Митовете за "червения телефон" между Москва и Вашингтон през Студената война

Преди няколко дни се проведе историческа за световната политика среща - президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин разговаряха на 4 очи в Женева. припомня dir.bg.

Макар да не стигнаха до открита конфронтация, очаквано те не постигнаха пробив и разговорът им неминуемо напомни за най-критичната точка в неизменно напрегнатите отношения между двете големи държави - Студената война.

Един от емблематичните символи за този период, олицетворение на силата и секретността, директната линия за комуникация между Белия дом до и Кремъл, известен още като червения телефон.

Истината обаче е, че това е мит. Всъщност никога е имало дори телефон, камо ли червен. И той не е бил в Овалния кабинет на американския държавен глава, а в Пентагона...

Идеята и преговорите

Всичко започва по време на Кубинската ракетна криза (руснаците я наричат Карибската криза, а самите кубинци - Октомврийската криза) - най-острият конфликт по време на Студената война между САЩ и СССР. 

Тя започва на 16 октомври 1962 г., когато американското разузнаване докладва на президента Джон Кенеди информация, която разкрива разполагането на стартови площадки на съветски ядрени ракети на острова. 

В момента, когато напрежението е във връхна точка, важно съобщение от 3000 думи на съветския лидер Никита Хрушчов е получено и разкодирано за цели 12 часа, което се оказва опасно дълъг период при реална заплаха от ядрен удар.

Докато Вашингтон подготвят отговора си, от Москва пристига но, още по-остро съобщение, с което се изисква изтеглянето на американските ракети от Турция.

Тогава сред съветниците в Белия дом започва ражда идеята, че кризата би могла да бъде контролирана много по-успешно, ако има съществува по-бърза комуникация между ръководствата на двете държави.

Докато тя бъде създадена обаче, Кубинската криза приключва - едва 13 дни след започването си, когато все съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите за балистични ракети ще бъдат демонтирани.

Въпреки това, американският и съветският лидер се споразумяват, че в интерес и на двете държави е да имат по-бърз и сигурен начин за комуникация.

И така, с "Меморандум за разбирателство", подписан на 20 юни 1963 г. също в Женева, двете сили се споразумяват, че "по време на извънредна ситуация правителството на Съединените американски щати и правителството на Съюза на съветските социалистически републики трябва да установят директни комуникации, веднага щом това е технически осъществимо.

От разказите на Чехов до лисица и куче

Реалното пускане на връзката отнема около два месеца. И така тя е открита на 30 август 1963 г.

Но първоначално създаденият "червен телефон" всъщност е система от телепринтери, които използват криптирана връзка. Нещо повече, за да е възможна тази връзка, са нужни 10 000 мили дълъг трансатлантически кабел от Вашингтон през Лондон до Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки и накрая до Москва. 

Четири американски телематични машини са прехвърлени в Москва и инсталирани в Кремъл. Същият брой машини, произведени в Източна Германия, са изпратени до съветското посолство във Вашингтон, след което доставени в Пентагона, който остава дом на "горещата линия".

Двете страни се сдобиват и с устройства за кодиране, така че американците да могат да превеждат получените съобщения на английски, а руснаците на руски.

Всичко това, разбира се, се случва в пълна секретност. Тъй като не се знае за нея, тя няколко пъти е прекъсната случайно, например близо до Копенхаген от датчанин с булдозер и от финландски фермер, който буквално го разорал.

Публикации показват, че във Финландия не са останали документи за появата на системата, макар за използването на територията й страната ежемесечно да получавала наем. В МВнР на Финладия се открива едно споменаване за "горещата линия" - от октомври 1967 г., когато тя вече съществува от 4 г.

"Държавната пощенската и телеграфна служба получава наем от 2189.25 марки на месец", се казва в писмо на нейния директор Ойва Салойла, изпратено до МВнР на страната.

Ръководителят на отдела Юрийо Риху пък разказва, че е отговарял "горещата линия" да работи безупречно. Кабелът обаче нееднократно се повреждал и дори няколко пъти се наложило да бъде призоваван по съдебно дело за компенсация на загубите.

Той си спомня дежурството си още по време на преговорите между СССР и САЩ. 

"Помня, че военните ни изпратиха група хора, за да следят за запазването на кабела. Дадохме им помещения и в определени точки поставихме охрана. Въпреки разпространеното мнение, това не е била телефонна линия, а линия за предаване на съобщения с помощта на 5-битния код Бодо", уточнява той.

Натискането или ненатискането на клавиши съответствало на предаването или непредаването на един бит с помощта на секретно устройство. Съобщението можело да се прочете само от тези, които имали специална лента, с помощта на която кодът можел да бъде транслиран в текст.

