Международна група учени разкри, че последиците от чумната пандемия през 541-750 г. вероятно не са били толкова тежки, колкото се е смятало по-рано, съобщава сайтът "EurekAlert".
 
До това заключение се е стигнало след анализа на древни документи, геноми на причинителите на заболяването, погребани жертви на чумата и други исторически източници.

Проучванията са били съсредоточени върху периода от късната Античност (300-800 г. от н.е.), през който са се случили важни събития като падането на Западната Римска империя и разпространението на исляма.

Проф. Мермерски: Чесънът е вълшебник, който лекува 200 болести

Съществува хипотеза, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.
 
Изводът на учените е, че заболяването не е убило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията различни тенденции като развитието на селскостопанското производство, например, продължава и след избухването на чумата.

Не са открити и никакви промени в начина, по който са били погребани хората, въпреки че друга пандемия, известна като Черната смърт (1346-1353) се е отразила на погребалните традиции.
 
Избухналата през 541 г. чумна епидемия по времето на император Юстиниан I се разпространила бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по около 10 000 човека.