На 4 октомври се навършват 105 години от рождението на създателя на компютъра Джон Атанасов.

Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Парди е учителка по математика. Като ученик Джон имал интереси към математиката, волейбола и към бащината му страна. И на 9-тия си рожден ден получава подарък, променил живота му. Обикновена сметачна линийка за проверяване на сметките. Появил се вече първият механичен калкулатор всички забравили за тези линии. Всички освен Джон. Той продължавал да изучава възможностите на тази линийка и постоянно работил с нея. Джон е заинтересуван от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка му прочита учебника по алгебра за колеж на J.M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж достига над нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната и ги разучава, най-вече двоичната бройна система.
Когато Джон трябвало да влиза в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки (под науки се има предвид Биология, Физика, Химия) и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца се раждат едновременно. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия”, дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята за направа на по-добра и по-бърза машина за пресмятания. Семейството отново се премества в Айова.
През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка, Атанасов чувства увереност да се опита да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. В периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката, той е повишен в доцент и по математика, и по физика. След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов решава, че те попадат в два класа — аналогови и цифрови. Доколкото терминът „цифров” тогава още не е използван, Атанасов отбелязва разликата на аналоговите устройства с това, което той смята за „по-добрите машини за пресмятане”. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор. Той е използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
Манията да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството обезкуражаващи мисли, се качва на колата и кара без конкретна посока. Спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. След малкото време без нерви и напрежение, той открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда” идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов започва създаването на компютъра. За да му помогне да реализира целите си, той наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (
Clifford E. Berry). През периода 1939-1941 г. те работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречена по-късно тяхната Операционна система и самият компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г., работата по компютъра е прекъсната. Въпреки, че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.

През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската Артилерийска лаборатория. Там е до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с изследване и разработка в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.
Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на Щатския университет на Айова Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981 г.
След дълго боледуване, Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в Мериленд. /БЛИЦ