Не е за вярване какво има на крилата на български МиГ-29 СНИМКИ
Заедно с най-младия български пилот на изтребител капитан Георги Йорданов в небето над България лети и образът на въздушния ас от Втората световна война Стоян Стоянов
Три от българските изтребителя МиГ-29, които дават бойни дежурства, носят на крилата си ликовете на легендарни пилоти. Какво е усещането на наследниците им да летят в облаците с техните образи, разказва Емил Кацаров.
Заедно с най-младия български пилот на изтребител капитан Георги Йорданов в небето над България лети и образът на въздушния ас от Втората световна война Стоян Стоянов.
"По време на Втората световна война, бранейки София и България, той успява да повреди и свали 15 вражески самолета", каза кап. Георги Йорданов от Граф Игнатиево пред bTV.
Общо три български изтребителя МиГ-29 са изрисувани с ликовете на легендарни български пилоти, сражавали се за небето над родината. Това са Радул Милков, Стоян Стоянов и Неделчо Бончев.
"Символиката е да знаем кои сме, накъде сме тръгнали, да мислим с главите си и да действаме без да ни е страх", заяви кап. Кирил Гинев, зам.- командир по летателна подготовка, изтребителна ескадрила в Граф Игнатиево.
Рисуването върху опашката на изтребител се оказва огромно предизвикателство – първо за самите летателни експерти, които трябва внимателно да подберат мястото, за да не бъде нарушена аеродинамиката на самолета. И после - за самия художник Петър Йовчев.
"Има доста малко пространство зад самото крило , на което може да се стъпи. Това също беше доста трудно при рисуването“, обясни Петър Йовчев.
В деня на българската бойна храброст пилотите са категорични: "Небето все още е пазено от български летци с български самолети. И ние сме последните хора, които ще се откажем", каза кап. Кирил Гинев, зам.- командир по летателна подготовка.
ДОСИЕ:
На 1 август 1943 г. над 170 тежко натоварени бомбардировача пресичат българското въздушно пространство, за да поразят нефтените рафинерии край Плоещ, Румъния. Български изтребители прихващат формация от 16 самолета Б-24 „Либърейтър” над град Фердинанд (днес Монтана).
Стоян Стоянов атакува водача на противниковата група фронтално и от близко разстояние. С унищожителен изстрел поручик Стоянов сваля бомбардировач Б-24 „Либърейтър” , който пада при с. Кокарци, Трънско. В същия ден българският пилот поврежда друг бомбардировач, който напуска съединението, а след това атакува и друга „летяща крепост”.
На 7 август 1943 г. цар Борис III приема поручик Стоян Стоянов в двореца и лично му връчва орден „За храброст”. Със заповед № 64 от 10 август 1943 г., издадена от командира на въздушни войски на поручик Стоянов, са признати две свалени „крепости”.
На 23 юни 1944 г. след бомбардиране на Гюргево противникови самолети летят над Русе и около 9:50 ч. пускат над града 20 запалителни бомби. В този ден Стоянов сваля още един „Либърейтър”, който експлодира и пада западно от Скопие.
На 24 юни между 10:00 и 12:00 ч., на връщане от Румъния над страната прелитат отделни групи бомбардировачи, в същия ден генерал-майор Стоянов сваля “Летяща крепост” Б-17. Следващата му въздушна победа е след два дни, на 26 юни 1944 г., когато един двумоторен изтребител пада югоизточно от с. Нефела, Врачанско.
Най-успелият въздушен ас, защитавал небето над България в годините на Втората световна война, участва в 35 бойни полета и за 15 въздушни победи е награден с три ордена “За храброст”.
На 14 септември 1944 г. капитан Стоян Стоянов поема командването на 3/6 орляк и участва в първия период на войната срещу Германия. До 1947г. Служи във Военновъздушните сили като началник на изтребителната авиация. Впоследствие е заместник – командващ на Противовъздушна отбрана до 1951 г. Уволнен от армията през 1956 г. с чин полковник.
От 1960 г. е уредник и екскурзовод в Национален музей “Рилски манастир”. Произведен е в чин генерал – майор от запаса през 1992 г.
Един от най-великите пилоти, бранили небето над България умира на 13 март 1997 г.