Мащабно научно изследване за това дали има биологична основа на сексуалното поведение установи, че не съществува „гей ген“, който да предопределя ориентацията към половете, пише Труд. 


Съществуват обаче генетични фактори, които влияят на хомосексуалните пристрастия, но те в никакъв случай не са решаващи, тъй като представляват максимум 25% от склонността към влечение към същия пол.

Проучването е публикувано в сп. „Сайънс“.

То е обхванало над 470 000 души, съгласили се да дадат ДНК проба и да споделят информация за сексуалния си живот с две компании за генетични тестове – британската Biobank и американската 23andMeInc.

Изследователи от Харвард и Масачузетския технологичен институт изчислили, че генетиката е „виновна“ за между 8 и 25% от случаите на хомосексуалност.

Конкретно влияещи на такова поведение са пет специфични генетични вариации, четири от които са свързани с половите хормони, а един с биологичния процес на усещане на миризми.

Заключението на специалистите е, че фактори извън генетиката, като заобикаляща среда, начин на отглеждане, възпитание, личностни характеристики играят в стотици хиляди комбинации значително по-голяма роля за начина, по който човек избира сексуален партньор.