Геоложкото взаимодействие на Земята и Луната, пораждащо приливи и отливи в океаните, не минават безследно за спътника на нашата планета – нейната повърхност се набраздява на своеобразна „мрежа” от пукнатини и малки пропадания, твърдят учени в списание Geology. Според Томас Уотърс от Смитсоновия институт във Вашингтон, земята се изявява като космически скулптор, променящ и определящ формата на Луната.
Уотърс и неговите колеги са дошли до този извод след изучаване на снимки, събрани от сондата LRO през шестте години на пребиваване на Луната. На снимките учените търсели особени форми на релефа &ndash; гънки на планинските породи в резултат на преместването на два пласта породи относително един спрямо друг.<br /> <br /> Подобни структури, според учените, се считат за следи от неотдавнашна геоложка активност на Луната и тяхното изучаване може да спомогне да разберем кога недрата на Луната са изстинали и какво е станало с нея след това.<br /> <br /> По-рано учените считали, че браздите са възникнали в далечното минало на Луната при свиване на нейните недра слез замръзване на ядрото й и охлаждане на породите.<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;