Метеоритният удар по Урал стана световна сензация, защото Космосът още веднъж напомни за апокалиптичните заплахи, които крие. И стотици милиони хора веднага се запитаха защо никой не засече космическия агресор, защо не бяха предупредени жителите на пострадалите населени места, защо нямаше опит болида да бъде унищожен извън атмосферата, още на далечните подстъпи към земята, и докога ще бъдем беззащитни като голи охлюви под ударите от Космоса. На въпросите на военния наблюдател на кп.ру Виктор Баренец отговаря директорът на научно-изследователския институт към Министерството на отбраната, който се занимава с проблемите по отразяването на космически заплахи, Иван Десятов.
<strong>- Русия притежава ли средства, които могат да засекат приближаващ към Земята астероид или метеорит?</strong> <br /> - Средства има, но няма единен център, който да кооридинира работата им. Има таква организации като: Единни космически системи (ЕКС), войските за противовъздушна отбрана (ПВО), които са снабдени със станции за предупреждение за ракетно нападение (СПРН). Но всички те действат поотделно и то с капацитет 25-30%, защото състоянието им не е много цветущо. Затова в небето и то не само нашето, има много дупки, през които могат да нахлуят незабелязано метеорити. Да ние можем да засичаме ракети и да ги унищожаваме, но космическо тяло, което лети със скорост над 10 км/сек. нито ние, нито американците можем да поразим. <br /> <br /> <strong>- А нашата СПРН дали е засякла Челябинския метеорит?</strong><br /> - Това все още се установява, но ако го беше засякла, трябваше да има някакво предупреждение. Но дори и да имаше беше невъзможно за тези няколко секунди от влитането му в атмосферата да бъде изчислена траекторията и мястото на падането. Но дори и това да беше направено и населението да беше предупредено, къде щеше да избяга за броени секунди &ndash; на гробищата ли. <br /> <br /> <strong>- Няма ли начина да се борим с тази напаст?</strong><br /> - Припомнете си за начало тоа време, когато нашите ракети на ПВО не можеха да стрелят толкова далече и толкова високо. Американците се възползваха от това, намираха тези &bdquo;дупки&rdquo; в небето ни и си летяха както искат. Но когато въведохме на въоръжение зенитния комплекс С-75 какво стана? Нашата ракета свали като сънена муха от тавана суперразузнавателния самолет U-2, на който Пауърс се промъкна чак до Урал. Нещо подобно става сега и с астероидите, виждаме ги, но не можем да им повлияем. И какво ще правим? Трябва да ги бием! Да ги разрушаваме. Или поне да ги отклоним от опасната траектория, което да стане колкото се може по-далеч от Земята. С какво да ги бием? Трябва да пробваме с най-новите ни зенитни ракетни системи. Със С-400 най-вероятно няма да успеем. Но С-500 с ядерна бойна глава е напълно подходяха. Чух, че конструкторите имат някакви проблеми с това изделие, но не те били сложни за решаване. Колкото по-рано се справят с тях толкова по-добре. <br /> <br /> <strong>- Какви изводи може да се направят от челябинската трагедия?</strong><br /> Тази трагедия трябва да стане за всички нас много сериозно предупрезителен звънец и урок. А за този звънец ние говорим от 10 години. Въпросът за създаването на система за отразяване на въздушно-космически удари отдавна вече е готов за разглеждане в Роскосмос, Министерството на отбраната и в правителството. Идеята е проста: плътно следене на ставащото в близкия Космос, своевременно засичане на заплахите за Земята и територията на Русия и бързото им отстраняване. Естествено зад тези няколко думи стоят колосални теоретични и конструктивни проблеми, за чието решаване са нужни международни усилия. Трябва да предложим на американците вместо да вдигат противоракетни стобори из Европа, да започнем заедно да правим противокосмическа отбрана. Защото ако сега метеоритът падна над Урал, утре друг може да се пльосне в Калифорния. Никой не е застрахован. А заплаха от планетарен мащаб може да се отрази само със съвместни усилия. <br /> <br /> <br /> <iframe height="400" frameborder="0" width="500" src="https://www.youtube.com/embed/36w4Lh44dZg" allowfullscreen=""></iframe>