Хората могат да идентифицират намеренията на другите само чрез погледа им, сочи ново изследване, публикувано в Communications Psychology и цитирано от Live Science. Проучването разкрива как мозъкът обработва движенията на очите и как тези микросигнали могат да предадат информация за намеренията на човек.

Как очите говорят вместо нас

Екип от университета Макгил в Канада, ръководен от професор Йелена Ристич, провел серия от експерименти с цел да установи дали хората възприемат умишлените движения на очите по различен начин от неволевите. В първия етап изследователите заснели участници, които променяли посоката на погледа си умишлено или под диктовка.

След това около 80 доброволци били поканени да наблюдават записите и да предскажат посоката на погледа. Резултатите показали, че хората реагират по-бързо, когато движенията на очите са умишлени, като разликата във времето за реакция е измерена в милисекунди.

„Това подсказва, че мозъкът може да разпознава намерение чрез фини микродвижения на очите, които са почти незабележими за невъоръжено око“, обяснява Ристич.

Как мозъкът обработва намеренията?

В следващи експерименти, включващи общо 140 участници, учените изследвали дали възприятието за намерение влияе върху поведението при проследяване на погледа. Въпреки че доброволците реагирали по-бързо при умишлени движения на очите, изследването не установило значителна разлика в самото проследяване на погледа.

„Това предполага, че в мозъка може да има два отделни процеса — един за идентифициране на намерението и друг за реакция на него“, казва Ристич.

Микродвиженията – невидимите сигнали

Анализът на видеозаписите разкрил малки, но съществени движения в областта на очите непосредствено преди промяната на посоката на погледа. Според изследователите, именно тези фини сигнали помагат на наблюдателите да предскажат намеренията на другия.

„Тези микросигнали може да действат като неосъзнати подсказки, които ни помагат да разпознаем умишлените действия“, допълва Ристич.

Практическо приложение и следващи стъпки

Изследването има потенциални приложения за разбирането на социалните умения при хора с разстройства от аутистичния спектър. В бъдещи експерименти екипът планира да включи участници с аутизъм, за да проучи как те обработват социалните сигнали, предавани чрез погледа.

„Ако разберем как тези хора възприемат или пропускат определени сигнали, може да разработим по-ефективни методи за обучение и терапия“, подчертава Ристич.

Проучването поставя основите за нови изследвания в областта на невербалната комуникация и социалното възприятие, като демонстрира колко мощен инструмент може да бъде погледът в междуличностното общуване.