В последните десет дни - между откосите и шрапнелите, прехвърчащи от и над Сирия и Ирак, дребнавия алъш-вериш на западноевропейските правителства с Турция за съдбата на милиони хора и абсурдната предизборна кампания за президент на САЩ - в международния информационен поток започнаха все повече да се прокрадват новини от регион, откъдето не сме свикнали на редовни бюлетини - земната орбита и отвъд, пише "Труд".
Три дни преди православния Великден Русия обяви официално, че е провела първо успешно изстрелване на ракета носител от новия си космодрум &bdquo;Восточний&ldquo;, който, както се сещате, вече не се намира в Казахстан, а на руска територия - край река Амур в Далечния изток (откъдето и името му). <br /> <br /> Тестовият полет на стартовия апарат има за цел да провери възможностите на изградените вече съоръжения - две години преди обявената пускова дата през 2018 г. и след разкрития преди година за злоупотреби с 1,5 млн. долара държавни средства, извършени от директора на предприятието, натоварено с изграждането. <br /> <br /> Скоростта, с която същият беше осъден на три години и 3 месеца трудов лагер, сама говори за решимостта на администрацията на Владимир Путин космическата индустрия на Русия да е водещ национален приоритет, както е и национална гордост. Строежът на &bdquo;Восточний&ldquo; беше обявен от руския президент още през 2007 г., но започна едва през 2011 г. <br /> <br /> Съоръжението има за основна цел да намали стратегическата зависимост на космическата програма на Москва от космодрума &bdquo;Байконур&ldquo;, за който Русия плаща на Казахстан годишна аренда от 115 млн. долара с продължителност на договора до 2050 г. и възможността за съвместно управление на града и комплекса. <br /> <br /> Съществуващият досега друг руски космодрум - &bdquo;Плисецк&ldquo; край Архангелск, се смята за морално и технически остарял и не може да покрие изискванията на съвременната космическа индустрия. Стартовите площадки на &bdquo;Восточний&ldquo; ще са специално пригодени за изстрелване на новият клас руска ракета носител &bdquo;Ангара-5&ldquo;, както и за пилотираните и товарни &bdquo;Съюз 2&ldquo; от лек и среден клас. <br /> <br /> Иначе за всеки е ясно, че когато и да дойде време руснаците да се изнасят от &bdquo;Байконур&ldquo;, ще си вземат и винтчетата, и арматурата от космодрума.<br /> Геостратегическото разположение на &bdquo;Восточний&ldquo; може в бъдеще да се превърне в повод за допълнително напрежение от стратегическо-балистична гледна точка между Москва и Вашингтон на фона на изстиващите за пореден път отношения между Русия и Запада. <br /> <br /> Но нека не избързваме с мрачните прогнози. Мнозина международни наблюдатели са единодушни, че космическото сътрудничество между руснаци и американци ще е последната сфера на активни тесни и непринудени контакти, преди да се стигне до нова студена война, ако наистина световните процеси в тази посока се окажат необратими. <br /> <br /> Нормално е най-върлите съперници в една област като овладяването на космическото пространство да се уважават най-много - братската обич, която цари между съвременните германци и руснаци вече второ десетилетие, е един от най-светлите примери за това.<br /> <br /> И докато руските генералски фуражки и бинокли, символ на местната космическа индустрия, се взираха нервно в хоризонта на Далечния изток, същия ден по земите на свободното предприемачество компанията на милиардера ексцентрик Елон Мъск разби десетилетен монопол на картела &bdquo;Локхийд-Боинг&ldquo; и взе поръчка за 83 млн. долара от Военновъздушните сили на САЩ за извеждане в орбита на първия от следващото поколение спътник за сателитна навигация. <br /> <br /> При това предложената от компанията &bdquo;Спейс Екс&ldquo; цена била няколко пъти по-ниска, от търсената досега от &bdquo;Локхийд-Боинг&ldquo; - като ще си говорим за капитализъм ... .<br /> Ракетата &bdquo;Фалкон 9&ldquo; на компанията на Мъск ще е готова за полет през 2018 г., за когато е предвидено и извеждането в орбита на новите навигационни спътници - в множествено число, защото &bdquo;Спейс Екс&ldquo; взема само един.<br /> <br /> ВВС на САЩ ще лансира още осем търга за частни подизпълнители за изстрелване на сателитите. За същата година фирмата на Елон Мъск си е поставила за цел и неин апарат да достигне до Марс - заветната цел на първите две десетилетия от златната ера на широко международно сътрудничество в изследванията на пространството, започнала с извеждането в орбита на Международната космическа станция през 1998 г.<br /> <br /> Овладяването на Червената планета беше обявено за приоритет и от Китай, който официално съобщи преди седмица амбициозна програма - до 2020 г. не само да завърши проекта си за самостоятелен орбитален комплекс паралелно на МКС, но и в същата година неговите тайконавти (китайските астронавти) да кацнат на Марс. <br /> <br /> От битката за космическия Нобел засега отпада европейско-руският проект &bdquo;Екзо Марс&ldquo;, чието замразяване беше обявено тази седмица. <br /> <br /> Официалните причини за решението на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос е изоставане в технологичната програма на планираната съвместна сонда до Марс - причини не се посочват, макар че всеки би се сетил за едно ембарго върху продуктите с двойно предназначение, което най-вероятно сериозно е възпрепятствало последните две години руските учени в наваксването на технологиите за паралелно създаване на марсоход и апарат за приземяване на Червената планета, които поне официално не могат да споделят с европейските си колеги.<br /> <br /> И за да е съвсем шарена картината - Индия. Делхи обяви в края на април, че държавата с най-много математици на глава от населението е завършила собствената си система за сателитна навигация от космоса, изравнявайки се със САЩ, ЕС, Русия и Китай, и ще лансира следващия етап от програмата си за овладяване на царството на Шива - разбира се, че Марс.<br /> <br /> Както казва легендарният Бъз Олдрин - човечеството винаги ще ламти за повече, без да си дава сметка, какво вече притежава. Така е с океаните, така е и с космоса: &bdquo;Ако още не сме колонизирали Луната, какво ще търсим на Марс?&ldquo;...<br /> <br /> Общата несигурност в международните отношения в средата на второто десетилетие на ХХІ век повдига един фундаментален въпрос за съвместното сътрудничество в овладяването на космическото пространство - ами ако се завърне добрата стара космическа надпревара от времето на 60-те и 70-те години на миналия век? <br /> <br /> С изострените нови стратегически амбиции на Русия, растящите американски възможности, нуждите от на утвърждаване на Европа като световна сила и на Китай и Индия като новите космически капери - параметрите на новото състезание в един глобален и преди всичко дигитален свят ще са много по-различни.&nbsp;