Американското списание Popular Mechanics направи смело изявление: стратегическото свръхдалекобойно оръдие Strategic Long Range Cannon (SLRC), което американската армия се готви да приеме на въоръжение, ще може да „обстрелва Москва“.

Според списанието радиусът на действие на SLRC е 1000 мили (около 1800 км). „От Южна Германия армията може да изстрелва снаряди, които да достигат покрайнините на Москва.


От територията на Филипините армията може да разбие на парчета китайските острови, както и ракетните бази и летищата върху тях. От Япония SLRC може да удари Пекин.

SLRC може да държи огромен брой цели под заплаха, без да вдига нито един изтребител или бомбардировач във въздуха, който да лети под защитата на противоракетната отбранителна система, за да порази цели отвъд океаните веднага с първия залп ", посочва Popular Mechanics, цитирайки докладите на Пентагона.

Проектът за стратегическо оръдие за далечно действие (SLRC) стана известен миналата година.

Прототипът е монтиран на полигона Юма в Аризона за серия от тестове, които ще бъдат проведени там до 2023 г. С помощта на супероръдието американските военни възнамеряват да пробият „дупки» в отбраната на противника за безпрепятственото настъпление на сухопътните войски.

Предполага се, че огънят ще се води от „стратегически“ позиции, недостъпни за ответен удар.

Според характеристиките си, SLRC в много отношения е идентичен с релсотрона, пише изданието Defense News на Министерството на отбраната на САЩ преди година.

Там се уточнява, че SLRC по същество е усъвършенстване на релсовите оръдия за нуждите на американския флот, който със своите предимства по отношение на обхвата ще компенсира неговите значителни недостатъци.

Първото е, че релсовите морски оръдия се нуждаят от скъпи мощни захранващи устройства. Второто - предишните проекти на релсовите оръдия биха могли да удрят цели на максимум 25-28 мили.

Трето, евтините снаряди за военноморски оръдия не компенсират цената на ракетните двигатели за тях.

Принципът на действие на стратегическо свръхдалекобойно оръдие е да се ускори кинетичният заряд с помощта на релса, обяснява член на експертния съвет на борда на Военно-промишлената комисия на Руската федерация, полковникът от запаса Виктор Мураховски.

„Поради високата си скорост такъв боеприпас трябва да поразява цели на големи разстояния.

Преди това те се опитваха да разработят супероръдие на базата на обичайния принцип за изстрел с барут, какъвто е случая с оръдието „Колос“, с което през 1918 г. немците стреляха по Париж, но сега се използва електромагнитен импулс за ускоряването на снаряда“, каза военен експерт в интервю.

„При това ще бъде много по-трудно да се защитим срещу изстрел със супероръдие, отколкото срещу балистична ракета.

За радара, който може да открие толкова малък боеприпас, ще ви е необходим милиметров обхват на дължината на вълната, плюс много повече мощност“, добави Мураховски.

Popular Mechanics е аналог на съветското списание „Техника за младежта“, но публикацията за SLRC е сериозна, предупреждава Василий Кашин, старши изследовател в Центъра за комплексни изследвания на ВШЕ.

„SLRC е разработен в продължение на много години като оръдие за свръхдалечни разстояния с обсег до 1500 км.

По отношение на размерите си такова оръжие е съпоставимо с оръдията със специална мощност, произведени в САЩ по време на Втората световна война за тежките бойни кораби“.

SLRC стреля не със стандартен снаряд, а с реактивни снаряди оборудвани със система за насочване на ракети, казва експертът.

Според него по време на изстрела снарядът ще бъде ускорен от оръдието, но след това движението му ще се ускори с помощта на двигател на твърдо гориво. „Всъщност тези снаряди са малки управляеми ракети.

Снарядите за SLRC имат по-ниска себестойност от съществуващите ракети със среден обсег.

Ракетният двигател за такъв снаряд е по-малък, предназначен само за допълнително ускорение и маневриране“, обясни Кашин и добавя че такъв двигател има по-малко функции, отколкото двигател за пълноценна балистична ракета със среден обсег: „Печалбата идва не само от разходите, но и от размера и толкова малък снаряд е по-труден за прихващане от ракета“.

Друг плюс за SLRC е непрозрачността за международния контрол на оръжията, казва Кашин: „Колко експеримента в САЩ са правени с такива оръжия, но не е правен опит да бъдат поставени под контрол. А външните експерти не разбират как да класифицират тези оръжия“.

Вярно е, че Кашин не вярва на твърденията на списание Popular Mechanics, че управляваният снаряд, изстрелян от SLRC от южна Германия, може да достигне Москва. „Що се отнася до Москва, това е очевидно преувеличение.

Проектният максимален обхват на снаряда е 1500 км, разстоянието между Мюнхен и Москва е около 2000 км. Определено ще лети до Смоленск, но не и до Москва.

Но ако SLRC бъде поставен на кораб, тогава, да кажем, че от водите на Балтийско море, този снаряд най-вероятно ще достигне Москва. Като цяло SLRC, ако бъде финализиран и успешно тестван, ще бъде неприятна и дестабилизираща система за Русия“.

„САЩ спряха проекта за релсотрона в полза на развитието на традиционното оръдие с хиперзвуков снаряд. Сега те възобновиха този проект. Успоредно с това и китайците вършат подобна работа.

Сега има прогнози, че този път Пентагона ще бъде в състояние да доведе проекта за релсотрона до финала, да се тества това оръжие и да се пусне в производство. Ако това се случи, това ще бъде революция в начина, по който се води война, като оръжие за корабите“, казва Кашин.

Публикацията в списанието е първият знак, че Пентагона ще иска допълнително финансиране от Конгреса на САЩ по линия на SLRC, каза Александър Храмчихин, заместник-директор на Института за политически и военен анализ, пред вестник ВЗГЛЯД.

„Снаряд, изстрелян от такова оръдие, е наистина по-труден за прихващане и неутрализиране от системите за ПВО. От друга страна, такъв снаряд е по-малко функционален от конвенционалната ракета.

Няма сигурност, че подобно оръжие, в сегашния си вид има много смисъл за американската армия“. Според експерта целите за „супероръдието“, декларирани в Popular Mechanics, са Москва, Пекин и т. н., все още са „чиста схоластика“.

За разлика от Кашин, Храмчихин се съмнява в достоверността на съобщението на американското списание. „За последен път публикациите за релсотрона бяха преди около пет години.

Няма сто процента сигурност, че настоящият проект за релсотрона е нещо ново, освен декларативен „отговор“ на призрака на „руска ядрена заплаха“, казва Храмчихин.

Във всеки случай, изявленията на американците, че ще стрелят със SLRC от „стратегически“ позиции, недостъпни за ответен удар, са глупост, добавя Мураховски.

„Можем да отвърнем на удара от разстояние от 12 000 км с междуконтинентална балистична ракета. За какви недостижими позиции изобщо можем да говорим? Просто е нелепо“, казва експертът.

Превод: „Труд“