около 10 процента по-съвършени в някаква област от живота си, това щеше ли да ви даде резултата, който искате? Ако отговорът е не, тогава просто не си струва да си губите времето и енергията с него.
- Перфекционизмът се основава на принципа „всичко или нищо“. Опитайте се да видите, че нещата в живота никога не са черно-бели. Взимате ли предвид обстоятелствата, когато съдите себе си? Научихте ли нещо ново, дори да не сте получили идеалния резултат?
- Самооценката на перфекционистите никога не е стабилна. Те са доволни от себе си, когато всичко върви по план и мразят себе си, когато нещата са само горе-долу. Научете се да обичате себе си, каквото и да се случи.