Плашели със затвор номинирания за Нобел Самуил Рефетов

През 1949 г. 12-годишният тогава Сами напуска съвсем легално с родителите си родния Русе и България заедно с още 47 хиляди евреи. Когато след години му се наложило да посети българското посолство в Канада, разбрал от служителите, че трябва да се върне в родината си и да стане войник. Тъй като отказал, след два месеца получил писмо, че е осъден на две години затвор.<br /> <br /> &bdquo;Сами винаги разказва с чувство за хумор тази история, тъй като той не е невъзвращенец, а и освен това е напуснал България като дете. Именно заради заплахата от затвор обаче не посещава дълги години родината си. Майка му много се страхувала и била против синът й да дойде в България дори след 1989 г., когато комунистите паднаха от власт. Едва след като тя умира през 1997 г., на следващата година &ndash; след цели 49 години, Самуил идва за първи път в родината си&rdquo;, разказва инж. Петров.<br /> <br /> Двамата приятели&nbsp;учели във френското католическо училище&nbsp;в Русе, в сградата на което днес се помещава Гимназията по икономика, наречена на името на родения в града Нобелов лауреат Елиас Канети. Къщата на Рефетови била съвсем близо до школото и след часовете момчетата често отивали да се гонят в двора й. Още тогава Сами проявявал интерес към биологията и играел с жаби и всякакви буболечки и пеперуди. Баща му работел в банка с белгийско участие в Русе и имал възможност да плаща високата училищна такса за единственото си дете, а майка му била домакиня.<br /> <br /> След като се разделили през 1949 г., двете приятелчета си пишели известно време писма.&nbsp;Заради желязната завеса&nbsp;наложена от комунистическия режим в онези години, кореспонденцията между двете момчета прекъснала, за да се възстанови отново чак през 2005 г.&nbsp;&bdquo;След промените през 1989 г. започнах да търся Сами. Нямах представа, че е в Канада, мислех си, че се е установил някъде в Израел, но не го открих там. Чрез мои познати евреи разбрах, че в Израел живее негов братовчед, който също е професор и също се казва Рефетов. Чрез други познати от него едва през 2005 г. научих телефона на Сами. Толкова се вълнувах, преди да му се обадя - ще ме помни ли, ще разбира ли български, всякакви неизвестни се въртяха в главата ми. Когато се чухме, той не само че ме позна, а и едва сдържаше радостта си: &bdquo;още утре хващам аероплана и идвам веднага в България&rdquo;.В речника му се бяха запазили архаични думи като &bdquo;аероплан&rdquo;, &bdquo;кахъря&rdquo;, които ние вече не употребяваме. Тъй като в този момент имах здравословни проблеми, се разбрахме да се видим в България през пролетта на 2006 г.&rdquo;, разказва за вълненията си инж. Петров.<br /> <br /> Сами завършил френския лицей в Антверпен, след което семейството му се преместило в Канада. Там записал биология в университета в Монреал, а след това - медицина в Макгил. Решил да се занимава с тропически болести, но заради отказано финансиране се пренасочил към ендокринологията. Именно изследванията му в тази област го правят учен от световна величина. През годините д-р Рефетов работи в болници и университети в&nbsp;Монреал, Лос Анжелис, Бостън, Харвард и Чикаго,&nbsp;където се установява и става професор.<br /> <br /> От разказа на своя приятел Веселин разбрал, че не всичко в живота на Сами е било безоблачно. Първата му съпруга &ndash; датчанка, починала млада и оставила на неговите грижи трите им деца. След време съдбата го срещнала с една прекрасна жена &ndash; англичанката Хедър, с която са заедно и до днес.<br /> <br /> След първата ни среща Сами започна да идва почти всяко лято в България. Изключително вълнуващо беше, всички забелязаха, че&nbsp;Сами се чувства българин повече от всеки друг&nbsp;разказва за приятеля си инж. Петров. Един ден той дошъл специално в Русе, за да издири в архивите свидетелството за раждане на Самуил. С тези документи професорът кандидатствал и получил българско гражданство. След това задействал процедура, за да могат и трите му деца също да станат български граждани.<br /> <br /> Инж. Петров очаква своя приятел да дойде в България през есента. Тогава професор Рефетов е канен на конгрес в Испания и е записал в програмата си няколко дни, през които да посети България и родния Русе. &nbsp;Проф. Самуил Рефетов изследва връзката между човешките генетични аномалии и дефектите на тиреоидната (щитовидната) жлеза при регулирането, синтеза, транспортирането и действието на хормона, пише в медицинските справочници. Пръв в света, през 1969 г., описва &bdquo;синдрома на &bdquo;RTH&rdquo;, наречен по-късно на неговото име. След дългогодишни изследвания на над 2000 семейства, чиито членове страдат от синдрома, през 1989 г. идентифицира мутацията на рецептора, причиняващ заболяването. Пионерската му работа дава огромен тласък на напредъка в генетиката, а библиографията му включва над 450 научни труда.<br /> <br /> Откритието му се свежда до следното. Тиреоидната жлеза работи чрез рецептори, за да произвежда хормони. Принципът е като на ключа (хормон) и ключалката (рецептор), за да последва действие, т.е. да се отдели хормон. Но има хора, при които тези рецептори са дефектни и не работят или работят изключително слабо. Природата обаче се е погрижила по свой начин за това и за да се компенсира, жлезата произвежда по-голямо количество хормони. Ако се направи само изследване на кръвта, лекарят може да бъде подведен, че пациентът страда от базедова болест, но всъщност не е така. При изследване се установява свръхпроизводството на хормона и логично лекарят предписва лекарство за намаляването му, което задълбочава болестта. Поне така е било допреди четири десетилетия, когато Самуел Рефетов стига до извода, че проблемът не е в ключа, а в ключалката. /БЛИЦ<br />