Мистерията на века: Тайният шифър на Донската Богородица
Иконата е уникална, защото на гърба и има второ изображение, което коренно се отличава като тематика, стил и техника
Една тайна мъчи руските учени. Какво крие шифърът от 24 гръцки букви скрит в Донската икона на Божията майка. Прочутото изображение вълнува иконографи, историци и археолози от години, но отговор така и не се намира. Не се знае нито кога, нито кой е нарисувал Светото лице, нито защо във воала на Девата е скрит тайният код, пише "Стандарт".
Иконата е уникална, защото на гърба и има второ изображение, което коренно се отличава като тематика, стил и техника. На него е Успението на Богородица, а във воала й е скрит тайния код.
Руските учени са се доближили до разрешаването на тайната, предават световните агенции, но въпросът обаче не е окончателно разрешен.
„Християнски хора, живеещи във военно звание, призоваващи казаците, научили за идването на благородния Велик княз Дмитрий Иванович в района между реките Дон и Непрядва, скоро този образ на Пречиста Богородица дойде да помогне на православната армия като подарък на верния велик княз Дмитрий Иванович и на цялата православна армия в съхранение и да победи нечестивите агаряни, предавайки ги ”, се казва в хрониката. Тя е от 1692 г. Но кога всъщност се ражда легендата е много трудно да се каже. Най-вероятно е преди 17 век, защото по времето на Дмитрий Донски думата „казак“ означава нещо съвсем различно.
„През XIV-XV век не е съществувала Донска армия, казаци са се наричали нередовните татарски отряди, постъпващи на служба при великия херцог“, обяснява историкът Левон Нерсесян.
Друга версия за произхода на изображението се ражда от легендите за Куликовската битка, възникнали в средата на 15 век. Според тях иконата е нарисувана в Коломна, където обединената руска армия се е събрала преди решителната битка. Иконата е дадена на княза след молебен в главната църква в града. С нея той тръгва на голямата битка, която печели. Хората са убедени, че самата Божия майка е държава меча му.
Според Нерсесян ликът на Божията майка е лицето е принцеса Евдокия. Може би реликвата се е появила след смъртта на съпруга й Дмитрий Донски през 1389 г.
Ако е вярно, че принцеса Евдокия е поръчала иконата, то тогава автор на изображението би могъл да бъде най-големият майстор по онова време - Теофан Гъркът.
Той се появява в Русия през около 1370 г. от Кримската Кафа и за пръв път работи в Новгород, където все още могат да се видят стенописите му в Преображенската църква. Но в един от летописите се споменава, че той е нарисувал и Успенската катедрала в Коломна.
Иконографията на изображението говори в полза на гръцкото авторство. Специалисти по история на изкуството отбелязват, че той принадлежи към типа „Елеуса“ („Нежност“), разпространен във Византия, който Теофан направи популярен и в Русия.
Не всички изследователи обаче са съгласни с това. Първо, след Новгород почти нищо не се знае за живота на чуждестранния майстор. Второ, много от произведенията, приписвани на гърка, всъщност не принадлежат на него.
„Единственото оцеляло автентично произведение на Теофан е в църквата „Преображение на Спасителя“ в Новгород - уточнява Нерсесян. - Всичко друго са спекулации с по-голяма или по-малка вероятност.”
Но най-объркани са учените от обратната страна на светото изображение. На нея е друга икона на Богородица, представяща нейното Успение. По техниката на иконопис тя е коренно различна от чудотворния образ.
Изследователите и до днес спорят дали двете страни на иконата са създадени от един майстор или не. Най-много ги обърква стила на изображенията - странен за Средновековието, руско-византийски.
"През XIV -XV век има много работилници, които принадлежат на признати иконописци от онова време. Възможно е неизвестният автор на Донския шедьовър да е работил в една от тях - под ръководството на същия Теофан, грък или Андрей Рубльов“, обяснява Жана Белик, ръководител на отдела за експертизи и изводи в изкуствознанието на Музея „Андрей Рубльов”.
Надписът върху втората икона е неразбираем. На мофорията (дълъг женски воал) на Божията майка се появяват 24 гръцки букви. Те не са хаотично разположени. Според учените буквите са шифър.
Сред няколко години изследвания Левон Нерсесян стига до извода, че надписът най-вероятно е от библейската книга Псалтир: пасаж, свързан с предсказания за Дева Мария. „Или това е текстът на някаква молитва“, предлага експертът.
Според него обаче версията не е окончателно потвърдена. Научната общност все още се бори с мистериозния шифър и тайната за произхода на иконата Дон. Смята, че това е загадката на века.