Космическа държава ли е България или не? Докато политиците ни решават може ли малка страна като нашата да впише Космоса сред научните си приоритети, България вече е там. Четири прибора, произведени от учени на БАН, се качиха на международната космическа станция преди седмица. Те са част от експеримента "Обстановка", в който участват 6 държави - Англия, България, Полша, Русия, Украйна и Чехия. А самият той е брънка от амбициозната програма "Космическо време", благодарение на която ще се проследи как слънчевата активност се отразява на хората и техниката, пише в. “Стандарт”.
В известен смисъл днес ние, хората, сме по-зависими от слънчевата активност, отколкото нашите деди с плуга и ралото, разказва доц. Боян Киров. Той е ръководител на единия от екипите, разработил така наречената цилиндрична сонда на Ленгмюр, която преди дни пристигна на международната космическа станция в два екземпляра. Нейната задача е да мери температурата и концентрацията на плазмата - нещо, благодарение на което след това трябва да бъдат формирани поведението на космонавтите и на самата космическа станция. <br /> <br /> Другите два прибора - също еднакви, са разработка на друг колектив на БАН под ръководството на Георги Станев. Ученият обаче се оказва подвластен на космическо суеверие - не иска да говори за техниката<br /> докато тя не бъде монтирана и не заработи. А това ще стане едва около април. През март се очаква на станцията да бъде изведен новият екип космонавти, който ще монтира апаратурата на повърхността й. &quot;Космонавтите вече са тренирали как да направят това&quot;, разказва доц. Киров. <br /> <br /> Тренировките се правели с имитации на приборите във воден басейн, за да бъдат хората максимално близо до условия на безтегловност. Всяка от държавите, които участват в проекта, има отговорност за по някой елемент от него. Унгария например трябва да обезпечи електрониката и събирането на информацията за космическото време. Задачата на България е измерването на поведението на плазмата в зависимост от слънчевата активност, от което ще стане видно и как се променя самата станция при различни условия. Едната сонда според доц. Киров ще бъде монтирана точно на повърхността на космическата станция, а другата - изнесена на щанга и поставена по-нависоко. <br /> <br /> За първи път такива замервания се правят на толкова голям обект. &quot;Освен че тези измервания ще решат поведението на космонавтите, нека не забравяме, че познанието само по себе си е ценност. Любопитно е да видим какъв е каналът, по който слънцето въздейства на земята&quot;, разказва доц. Киров. &quot;Ние изучаваме слънчевата активност отскоро, но вече се сблъскваме с някои митове за нея&quot;. Един слънчев цикъл трае 11 години, а учените проучват активно Слънцето от около 20 години. Учените обаче вече са силно разколебани за начина, по който слънчевата активност и магнитните бури влияят върху здравето ни. <br /> <br /> По думите на доц. Киров дори е провеждан експеримент с групи от хора, като едните били предупредени за слънчеви изригвания, а другите - не. Оказало се, че онези, които знаели предварително, се почувствали зле, без реално да има промени в поведението на Слънцето. &quot;Днешният човек е силно зависим от него - то влияе и върху електрониката, и върху износването на проводниците, по които тече електрическия ток. <br /> <br /> Благодарение на неговото въздействие може да се скапе цялата комуникация на днешния човек - като ни се срине например интернетът&quot;, разказва доц. Киров. В резултат на слънчеви изригвания например се е повреждала електрониката на спътници, които престават да приемат команди от земята. Така че на експеримента &quot;Обстановка&quot; е поверена отговорна задача - да ни приближи още малко към познанието за света, който винаги сме приемали за непознаваем.<br /> <br /> Уредът, който е разработил екипът на доц. Киров, не лети за първи път в Космоса. Навремето сонда, направена от БАН, но в доста по-различен вид, е качвана на спътника, изстрелян в чест на 1300 години България през 1981 година. Преди няколко години пък много подобна на днешната сонда летя в несполучливата експедиция до Марс. За съжаление експериментът пропадна и цялата апаратура бе изпепелена в Космоса, разказва доц. Киров. <br /> <br /> Сегашната сонда е много близка до тогавашния вариант и е преминала всички изпитания - за вибрации и якост например. Любопитното е, че изпитанията не се правят с уредите, които ще летят, а с друга апаратура, която бива поставяна на специални стендове. &quot;Когато я подложиха на удари със сто пъти земното ускорение, един от колегите каза: &quot;Не мога да гледам, не ми издържа сърцето&quot;. А аз му казах: &quot;Това е нищо, трябва да видиш как я тестваме за вибрации&quot;, смее се доцентът. <br /> <br /> В резултат на дългогодишните експерименти най-новата сонда е снабдена с пружина, която й помага да се накланя в различни посоки. Иначе има риск да се обърне на 180 градуса и да не възстанови първоначалното си положение. Или да пробие облеклото на космонавта, който я монтира. Тествана е и за издръжливост на температури плюс влага, като е поставяна във вакуум.<br /> <br /> Парите за апаратурата са дадени отчасти от безпаричните институти на страдащата от перманентен недоимък БАН, отчасти са американски, разказва доц. Киров. И това далеч не е единственото изобретение на академията, видяло отблизо Космоса. /БЛИЦ <br /> <br />