Британският писател и журналист Джеймс Рейнолдс разказа за собствения си опит с клинична смърт при рутинна операция на жлъчния мехур, информира DailyMail.

Мъжът споделя, че подготовката за операцията е била доста спокойна, защото не е бил нервен и е знаел, че всичко трябва да мине гладко. Но след като дошъл в съзнание след операцията, героят на историята започна да се чувства странно.

Спомня си, че са му давали болкоуспокояващи след операцията и в един момент е изпаднал в състояние на ступор, подобно на кататония. Журналистът разказва, че спрял да усеща, че диша и постепенно губел съзнание. Но скоро всичко се променило, когато той не можел да диша.

„Сестрата ми казваше: „Джеймс, трябва да дишаш“, но не можех да кажа нищо. Знаех, че нещо не е наред с упойката, но не можех да помръдна или да отговоря.

В този момент, когато съзнанието започнало да избледнява, той казал, че започнал да мисли за майка си и баща си, а после изведнъж нищо не се случило.

„Можех само да гледам как светът ми побелява. Животът ми не мина пред очите ми. Не виждах Бог, само всичко беше бяло. И тогава си помислих: „Е, това май е краят“, разказва журналистът.

Мъжът си спомня, че сякаш се озовава в друга реалност: нямало дискомфорт, нямало суматоха наоколо, а бялата светлина ставала все по-ярка и мислите му сякаш ставали по-ясни. В същото време лекарите продължили да се борят за живота на Джеймс, който бил в състояние на клинична смърт.

"И тогава - щрак! - и разбрах, че нося респиратор, през който дишам. Някаква студена течност премина през вените ми и разбрах, че се връщам в реалността", разказва за чувствата си мъжът.

Лекарите успели да стабилизират състоянието на журналиста, но той се чувствал изтощен и не можел да си спомни всичко за това състояние, но болката постепенно изчезнала. Мъжът е благодарен на персонала, който го е върнал от ръба на смъртта, и казва, че е бил "много близо до смъртта".

„За моите лекари това беше просто още един ден в офиса. Но за мен, признавам, беше необичайно. „Близо до смъртта“ е относително понятие и може би никога няма да узная истинския риск.

- Знам, че в тези важни моменти, колкото и нажни да изглеждаха, хората около мен направиха необходимото, за да се уверят, че съм добре. Работиха гладко и професионално, за да ми помогнат, когато не можех да се справя сам. И за това съм благодарен“, завършва Джеймс.

Превод и редакция: БЛИЦ