Преди да бъде пусната, годността на линията преминава всеки час през тест. Москва изпращала съобщение до Вашингтон и оттам отговаряли. Имало договорка тестовите съобщения да не носят политически характер. Затова от Кремъл например изплащали откъси от разказите на Чехов или от стихотворения на Пушкин.

Първото изпратено съобщение след официалното пускане на системата също не е политическо, не е и точно драматично като първата телеграма на изобретателя на телеграфа Самюел Морз "Какви чудеса върши Бог". 

Вашингтон изпраща до Москва пробното послание "Бързата кафява лисица прескочи мързеливото куче 1234567890", използвайки всяка буква от английската азбука и всички арабски цифри - тест за точността на системата".

Кой президент за какво използва системата?

Джон Кенеди обаче така и не успява да използва директната връзка, защото е убит само три месеца след пускането й.

Първият президент, който прави това, е Линдън Джонсън, на когото му се налага да комуникира спешно с руския си колега Алексей Косигин по време на Шестдневната война между Израел и съседните арабски държави през лятото на 1967 година, когато двете суперсили съгласуват помежду си военните си ходове, за да се избегнат недоразумения.

През септември 1971 г. "горещата линия" е усъвършенствана - появил се канал за спътникова връзка чрез американската система "Интелсат" и съветския апарат "Молния-2".

Това се случва само три месеца преди военния конфликт между Индия и Пакистан, който става причина новият президент Ричард Никсън да разговаря с тогавашния стопанин на Кремъл - Леонид Брежнев.

На Никсън му се налага да използва горещата линия още два пъти - първо по време на войната Йом Кипур през 1973 г. и след това през юли следващата година, когато Турция нахлува в Кипър.

По-късно президентът Джими Картър използвал системата само веднъж - през 1979 г., когато СССР нахлува в Афганистан. 

По повод този случай години по-късно бившият съветник в Кремъл Фьодор Бурлацкий разказа как Картър попитал Брежнев вярно ли е, че Москва подготвя нахлуване в Афганистан. "Не съм чул, чакайте да попитам военния министър", отговорил той и и се престорил, че говори с някого. После го успокоил, че няма такива планове.

През 1983 г. Роналд Рейгън, който проявява силен интерес към системата, инициира преговори, които водят до усъвършенстването й с високоскоростен факс. Съветският съюз и САЩ се договорят официално да направят това на 17 юли 1984 г.

Така през 1985 г. връзката е модернизирана, като е добавен канал за факсимилна връзка, а през 1988 г. телеграфът е прекъснат, след като години тестване и използването доказа, че факс връзките са надеждни. Рейгън използва връзката няколко пъти, сред които, за да обсъди събитията в Ливан и вълненията в Полша.

20 г. по-късно - на 1 януари 2008 г., вече много по-модерна геостационарна компютърна мрежа свързва Москва и Вашингтон. Новата система продължава да използва двете сателитни връзки, но старият кабел е заменен с оптичен.

Софтуерът позволява два варианта на комуникация: чат за говорене - за координиране на операциите, и имейл за писмени съобщения. Предаването е почти мигновено.

По време на съвместна пресконференция през 2010 г. с руския президент Дмитрий Медведев, президентът Барак Обама се пошегува, че Twitter е заменил горещата линия с думите: "Може би най-накрая ще можем да изхвърлим онези "червени телефони" от едно време".

През 2013 г. администрацията на Обама добави канал, предназначен да изпраща имейли с прикачени файлове за киберинциденти.

И три години по-късно му се наложи да го използва за това -  разговаря с Владимир Путин за хакерските атаки по време на предизборната кампания в САЩ.

Тогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че "това е нормална закрита линия за връзка, която държавните глави използват за телефонни разговори", с което остави впечатление, че всички разговори между двамата президенти се провеждат по тази линия.

Американските медии обаче коментираха, че никога по-рано Белият дом не е използвал системата "червен телефон" за връзка с Кремъл, което всъщност подчертава сериозността на ситуацията.

Самият Обама в един момент държеше символично на бюрото си такъв телефон. В своята автобиография Ричард Брансън обаче разказва, че той го използвал... да поръчва чай за гостите си.

"Седяхме и вече се готвехме да си тръгваме, когато обърнах внимание на червената слушалка на бюрото му. Обама забеляза, че гледам в тази посока и каза: "По-рано такива телефони са се използвали за извънредни ситуации, но сега ги използвам, за да поръчвам чай на гостите си", разказа британският милиардер.