Д-р Борис Комитов е учен от Института по астрономия към БАН - н.с. първа степен, геофизик и астроном. Работи в Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория Рожен. Работил е и към Централната лаборатория за космически изследвания. През 2008 година Центърът за малки тела в Слънчевата система именува на негово име астероид от главния пояс на Марс и Юпитер - /20363 Komit 1998KU1/. Автор е на около 70 научни и над 50 научно-популярни статии, както и на 3 книги в областта на физиката на Слънчевата система.
<em>Д-р Комитов единствен се осмели да опровергае Теорията за глобалното затопляне на климата в резултат на парниковия ефект и ролята на разширяващата се озонова дупка. Прав ли ще се окаже българският учен? <br /> </em><br /> Напоследък сме свидетели сме на сякаш &bdquo;изместени&rdquo; годишни времена, на температурни аномалии почти абсурдни за климатичния пояс и на България. Твърденията на д-р Комитов са, че на планетата вече е настъпил предстоящ двувековен температурен миминум, стартирал от 2006 г. &ldquo;Около 2000 г. е достигнат максимумът на една много неблагоприятна обща климатична тенденция през топлото полугодие в България. Но много повече би трябвало да предизвика тревога приближаващият двувековен температурен минимум. Той ще бъде по-силно изявен през студеното полугодие. За територията на България той ще засегне отрасли като въгледобива в откритите рудници на &ldquo;Марица изток&rdquo;, морския и речен транспорт по Дунав. Във връзка с това изграждането на нови ядрени електрически мощности ще е съвсем целесъобразно. Съществуващата Теория за антропогенния парников ефект, пораждащ затоплянето на климата, тласка търсенията и усилията на учените, държавните ръководители и управленията на големите компании в съвсем неправилна посока. Разработват се програми в областта на икономиката и се дават предписания към стопански отрасли и фирми, че и цели държави, които се основават (меко казано) на съмнителни климатични сценарии за близкото бъдеще&rdquo;, категоричен е физикът пред БЛИЦ. Той е убеден, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>за всичко е виновно Слънцето<br /> </strong></span><br /> С години Комитов го наблюдава, изследва протуберансите му, анализира, съпоставя&hellip; И в края на краищата намира, че неговата активност си има определена цикличност, която диктува условията на Земята. Доказал е научно, че Слънцето си има къси и дълги цикли на активност. Твърди, че късите слънчеви цикли са с интервал от 11 години и са с по-малък климатичен потенциал, но пък чрез геомагнетизма си те активно влияели върху нервно-психическите явления, а и водели до отпечатък в историческите процеси, свързани с конкретни събития &ndash; войни, икономически кризи, преговори, споразумения и прочие.<br /> <br /> А големите цикли на слънчева активност, какъвто е основният слънчев цикъл, варират от порядъка на 2200-2400 години. Те влияят на цели епохи в човешката история. И точно те са активирали Великото преселение на народите, Кръстоносните походи и прочие събития от предходните ери, пояснява ученият.<br /> <br /> Като изследва тази слънчева активност, противно на теорията за глобалното затопляне, Комитов заявява: &ldquo;Сега ни предстои дълбоко понижаване на нивото на слънчевата активност и значително застудяване на климата през 21-и век. През последните 10 000 години в климата на Земята е имало четири епохи на застудяване, известни като &ldquo;малки ледникови периоди&rdquo;. Всички те съвпадат по време с дълбоките минимуми на слънчевата активност, причинени от действията именно на 2200-2400 годишния основен цикъл. Последният &ldquo;малък ледников период&rdquo; е бил през 17 век. Сега, ако не се пренастроим за студовете - умираме от глад!&rdquo;, заявява той. Старозагорският учен е безкомпромисен по отношение на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>предстоящите адски зими, <br /> </strong></span><br /> които тепърва ще ни връхлитат още по-жестоки и по-жестоки. Той е убеден и в това, че Теорията за глобалното затопляне ще претърпи пълен провал през следващите 10-15 години. Промените в климата ще са не с положителен, а с отрицателен знак - убеден е Комитов и бие тревога, като предупреждава, че, предвид предстоящото застудяване, цялото ни селско стопанство и икономика стратегически трябва да започнат да се пренасочват. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Иначе умираме от глад <br /> </strong></span><br /> и съвсем ще се сгромолясаме и покрай настоящите икономически кризи в Европа и света. <br /> На температурния пояс, на който се намира България, идващите зими ще ни сварват все повече по &ldquo;долни гащи&rdquo;, ако не се подсигурим. Настъпващият свръхвекови слънчев минимум и свързаното с него застудяване на климата смъква с 1 градус температурата на Земята, изчислява астрофизикът. А социалните последици от това ще бъдат катастрофални, още повече, че нагласата сред държавните ръководители, големите компании и населението са в обратна посока!<br /> <br /> Най-силен студ се очаква на високите географски ширини през студените месеци на годината. Комитов твърди, че високопланинските ледници в Алпите ще се разраснат чувствително, а континенталните ледници в Антарктида и Гренландия ще укрепнат. Ще се удължи сезонът на трайната снежна покривка и ще се &ldquo;свие&rdquo; възможностите на селскостопанската дейност в Скандинавия, Прибалтика, Северна и Централна Русия, Канада и донякъде в северните райони на САЩ. Заради това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>цената на много видове селскостопанска продукция и на зърното ще скочи <br /> </strong></span><br /> на борсовия пазар. &ldquo;По-суровите условия във високите ширини на Северното полукълбо ще създадат проблеми в петролната индустрия. Това ще е продиктувано от нарастването на делът на северните находища в световния добив на нефт - в Канада, Северно море, Западен Сибир и Аляска. Ще нараснат разходите за добива на &ldquo;черното злато&rdquo; (предвид получаването на нефта и транспорта му), тъй като ниските температури увеличават вискозитета на петрола. И атомните електроцентрали ще стават все по-актуални поради независимия от климатичните условия производствен цикъл. Потреблението на електроенергия ще се увеличи на Север, но възможностите й за добив от водно-електрическите централи в тези райони ще намалеят, тъй като по-често и продължително ще замръзват високопланинските реки и водохранилищата. А влошената икономическа конюнктура ще вдигне отново градуса на международната политика. Съревнованието и противопоставянето в областта на въоръженията и новите технологии между големите държави ще се възродят, прогнозира ученият.<br /> <br /> А що се отнася до топлия климат на Земята през втората половина на 20-и век, обяснението на Комитов е, че по това време слънчевата активност бележи най-големите си върхове от 800 години насам, но... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>това вече е минало <br /> </strong></span><br /> и трябва да стягаме ушанките и да му мислим като как ще се пренастройваме за оцеляване в близките&hellip; 2200-2400 години. Колкото до най-близкото време, д-р Комитов прогнозира, че до 2030 г. ще има рязко и дълбоко застудяване. А плавното затопляне на климата ще започне отново едва към края на 21-ви век.<br /> <br /> <strong>Керка ХУБЕНОВА</strong>