Според учени от БАН има исторически данни за поява на това явление по североизточното ни крайбрежие има още от ІІІ век
Към Балчик да бъде насочено изследването на приливните вълни, предлагат европейски специалисти. Това стана ясно на работна среща в Балчик днес на учени от БАН. Тя бе посветена на опасността от цунами в Черно море и сценариите за действие по време на кризисна ситуация.<br /> <br /> На срещата е посочено, че има исторически факти, които подкрепят тезата за свързаността на североизточното крайбрежие на България с цунами има още от ІІІ век. Такива са свидетелството на хрониста Страбон за потопяването на Бизоне /Каварна/, както и разрушаването на храма на Кибела в Балчик след земетръс и последвала приливна вълна през 543 година. Трусът край древния Одесос /Варна/ през август 815г. и пагубното земетресение на 31 март 1901 година с разрушителни вълни, които са го съпътствали са също пример за активността на района. Според ст.н.с. Бойко Рангелов от Геофизичния институт при <br /> <br /> Българската академия на науките динамиката на морето, документирана в Балчик на 7 май 2007 година, категорично е била цунами. <br /> <br /> Учените са представили идеите на проекта СХЕМА на Европейския съюз, разработван съвместно с Франция, Турция, Италия, Португалия, Мароко и България, който изследват теоретичните модули на цунамито. Историческите данни и геоложката активност на региона е повод европейските учени да посочат Балчик като място, където да бъде насочено вниманието към изследвания на приливните вълни. Освен в района на Балчик, в Черно море данни за цунами има около Кримското крайбрежие и Кавказкия бряг. <br /> <br /> Представителите на БАН са обещали в края на май да предоставят на община Балчик карти, които да бъдат полезни при кризисни ситуации, породени от земетресения. Те са категорични още, че бурното строителство край морето е неправилно и последните наводнения на туристически обекти от морските вълни са показателни. <br /> <b>Станислава Георгиева, БЛИЦ</b><br />