За нещо, което всъщност още не е открито, като тъмната материя, съществуват много теории за това какво е и къде може да се крие това неуловимо нещо. Астрофизиците в Goddard Space Flight Center на НАСА са стигнали до нова идея, че в черните дупки, създадени в милисекундите след Големия взрив може да изчезва всичката липсваща материя. Странната хипотеза също предполага, че всички галактики във Вселената може да се намират в океан с милиони от тези черни дупки.

Тъй като броят на видимите обекти като звезди, газ и прах е непълен, за да обясни общите гравитационни ефекти, наблюдавани във Вселената, където около 85 до 95 процента от цялата материя и енергия е неизвестна, естеството и местоположението на тъмната материя е един от най-големите нерешени проблеми на астрофизиката днес. Редица теории са били представяни в опит да се обясни това, както и различни технологии са използвани, но съществува и идеята, че тази тъмна материя може да е съставена от все още неоткрити електрически заредени частици, които може да бъдат открити, като „власинки” около планети.

Един от най-популярните теоретични модели в момента твърди, че тъмната материя съществува, като екзотична голяма частица, но провеждащите се проучвания, включително мисиите, използващи гама-лъчевия космически телескоп Fermi на НАСА, които досега не са открили каквото и да е доказателство за съществуването на тези теоретични частици са неуспешни.
 

Независимо от това, наблюдения с помощта на космическия телескоп Spitzer през 2005 г. доведоха астрофизик Александър Кашлински, до друго заключение, особено когато се наблюдава светлина която изглежда, че „скупчва” на различни места във Вселената. След подобно рентгенова проучване от обсерваторията Chandra през 2013 г. потвърдило, че непостоянния блясък на космически рентгенов фон (CXB) в съответствие с много от променливите на космическия инфрачервен фон (CIB), довели Кашлински до предположението, че единствените неща, които биха могли да блестят достатъчно през целия наблюдаван енергиен диапазон ще бъдат черни дупки.

„Това изследване е опит да се събере на едно място широк набор от идеи и наблюдения, за да се тества колко добре те съвпадат, като съвпадението е изненадващо добро”, каза Кашлински. „Ако това е вярно, тогава всички галактики, включително нашата собствена, се намират в рамките на обширна сфера от черни дупки, всяка с около 30 пъти масата на слънцето.”

Учените имат теория, че първичните черни дупки трябва да са били в изобилие сред първите звезди, образували се веднага след Големия взрив, когато се смята, че вероятно е съставен най-малко един от петте енергийни източника, допринасящи за CIB. Според изследователите, врящата, бързо разширяваща се ранна Вселена може да е създала първите черни дупки само милисекунди след Големия взрив. Ако е така, имайки предвид момента на тяхното зараждане, което е в рамките на една миниатюрна част от първата секунда на съществуване, учените очакват също така, че най-първите черни дупки ще бъдат в рамките на определена от масите ограничена област и биха могли да ги потърсят.

Оказа се, че откриването на гравитационни вълни от LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory), генерирани от две сливащи се черни дупки, показа, че масите на всеки един от тези обекти са някъде между 29 и 36 пъти масата на Слънцето, което означава, че те не само са били изненадващо големи, но и това, че техните размери са изключително близки до очакваните масите на първите черни дупки.

”В зависимост от механизма на работа, първичните черни дупки може да имат свойства, много подобни на това, което LIGO открива”,  каза Кашлински. „Ако приемем, че това е случай, при който LIGO е уловил сливане на черни дупки, образували се в началото на Вселената, можем да разгледаме последствията, които това има върху нашето разбиране за това как в основата си космоса се е развивал.”

Голяма част от предположенията повдигнати в изследователските центрове за това, какво би било, ако тъмната материя всъщност е огромен брой черни дупки, разпределени из цялата вселена и подобни по размер с тези, открити от LIGO. Според учените, изкривяването, причинено от черните дупки би променило разпределението на масите в ранната Вселена, което след това показа своите ефекти на стотици милиони години по-късно, след като първите звезди започнали да се обединяват.

Според приетата теория, през първите 500 милиона години на Вселената след Големия взрив, обикновената материя била твърде гореща, за да се създадат звезди като атомно възбуждане не позволило на ефектите от електростатичната и ядрената сила да окажат влияние. От друга страна,  тъмната материя се смята, че не се влияе от високи температури при съединяване, защото основната причина за формирането й е уж изцяло породено от гравитацията. Така, учените поставят твърдението, че образуването на тъмната материя е поради взаимно гравитационно привличане, последвано от обединяването в купове, известни като „минихалос”, които след това позволили нормалната материя, за да се натрупва около тях.

След това, горещи газове са попаднали в тези минихалос, които в последствие са станали достатъчно плътни, за да се разпаднат и да се създадат звезди. По този начин, ако черните дупки се образуват първоначално от тъмна материя след това, както Кашлински смята, това ще се отбележи, като „скупчване” в CIB, дори ако само малка част от тези минихалос се разпадне достатъчно, за да се създадат звезди. Ако това е така, много от звездите в нашата Вселена може да са били създадени по този начин, като всичко във времето и пространството може да е заобиколено от огромен океан от черни дупки.

Още един фактор в подкрепа на тази теория идва от идеята, че ако космически газ е наличен в минихалос, то получените черни дупки би трябвало да произвеждат рентгенови лъчи, когато е изгарял. По съвпадение инфрачервената светлина уловена от Spitzer и рентгеновите лъчи от газ, попадащ в черни дупки наблюдавани от Chandra, учените смятат, че разпокъсаната същност на CIB и CXB може да се обясни.

Източник: Монитор